Р Е Ш Е Н И Е № 267 гр. София, 29 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Дим.ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1414/2011 година Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия И. М. Т. срещу въззивно решение №380/19.01.2010г. по внохд №552/2010г. по описа на Софийския апелативен съд нак.отделение,4-ти състав,с което е потвърдена присъда № 150 от 26.04.2010г. по нохд № 218/09г. по описа на Окръжен съд гр. Благоевград. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа,че решението и присъдата са незаконосъобразни и несправедливи.Прави се искане съдебният акт да се отмени и делото върне за ново разглеждане. Повереникът на частния обвинител моли жалбата да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 150 от 26.04.2010г. по нохд № 218/09г. Благоевградският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 03.10.2008г. около 19.40ч. в местността „С. С.”-землището на гр. Добринище, като правоспособен водач,категория”В”,управлявайки лек автомобил марка „ГАЗ 69” с ДК [рег.номер на МПС] ,собственост на [фирма] по черен горски път с посока от „Воденичката” към гр. Добринище е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.5,ал.2 т.3,чл.20,ал.1 и ал.2,изр.15,пр.2 и 3 от ЗДвП,а именно-управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1.15промила/пияно състояние/,не е спазил задължението да съобрази скоростта на движение с релефа на местността/планинска местност/ и състоянието на пътя/черен горски път с наклон/,като се е движил със скорост 33.8 км/ч и като водач на МПС не е спазил задължението си да контролира непрекъснато превозното средство,в следствие на което в района на „Б. мост” загубил управлението върху автомобила,който излязъл от пътя и паднал в около 30 метрова пропаст, с което по непредпазливост причинил смъртта на Д. Г. К. от [населено място],поради което и на основание чл.343,ал.3 пр.1 „б” пр.1 вр.с чл342,ал.1 НК вр.с чл.5,ал.2,т.3 и чл.20,ал.1 и ал.2 изр.1,пр.2 от ЗДвП ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип.ЛИШИЛ е подсъдимия от правоуправление на МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦ. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.При постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Доводите в жалбата са поставени и разгледани от въззивния съд,който е дал отговор на въпросите по реда на чл.339,ал.2 НПК.Съображенията на съда изцяло съответстват на обективните данни по делото и са правилни. Подсъдимият оспорва механизма и авторството на деянието.Тази негова теза е поддържана от стадия на съдебното заседание пред първоинстанионния съд.Възражението на подсъдимия,че той не е управлявал автомобила в момента на настъпилото пътно транспортно произшествие е в противоречие с доказателствата,които съдебните инстанции са събрали,проверили и анализирали.Неправилно се поддържа,че механизмът на произшествието не е изяснен.Въззивният съд на л.31 от мотивите пространно се е спрял именно на обстоятелствата при които е настъпил пътния инцидент.Установено е,че управлявания от подсъдимия автомобил се движил по планински път,без твърда настилка,като в м.”Б. мост”,при опит да завие наляво,загубил контрол върху управлението,при което автомобилът излязъл от пътя и паднал в 30 метрова пропаст. В резултат на удара, пътуващият до шофьора Д. К. загинал,а подсъдимият получил оток и охлузване в лява задно-теменна област на главата,насиняване и лек подкожен хематом на кръста в дясно,както и болки по крайниците и тялото.Установено е,че мястото,където автомобилът е напуснал пътя представлявало почти вертикален скат на дере,с дълбочина 28-30 метра,а дъното на дерето,в което тече маловодна река, е било осеяно с големи камъни/скали/.След излизането от пътя автомобилът излетял и се приземил на дъното на дерето с предната си част/маска,броня,предни колела/,след този удар се обърнал напред,след това последвал много силен удар на покрива на автомобила върху скалите на дъното,при това дясната част на тавана на автомобила попаднала върху два големи камъка,при което преди окончателното спиране,вследствие на откатната сила ,автомобилът се е обърнал странично наляво и е паднал върху колелата си.Установено е,че таванът на автомобила бил брезентов,опънат на метални шпригли,при удара не е оказал никаква съпротива и това довело до почти директен удар върху, вътрешната част на купето,който е бил много по-силен в дясната част на автомобила,тъй като тя е попаднала върху големи камъни,там се е намирала и дясната седалка на автомобила. Комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза са изяснили,че при този удар тялото на пострадалия е било притиснато между скалите и арматурното табло,при което настъпили фаталните наранявания.При същия удар е била деформирана и счупена дясната седалка,рамката на предното стъкло,арматурното табло и волана.След удара в тавана,вследствие на откатната сила,автомобилът се завъртял около надлъжната си ос наляво и е спрял окончателно на колелата си на около 3-4 метра от мястото,където първоначално се ударил,с предната си част обратно на летенето.Експертите са обяснили,че затова и тялото на седящия на предната дясна седалка К. е изпаднало близо до мястото,където автомобилът се е ударил с покрива си върху скалите,при това от лявата страна на спрелия окончателно автомобил,тъй като той се е завъртял в обратна на летенето си посока.Прието е,че в момента,когато е изпаднало тялото,е изпаднала и горната част на дясната седалка и едната маратонка.Другата маратонка на пострадалия при завъртането на автомобила,се е приплъзнала наляво и се е затиснала под педала на кормилния кръг,който се счупил при удара в скалите.Установено е също така от експертите,че времето от напускане на пътя до окончателното падане на автомобила е било около 2.4 секунди и през това време не е било възможно някой да напусне автомобила. Смъртта на пострадалия е настъпила в резултат на тежката гръдна травма,довела до травматично разкъсване на околосърцевата торбичка,излив на кръв в перикардната торбичка,излив на кръв в лявата преврална кухина,натъртване на белите дробове и разкъсване на левия бял дроб,кръвонасядане на меките черепни покривки,лек оток на мозъка. Прието е,че нараняванията на К. по механизма на тяхното причиняване изключват възможността да представляват т.н.кормилна травма,което предпоставя категоричния извод на експертите,че пострадалият по време на произшествието е бил на предната дясна седалка. Съдебните инстанции мотивирано и безпротиворечиво въз основа на фактическите обстоятелства по делото, са стигнали до извода,че извършител на деянието е подсъдимия. Изводът почива на обективните данни по делото-характер на нараняванията причинени на К.,механизма на настъпилото ПТП и механизма на причинените увреждания,техническа експертиза за изследване на записите върху флаш-паметта на фотоапарат”Практика” собственост на К.,допълнителната техническа експертиза в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд върху записите в паметта на фотоапарата,на база заснетия кадър на часовника в дома на подсъдимия,където са уговорили да отидат на следващия ден за гъби в гората около Добринище.Установено е,че пострадалият както на 02.10.2008г. в дома на подсъдимия,така и на следващия ден правил снимки с новия си фотоапарат „Практика”,включително и на стаен часовник в дома на подсъдимия,който показвал в момента на снимката 23.17 часа. С фотоапарата бил заснет на 03.10.2008г. в 19.21 часа последния видеоклип,на който е отразено движението на автомобила по планинския път.В момент в който обективът е бил насочен към водача ,автомобилът е бил управляван от лице с тъмна дреха с хоризонтална червена лента през гърдите с бели кантове и червени и бели напречни ленти на ръкавите,а на дясната ръка носещ пръстен от жълт метал.Същите дрехи е носил подсъдимия по време на пикника,заснет с фотоапарата,а на ръката му има пръстен,с който е бил заснет предната вечер в дома му. Прието е,че обясненията на подсъдимия,че пострадалият е управлявал автомобила след пикника,са опровергани от показанията на свидетелите М.,Сл.К. и Н..К..Установено е,че пострадалият не е притежавал свидетелство за управление на МПС,а лекият автомобил на семейството се управлявал от неговата съпруга.Установено е също така,че през 1999г. пострадалият претърпял катастрофа след която развил паническо разстройство и бил изпращан от личния му лекар при специалист психиатър ,видно от приложена лична амбулаторна карта № 479 .Изпитвал дискомфорт при пътуване с кола,вземал и лекарства. Изложените фактически обстоятелства са обусловили и верния извод,че по време на пътния инцидент довел до смъртта на пострадалия К.,автомобилът е бил управляван от подсъдимия Т..Доказателствата по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност не дават основание за друг противен извод,поради което като е потвърдил присъдата в частта за наказателната отговорност на подсъдимия,респ.правната квалификация,въззивният съд не е допуснал нарушенията визирани в жалбата.Доказателствата са събрани,проверени и обсъдени в съответствие с изискваният на чл.13,14,чл.107 НПК.Подробно са обсъдени и обясненията на подсъдимия,като съдилищата са изложили мотиви защо не ги приемат в частта относно оспорваното от него авторство на деянието. Техническата експертиза на записа на видеоклипа заснет от пострадалия в 19.21часа/л.69 от дос.пр./ приета в съдебно заседание,както и тази назначена и приета в съдебно заседание на 11.01.2010г./ л.120/ на първ.дело/ по същество потвърждава заключението на автотехническата ,медицинска и комплексната експертизи по делото. Възражението касателно процедурата по вземане и установяване на алкохол в кръвта на подсъдимия не е подкрепено с аргументи.Заключението на вещото лице К. е прието от подсъдимия и другите страни по делото/съд.зас. на 17.02.2010г./ В.л.К. е пояснила,че кръвната проба е поставена в „специални шишета с восък и концентрацията на алкохол по никакъв начин не може да се промени,тъй като транспортирането става в хладилни части,които са специални и които възпрепятстват размножителните процеси”. Довода за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Разпоредбата на чл.343,ал.3 пр.1 б.”б”,пр.1 НК предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода.Наказанието определено на подсъдимия в размер на три години и шест месеца е наложено при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в близост до минималния размер предвиден в закона.Основание за намаляване на наказанието не е налице.Управлението на МПС след употреба на алкохол е въздигнато като обстоятелство,което отежнява правното положение на виновното лице,поради което и санкциите в закона са завишени.От друга страна,по делото е видно,че подсъдимият е изследван за алкохол 4 часа след произшествието,тъй като първо е съобщил на неговите близки,а след това на полицията.Количеството алкохол към 23.30ч е било 1.15 промила,което предвид елиминацията на час от 0.17 промила в часа на произшествието 4 часа по-рано е приблизително като установената концентрация на алкохол при пострадалия-2 промила.Подсъдимият е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП.Високата степен на обществена опасност на деянието от друга страна обуславя правилната преценка за наказание в атакувания размер. Наказанието на подсъдимия не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 както по размер,така и по начин на изтърпяване,поради което жалбата и в тази част е неоснователна. С оглед на горните мотиви,решението на въззивния съд следва да се остави в сила,поради което и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 380 от 19.01.2011г. по внохд № 522/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.отделение,4 състав,с което е потвърдена присъда № 150 от 26.04.2010г. по нохд № 218/09г. по описа на Окръжен съд гр. Благоевград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: