Р Е Ш Е Н И Е № 228 С о ф и я, 23 април 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 а п р и л 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 627/2012 година. С касационна жалба от служебния защитник на подсъдимата С. В. Б. от Драгоман адв.П.В. от САК се атакува въззивната присъда от 16.01.2012 г., постановена по ВНОХД № 355/2011 г. на окръжен съд-София с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, като се иска отмяната й и оправдаване на подсъдимата по предявеното й обвинение, алтернативно изменяването й и намаляване на размера на наложеното на подсъдимата наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимата,както и процесуалният й представител, редовно призовани, не вземат участие в касационното производство. Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 106/05.05.2011 г., постановена по НОХД № 58/2011 г. на районен съд-Сливница подсъдимата С. В. Б. от Драгоман е оправдана по предявеното й обвинения по чл.183, ал.1, вр.чл.9, ал.2 от НК. По протест на районна прокуратура-Сливница срещу така постановената присъда с доводи за неправилността й поради необосноваността, незаконосъобразността й относно малозначителността на деянието, с присъда от 16.01.2012 г. по ВНОХД № 355/2011 г. на Софийския окръжен съд същата е призната за виновна в това, че за периода от м.10.2009 г. до 31.12.2010 г. в Драгоман, след като е била осъдена с влязло в сила решение да издържа свой низходящ – дъщеря си Г. Б. С., съзнателно не е изпълнила задължението си за повече от две месечни вноски, а именно за сумата от 490,21 лв, 460 лв главница и 30,21 лв лихви и на основание чл.183, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК й е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като е осъдена да заплати 99 лв направени разноски по водене на делото. В касационната си жалба защитникът й адв.П.В. навежда доводи за неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното й наказание - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, с искания : за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване по предявеното й обвинение, алтернативно – за изменяването й и намаляване на размера на наложеното на подзащитната му наказание, без да навежда конкретни доводи. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.2 от НПК и е допустима, като разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Оплакването за неправилното приложение на материалния закон се свързва от защитника с обективната невъзможност на подсъдимата да изпълнява паричното си задължение за издръжката на непълнолетната си до м.октомври 2010 г. дъщеря Г., съзряно от районния съд като основание за приложението на чл.9, ал.2 от НК, наред със съображения за “добросъвестното процесуално поведение, отсъствието на отрицателни характеристични данни, не е осъждана”, които я очертавали като “личност с липса на обществена опасност”. Въззивният съд с основание не се е съгласил с тях, в рамките на неоспорените от защитата обстоятелства относно възможностите й да изпълнява задължението си за издръжката на детето си Г., в период след отпадане на идентичното й задължение за издръжката на другото й дете А., навършила пълнолетие през м.февруари 2008 г. Правилно е отбелязано, че заявеното от жалбоподателката в обясненията й пред съда месечно трудово възнаграждение от 150 лв е в разрез с декларираното лично от нея още на досъдебното производство по 240 лв месечно. Не е ясно какво е имал предвид районният съд под добросъвестност на процесуалното й поведение, след като въпреки редовното й призоваване се е явила по делото едва на четвъртото съдебно заседание, дискредитирайки обясненията си с оглед данните по делото за финансовите й възможности, изплащането на значителни суми за издръжката по изпълнителното дело, но след предупреждение за опасността от привличането й към наказателна отговорност, което обаче за инкриминирания период не е сторила, въпреки заявеното за налична възможност при трудова ангажираност на пълен работен ден. Поради това законосъобразен се явява изводът на окръжния съд, че след отпадане на паричното й задължение към навършилата пълнолетие друга нейна дъщеря, неизпълнението на това към дъщеря й Г. за близо 1 година не се дължи на обективна невъзможност поради липса на парични средства или имущество, а единствено на упорития й умисъл да не го стори, което оборва приложимостта на чл.9, ал.2 от НК за това й деяние. Няма неправилно приложение на материалния закон в тази насока и не е налице основанието по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело. ВКС обаче констатира грешка при посочване на периода на неизпълнение на паричното задължение за издръжката на детето Г., за което жалбоподателката е осъдена, повлияна от грешките при предявяване на обвинението – до „13.12.2010 г.” и с обвинителния акт – до „31.12.2010 г.”, вследствие неправилното позоваване на заключението на ССЕ – неиздължената от подс.Б. сума е за 11 и половина месечни издръжки от по 40 лв за периода от м.10.2009 г. до м.10.2010 г. (когато Г. С. е станала пълнолетна и е отпаднало основанието да й се дължи издръжка от подсъдимата), а не както съдът е посочил в диспозитива на въззивната присъда – до 31.12.2010 г.. В мотивите на присъдата този период правилно е посочен и това противоречие не е съществено, не е ограничило правото й на защита и следва да се отстрани от настоящата инстанция чрез изменение на атакуваната присъда, което е в полза на жалбоподателката Б., на основание правомощието й по чл.354, ал.1, т.2 от НПК. Съобразно това правомощие следва да се отстрани и друга незаконосъобразност – неправилно към дължимата за издръжка сума за посочения период са включени и натрупаните лихви върху забавените вноски, изчислени от вещото лице към 13.12.2010 г., съобразно и справката по изпълнителното дело. Отговорност по чл.183, ал.1 от НК се носи само за присъдените със съдебното решение суми за издръжката на посоченото лице, а не и за мораторните лихви. Поради това жалбоподателката следва да бъде призната за невинна и оправдана за разликата над 460 лв, колкото е общото неизпълнение на дължимата месечна издръжка, до 490,31 лв за дължими лихви до 13.12.2010 г. Не е налице и другото ангажирано с жалбата касационно основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК – наложеното на жалбоподателката наказание от 6 месеца лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК не се явява явно несправедливо. Съдът е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността й обстоятелства, като единствено неправилно е третирал отношението й към предявеното обвинение като “липса на разкаяние”. При това престъпление от съществено значение за отговорността на дееца е периодът на неплащане на дължимата се издръжка, размерът на неизпълнението, отнесено и към материалните възможности на длъжника през инкриминирания период, без да е необходимо настъпването на други вредни последици за лицето, комуто се дължи издръжката. В случая, дори и след горепосочената корекция в обвинението, не е налице претендираното несъответствие на наказанието към извършеното от подсъдимата и жалбата й и в тази насока се явява неоснователна. Обжалваната присъда в тази й част следва да бъде оставена в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 и 2 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъдата от 16.01.2012 г., постановена по ВНОХД № 355/2011 г. на окръжен съд-София, като признава подсъдимата С. В. Б., със снета по делото самоличност, за невинна да не е изпълнила задължението си за издръжка на дъщеря си Г. Б. С. за периода от 01.11.2010 г. до 31.12.2010 г. и за разликата над 460 лв до 490,31 лв и я оправдава за тази разлика в сумата и инкриминирания период по обвинението по чл.183, ал.1 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: