О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 27 гр. София, 25.05.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Надежда Трифонова 2. Петя Колева при секретаря …… Ил. Рангелова …………………………………… в присъствието на прокурора ………Долапчиев …………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………………… наказателно дело № 77 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VІ НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК по повод искане на осъдения М. Х. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 1196/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд, което е решено със споразумение, одобрено с определение от 17.11.2017 г. Твърди се, че постановеното отнемане на сумата от 37 500 евро в полза на държавата за престъпление по чл. 251 НК противоречи на решението на ЕСПЧ по делото „Тогрул срещу България” и на поредица от актове, постановени от СЕС; неправилно е бил приложен законов текст, който към настоящия момент е отменен, но не е следвало да се прилага още от 1.01.2007 г., когато Република България се е присъединила към ЕС; при положение, че в случая не е водено производство пред Съда в Страсбург, моментът на узнаване от главния прокурор на решението по делото „Тогрул срещу България” не следва да бъде съобразяван. Направено е искане за изменение по реда, предвиден за възобновяване, на определението на Бургаския окръжен съд за одобряване на споразумението, в частта за отнемане в полза на държавата на сумата от 37 500 лева, на основание чл. 251, ал. 2 НК (отм.). В съдебно заседание осъденият и защитникът, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е недопустимо и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с оглед изтъкнатите доводи за нарушение на закона, и на посоченото от осъдения основание – по чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане за възобновяване на делото и съображенията на страните, намира следното: С определение от 17.11.2017 г. на Бургаския окръжен съд по н. о. х. д. № 1196/2017 г. е одобрено споразумение между прокурора и защитника на осъдения М. Х.. Със споразумението той е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което му е определено наказание от шест години и три месеца лишаване от свобода и наказание глоба в размер на 130 000 лева, както и престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, за което е определено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено общо, най-тежкото наказание от шест години и три месеца лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 130 000 лева. Определен е общ режим на изтърпяване и е приложен чл. 59 НК. На основание чл. 242, ал. 7 НК е отнет предметът на престъплението, а на основание чл. 242, ал. 4 НК - лек автомобил, послужил за превозване на наркотичното вещество. На основание чл. 251, ал. 2 НК сумата 37 500 евро (75 банкноти с номинал от 500 евро), предмет на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК, е отнета в полза на държавата. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. По силата на чл. 382, ал. 9 НПК определението е окончателно и съответно влиза в сила от момента на постановяването му (чл. 412, ал. 1, т. 1 НПК). Не е проверявано по касационен ред. Направеното искане от осъдения за възобновяване, с което Върховният касационен съд е сезиран, налага да се извърши първо преценка за неговата допустимост, съобразно процесуалните условия по чл. 419-421 НПК. Определението по чл. 382, ал. 7 НПК, с което Бургаският окръжен съд е одобрил споразумението, попада в кръга на актовете по чл. 419 НПК, подлежащи на проверка по реда за възобновяване на наказателни дела. Съобразно разпоредбата на чл. 420, ал. 1, НПК обаче, с правомощието да поиска в указания срок възобновяване на наказателно дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК разполага само главният прокурор на Република България. Искането за проверка на влязлото в сила определение по чл. 382, ал. 7 НПК на Бургаския окръжен съд, направено от осъдения М. Х. на посоченото основание, се явява процесуално недопустимо, поради което не подлежи на разглеждане. И по двете решения, цитирани от осъдения, Върховният касационен съд е бил сезиран от главния прокурор. При това положение е излишно да се излагат съображения във връзка с доводите относно срока по чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК, в който главният прокурор може да направи искане за възобновяване на производството, когато основание за това се явява установено по делото нарушение на ЕКПЧ (със съществено значение за делото) от ЕСПЧ. Искането, подадено на 5.01.2021 г., е процесуално недопустимо и от гледна точка на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, ако се имат предвид някои от доводите, които се съдържат в направеното искане за възобновяване на наказателното производство. Възможността осъденият да поиска проверка по извънредния способ е обвързано с шестмесечен срок от момента на влизане в сила на съдебния акт, в случая на определението на Бургаския окръжен съд за одобряване на споразумението. Бидейки окончателно, определението е влязло в сила на 17.11.2017 г. Следователно, искането е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството - прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ без разглеждане искането на осъдения М. Х. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 1196/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Прекратява производството по н. д. № 77/2021 г. по описа на Върховния касационен съд. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: