Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 249                                    гр. София, 12 май 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети май през две хиляди и девета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                                  БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Румяна Виденова        и в присъствието на прокурора Николай Любенов        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 235 по описа за 2009 г   Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 238/07 по описа на Районен съд, Пещера, по което е постановена присъда № 24 от 7.04.2008 г, потвърдена с решение на Пазарджишкия окръжен съд № 263 от 27.11.08, по ВНОХД № 630/08, с която подсъдимата П. И. Л. е осъдена за престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършено от месец декември 1996 г до месец май 1997 г, за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, й е наложено наказание „пробация”, включващо пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Релевира се нарушение на материалния закон при определяне на наказанието, произтичащо от липсата на законова възможност, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК / редакция, действала към момента на деянието /, за инкриминираното престъпление по чл. 206, ал. 1 НК „лишаването от свобода” да бъде заменено с „пробация”. Иска се да бъде изменена първоинстанционната присъда, по реда на възобновяването, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, като, съобразно чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК / редакция, ДВ, бр. 10/93 /, на подсъдимата Л. бъде наложено наказание глоба.   В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъдената или неин представител не вземат участие в производството пред ВКС.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е основателно.   При определяне на наказанието / по отношение на подсъдимата Л. / първата инстанция е приложила действащата редакция на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, с което е нарушила материалния закон. Инкриминираните деяния, в рамките на продължаваното престъпление по чл. 206, ал. 1, са извършени в периода от месец декември 1996 г до месец май 1997 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 НК, за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е действал по време на извършването му. Изключение се допуска само за случаите, обхванати от чл. 2, ал. 2 НК. Към момента на деянието, чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК / ДВ, бр. 10/93 / е предвиждал, че „лишаването от свобода”, когато не е предвиден най-нисък предел, се заменя с „поправителен труд” или глоба от 3 000 лв до 10 000 / неденоминирани / лв. Към 7.04.2008 г / когато е постановена първоинстанционната присъда / сред наказанията, визирани в чл. 37, ал. 1 НК, не фигурира „поправителен труд” като самостоятелно наказание / а само като пробационна мярка по чл. 42 а, ал. 2, т. 5 НК /. В същото време, чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, в действаща си редакция, не е по-благоприятен за дееца, тоест, в случая, чл. 2, ал. 2 НК не намира приложение. При това положение, при определяне на наказанието на подсъдимата Л. „лишаването от свобода”, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК / ДВ, бр. 10/93 /, може да бъде заменено единствено с глоба. Допуснатото нарушение на материалния закон може да бъде отстранено от настоящата инстанция, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, като присъдата бъде изменена, по реда на възобновяването, чрез отмяна на наказанието „пробация” и налагането на наказание глоба от 10 лв, какъвто е максималният възможен размер на глобата, съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК / ДВ, бр. 10/93 /.   По тези съображения, искането се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.   Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, присъда № 24 от 7.04.2008 г на Районен съд, Пещера, по НОХД № 238/07, като ОТМЕНЯ наказанието „пробация”, наложено на подсъдимата П. И. Л., и й НАЛАГА наказание ГЛОБА, в размер на 10 / десет / лв. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: