Ключови фрази
Негаторен иск * доказателствена тежест * основателност на иск * недопустимост на решение


Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
София, 30.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3540/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Х. Х. от [населено място], срещу въззивното решение № 237 от 26.05.2016 г. по в. гр. д. № 144/2016 г. на Смолянския окръжен съд с искане то да бъде отменено като постановено при касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация Е. С. К. и З. С. Х. поддържат становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение въззивният съд отменил решение № 78 от 29.02.2016 г. по гр. д. № 553/2015 г. на Смолянския районен съд и вместо него признал за установено на основание чл. 109 ЗС, че ищците З. С. Х. и Е. С. К. са съсобственици с ответника А. Х. Х. на поземлен имот с идентификатор 67653.919.290 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и ответникът е осъден да премахне изградените от него незаконни постройки, съставляващи две пристройки с площ от 17 и от 35 кв. м. и навес с площ от 43 кв. м., които препятстват ищците да упражняват правото си на собственост върху имота.
Въззивният съд приел за доказано твърдението в исковата молба, че с изграденото ответникът е завзел по-голямата част от незастроеното дворно място и ищците не могат да го ползват; че с изграждането на двете пристройки и навеса, които представляват незаконни строежи, е надвишена максимално допустимата плътност на застрояване на имота от 60% и понастоящем тя възлиза на 70.83%. Така ищците са лишени от възможност да упражняват върху терена, попадащ под тези строежи, правата си в пълен обем, а по този начин се засягат и правата им като съсобственици върху целия имот. Оттук съдът заключил, че негаторният иск е основателен, поради което разпоредил премахването на постройките.
В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение, с което е установен фактът на съсобственост, но не са посочени дяловете на страните; не е обсъдено предназначението на всеки от обектите и е постановено общо решение за премахване на всички обекти, което превишава правата на ищците; не е установено сградата, построена на предвиденото за гараж място, да накърнява правото на собственост на ищците, а последните не са и посочили конкретни факти, от които да стане ясно какви ограничения търпят от извършеното строителство.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 25 от 19.01.2018 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: дали ищците е следвало да докажат, че действията на ответника, изразяващи се в извършено строителство в съсобствения им имот и завземането по този начин на по-голяма част от дворното място, им пречат да упражняват правата си в него.
С т. 3 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Преценката за това кои неоснователни въздействия са по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/ и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Трайната съдебна практика на ВКС приема за неоснователни тези действия, които са неправомерни, противоправни. В разглеждания случай извод в този смисъл не може да се направи по отношение на пристройката, означена с № 2 на скицата към исковата молба, индивидуализирана от вещото лице на скицата на л. 64 от първоинстанционното дело с площ от 35 кв. м. и оцветена в оранжев цвят. По делото е установено, че са издадени одобрен проект за строителството на две гаражни клетки и разрешение за строеж № 52 от 05.05.1986 г. на името ответника А. Х. и неговия брат С. Х. - наследодател на ищците. Първоначално С. Х. изградил северен гараж, означен с идентификатор 67653.919.290.03, а впоследствие процесната пристойка е изградена от ответника. Действително, за строителството на тези постройки липсва взаимно учредено право на строеж между съсобствениците на терена, но фактът, че северният гараж е построен, според свидетелските показания, от С. Х., и е ползван от него и наследниците му, доказва твърдението на ответника /сега касатор/ за разбирателство коя от постройките в чия собственост да остане. Доказателство в тази насока е и фактът, че с н. а. № 12, том ІІ, рег. № 1405, дело № 174 от 22.03.2006 г. наследниците на С. Х. са признати за собственици по давност и наследство, освен на 1/2 ид. ч. от поземления имот, на втория етаж с площ от 118.03. кв. м. от жилищна сграда /нова/ и на изба, така също и на един гараж. Наличието на такова съгласие налага извода, че изграждането на мястото, предвидено за гараж, на пристройка, съставляваща помещение за жилищни нужди, което има връзка с първия етаж на новата жилищна сграда, собственост на ответника, не съставлява неоснователно действие, с което се пречи на ищците да упражняват необезпокоявано правото си на собственост върху поземления имот. По делото е прието заключение на техническа експертиза, според което по стените, в т. ч. и към жилищната сграда, както и на тавана на пристройката не е установено наличие на влага. Вещото лице не може категорично да установи, че пристройката причинява влага. Ето защо, съобразявайки указанията по приложение на закона, дадени с т. 3 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, следва да се заключи, че извършеното от ответника строителство на пристройка № 2, не пречи, не смущава, нито ограничава притежаваното от ищците право на собственост върху съсобствения на страните поземлен имот, нито върху втория етаж от двуетажната жилищна сграда, заснета в кадастралната карта на населеното място с идентификатор 67653.919.290.01. Искът за премахването й следва да бъде отхвърлен.
Същият извод се налага и по отношение на пристройката, означена с № 1 на скицата към исковата молба, индивидуализирана от вещото лице на скицата на л. 64 като строеж с площ от 17 кв. м. и оцветена в зелен цвят. Установено е, че тази пристройка съставлява вътрешно стълбище, което води към двата етажа на старата жилищна сграда, означена с идентификатор 67653.919.290.02, като на нивото на втория жилищен етаж има кухненски бокс, свързан с една от стаите, баня и тоалетна. За тази сграда, която е изградена без необходимите строителни книжа, също не е установено да пречи, да смущава или да ограничава притежаваното от ищците право на собственост върху съсобствения поземлен имот или върху старата жилищна сграда с площ от 68.47 кв. м., притежавана от страните в съсобственост. Искът за премахването й също следва да бъде отхвърлен.
По делото е установено с помощта на вещо лице, че плътността на застрояване на съсобствения поземлен имот спрямо застроените площи на отразените в кадастралната карта сгради е 48.65% и отговаря на изискванията за максимално допустима плътност от 60% за жилищно застрояване с малка височина, съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Плътността на застрояване с двете пристройки и навеса, който е изграден на север от гаража с идентификатор 67653.919.290.03, е увеличена и възлиза на 70.83%. Нормите относно плътността на застрояването са установени с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на поземления имот в неговата незастроена част. Нарушаването на тези норми съставлява неоснователно действие по смисъла на закона и пречка за упражняване правото на собственост в пълен обем /т. 3 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/. Настоящата инстанция намира, че с премахването на навеса показателят от 60% ще бъде спазен и по този начин правата на ищците да ползват незастроена част от имота ще бъдат гарантирани - мястото, на което навесът е изграден, е било използвано от първоначалната ищца и наследодателка на останалите двама ищци С. Е. Х., за градинка за цветя. Този строеж е означен с № 3 на скицата към исковата молба и е индивидуализиран от вещото лице на скицата на л. 64 с площ от 42 кв. м., оцветен в жълт цвят.
Съобразно изложеното исковата претенция е частично основателна, поради което въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е разпоредено премахването на двете пристройки. Тъй като спорът е изяснен, делото следва да бъде решено от Върховния касационен съд, като искът относно тези постройки бъде отхвърлен. В частта, с която е разпоредено навесът да бъде премахнат, като законосъобразно въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Въззивното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която страните са признати за съсобственици на поземления имот. В хипотезата на предявен осъдителен негаторен иск, каквато е разглежданата, съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив относно правото на собственост, тъй като същото не е предмет на делото - т. 1 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед изхода на спора разноските по водене на делото в трите инстанции следва да останат в тежест на страните така, както са сторени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 237 от 26.05.2016 г. по в. гр. д. № 144/2016 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която З. С. Х., Е. С. К. и А. Х. Х. са признати за съсобственици на поземлен имот с идентификатор 67653.919.290 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
ОТМЕНЯ въззивното решение № 237 от 26.05.2016 г. по в. гр. д. № 144/2016 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е уважен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на пристройки с площ от 17 и от 35 кв. м., и А. Х. Х. е осъден да заплати на З. С. Х. и Е. С. К. разноски в размер на 970.75 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен С. Е. Х., заместена в хода на делото от процесуалните си правоприемници З. С. Х. и Е. С. К., както и от З. С. Х. и Е. С. К., за осъждане на А. Х. Х. да премахне пристройка с площ от 17 кв. м., оцветена в зелен цвят на скицата, приложена на л. 64 по гр. д. № 553/2015 г. на Смолянския районен съд и пристройка с площ от 35 кв. м., оцветена в оранжев цвят на същата скица, която е приподписана от състава на ВКС и е неразделна част от настоящото решение, като пристройките са изградени върху поземлен имот с идентификатор 67653.919.290 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 237 от 26.05.2016 г. по в. гр. д. № 144/2016 г. на Смолянския окръжен съд в останалата част.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: