Р Е Ш Е Н И Е № 52 град София, 07.03.2017 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1342 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура–гр. Благоевград срещу въззивна присъда от 28.09.2016 г. по внохд № 218/ 2016 г. на Окръжен съд–гр. Благоевград. В протеста се навежда касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон. Изложени са конкретни съображения за наличие на обективна и субективна съставомерност на престъпните състави на чл. 316, предл. 3 вр. чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 316, предл. 3 вр. чл. 311, ал. 1 от НК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Подсъдимият Х. П. и защитника му адв. В. П., редовно призовани не се явяват. От защитника е представена молба, с която уведомява съда, че тя и подсъдимият не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие, като излага писмено становище по протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда от 28.09.2016 г. по внохд № 218/2016 г. Окръжен съд–гр. Благоевград отменил осъдителната присъда на Районен съд–гр. Петрич по нохд № 1246/2015 г. и признал подсъдимият Х. Д. П. за невиновен в това, че на 18.12.2006 г., при условията на продължавано престъпление, пред нотариус Р. Й., вписана под № ... в регистъра на Нотариалната камара на Р. България, с район на действие Районен съд–гр. Петрич, в кантората й в [населено място], [улица], чрез посредствено извършителство на адвокат П. Й. от Адвокатска колегия [населено място], при изповядване на договори за покупко – продажба на недвижими имоти, находящи се в местността „Ч.“ в землището на [населено място], [община], съзнателно се е ползвал от официален документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници № 81 от 06.10.2006 г. на Кметство [населено място], [община], област П., в който са удостоверени неверни обстоятелства, а именно, че законни наследници на Д. Х. П., бивш жител на [населено място], [община] са само В. Б. П. и Х. Д. П., докато в действителност освен тези лица наследник на Д. Х. П. е и С. Д. И., бивш жител на [населено място], когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, предл. 3 вр. чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата присъда подсъдимият Х. Д. П. е признат за невиновен и в това, че на 28.06.2007 г. в [населено място], пред нотариус Е. Я., вписана под № ... в регистъра на Нотариалната камара на Р. България, с район на действие Районен съд–гр. Петрич, в кантората й в [населено място], [улица], чрез посредствено извършителство на Г. Х. П. от [населено място], [община], при изповядване на договор за покупко – продажба на недвижим имот – нива от 2,502 дка /два декара петстотин и два квадратни метра/, седма категория в местността „Т.“, представляваща поземлен имот № 065003 по плана за земеразделяне на [населено място], [община], изповядван с нотариален акт № .., том .., рег. № ...., дело № 187/2007 г., съзнателно се е ползвал от официален документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници № 50 от 23.05.2007 г. на Кметство [населено място], [община], област П., в който са удостоверени неверни обстоятелства, а именно, че законни наследници на Д. Х. П., бивш жител на [населено място], [община] са само В. Б. П. и Х. Д. П., докато в действителност освен тези лица наследник на Д. Х. П. е и С. Д. И., бивш жител на [населено място], когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, предл. 3 вр. чл. 311, ал. 1 от НК. Протестът на Окръжна прокуратура–гр. Благоевград е неоснователен. Окръжният съд в [населено място] е възприел изцяло приетите от първата инстанция факти, но е направил извод за липса на субективната страна на престъпленията по чл. 316, предл. 3 вр. чл. 311, ал. 1 от НК. Счел е, че липсва умисъл от страна на подсъдимия, който не е съзнавал, че процесните удостоверения за наследници съдържат неверни обстоятелства, а именно, че законни наследници на Д. П. са само В. П. /негова съпруга и покойник/ и подсъдимият Х. П. /негов син/. За да достигне до този правен извод, въззивният съд е направил собствен анализ и преценка на надлежно събрания доказателствен материал, като нито е игнорирал част от доказателствата, нито е ценил други превратно. Обясненията на подсъдимия не са кредитирани единствено като средство на защита, а и като източник на достоверни доказателствени факти. Те не са ценени изолирано, нито са в противоречие с останалия доказателствен материал, каквото твърдение се съдържа в касационния протест. Подсъдимият Х. П. не е имал съзнание, че при сключване на сделките с недвижимите имоти използва официални удостоверителни документи – удостоверения за наследници, които са с невярно съдържание. При подаване на двете молби – декларации в кметството на [населено място] за издаване на удостоверение за наследници, в които не вписал името на сестра си С. И. като законен наследник на Д. П., подсъдимият е имал субективна увереност, че същата не притежава такова качество. Тази увереност е обоснована от лично възприетия от него отказ от наследство, депозиран от сестра му по надлежния в закона ред. Друг е въпросът дали тази негова увереност е била вярно отражение на обективната действителност. От мотивите на съда е видно, че тезата на подсъдимия Х. П. се потвърждава от писмените доказателства - писмо от Районен съд–гр. Пещера, с което се установява, че С. И. е направила отказ от наследството на покойния си баща, вписан в регистъра под № 17 от 24.10.1980 г. /л. 64 нохд/ и писмо от [населено място], общ. Б., че към датата на деянието С. И. не е била вписана в Националната база данни като дъщеря, респективно наследник на Д. Х. П. /л.31 внохд/. За отказа от наследство, приет от подсъдимия като факт изключващ сестра му като носител на права от наследствената маса на общия им наследодател, свидетелстват и близките на С. И. - свидетелката И. С. /приятелка на С. И./ и свидетелката Б. К. /дъщеря на С. И./. Ето защо, получавайки процесните удостоверения, у подсъдимия П. не е възникнало съмнение относно верността им, тъй като той е знаел за отказа от наследство на сестра му и те само са потвърдили посоченото от него в молбите – декларации. Предвид безспорно доказаната липса на субективна страна на престъпленията по чл. 316, предл. 3 вр. чл. 311, ал. 1 от НК, произнасянето на въззивната инстанция по тези обвинения чрез оправдаването на подсъдимия Х. П. се явява правилно и законосъобразно. Окръжният съд не е допуснал претендираното от представителя на държавното обвинение нарушение на материалния закон, поради което оправдателната присъда следва да бъде оставена в сила. Като взе предвид горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 28.09.2016 г. на Окръжен съд–гр. Благоевград, постановена по внохд № 218/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.