5 Р Е Ш Е Н И Е № 60026 гр. София, 22.07.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 2363 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Предявен е иск от „Родекс инвест“ ЕООД, [населено място] за прогласяване за нищожно на решение № 2020-02-04-025-2019 от 2. 04. 2019 г. по в. арб. д. № 025/2019 г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България. С решението е отхвърлен предявеният от „Родекс инвест“ ЕООД срещу В. О. П. иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 060 лв. – неплатен остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по т. 3, ІV-та вноска по допълнително споразумение № 1 от 17. 05. 2016 г. към предварителен договор за продажба на вещно право на строеж и договор за извършване на строителна услуга от 15. 03. 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане като погасен чрез прихващане при уважаване на направеното от ответника възражение за прихващане със задължението за заплащане на сумата от 8 060 лв., представляваща неустойка за забава по т. 8 от същото допълнително споразумение за общия период от 5. 10. 2017 г. до 17. 08. 2018 г.; „Родекс инвест“ ЕООД е осъдено на основание чл. 92 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца по насрещния иск В. О. П. сумата от 3 440 лв., представляваща неустойка за забава по т. 8 от същото допълнително споразумение за общия период от 5. 10. 2017 г. до 17. 08. 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25. 09. 2019 г. до окончателното плащане, сумата от 381, 59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 1. 06. 2019 г. до 25. 09. 2019 г. върху сумата от 3 440 лв., както и сумата от 400 лв. разноски. Ищецът поддържа в исковата молба, че арбитражното решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА вр. чл. 19 ГПК като постановено по спор, който не подлежи на решаване от арбитраж. Твърди, че това следвало от качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета на другата страна по спора – ответника по първоначалния иск В. П., доколкото действието, изпълнението и неизпълнението на договора между страните от 15. 03. 2016 г. и на допълнителното споразумение към него попадали в хипотезата на договор, сключен между доставчик на услуга – „Родекс Инвест“ ЕООД и потребител – В. П.. Ответникът по иска В. О. П. прави възражение за недопустимост на иска, евентуално - за неговата неоснователност. Поддържа, че спорът, който е разрешен от арбитражния съд, е за облигационна претенция във връзка с договор за покупко-продажба на недвижим имот, който на основание т. 13 и т. 14 от § 13 от ДР на ЗЗП не е потребителски. Излага, че ищецът не е направил възражения за неарбитрируемостта на спора пред арбитражния съд. С предявяването на иска за прогласяване нищожността на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА ищецът упражнявал чужди права – на ответника по иска, за когото се твърди, че е потребител, без ищецът в настоящия процес да е възразил за неподведомственост на спора на арбитража. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на доводите на страните и на доказателствата по делото, приема следното: Искът е допустим. Исковата молба е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение, с оглед данните за връчване на арбитражното решение на „Родекс Инвест“ ЕООД на 12. 08. 2020 г. и изпращане на исковата молба по пощата на 12. 11. 2020 г. Предявен е от надлежна страна, което следва от естеството на релевирания с иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА порок на решението – нищожност, основана на постановяването му по спор по потребителски договор – обективно обстоятелство. Предявеният иск е неоснователен. Със ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./ е извършена законодателна промяна на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, като забраната за уговаряне на арбитражни клаузи е разширена и спрямо спорове, по които едната от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Със същия закон е въведена и нова ал. 4 на чл. 3 ЗЗП, съгласно която всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, е недействителна. Действащата разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА /§ 8, т. 5 от ЗИД на ГПК – ДВ, бр. 8/2017 г./ предвижда, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Съобразно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Същият параграф съдържа и легалните дефиниции на „стока“ и „услуга“, като според т. 13 „стока“ е движимата материална вещ, а съгласно т. 14 „услуга“ е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. В практиката на СЕС по приложение на разпоредбата на чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, качеството „потребител“ трябва да се преценява във всеки отделен случай, в зависимост от конкретно разглеждан договор, като се имат предвид естеството и целта на договора и обстоятелството, че Директивата има за цел да защитава потребителите, които обикновено са по-слабата страна. Поради това при спор съдът е задължен да извърши проверка на всички факти и обстоятелства, включително чрез тълкуване на клаузите на договора при приложение на критериите на чл. 20 ЗЗД, за да установи дали по силата на договора физическото лице придобива стоки или ползва услуги и дали при сключване на конкретния договор с търговеца физическото лице е действало извън рамките на осъществяваната от него търговска или професионална дейност, съответно да определи спора като потребителски. В случая спорните материални права, които са били предмет на арбитражното производство, се извеждат от предварителен договор за продажба на вещно право на строеж (договор за извършване на строителна услуга) от 15. 03. 2016 г., инкорпориращ арбитражната клауза /чл. 21/, и допълнително споразумение към него от 17. 05. 2016 г. Съгласно договора от 15. 03. 2016 г. продавачът-изпълнител „Родекс инвест“ ЕООД се е задължил да продаде и построи до степен на завършеност – „груб строеж“, а купувачът-възложител В. П. да купи и изплати извършеното строителство на апартамент № 9 със застроена площ от 84, 24 кв. м., находящ се в жилищна сграда в собствения на продавача УПИ VІ-596 в кв. 119 по плана на [населено място], м. „Христо Смирненски – Слатина“, подробно индивидуализиран, ведно с посочените идеални части от сградата и от правото на собственост върху поземления имот /чл. 1 от договора/, като страните са постигнали съгласие да сключат окончателен договор за продажба на правото на строеж върху описания в чл. 1 обект, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата в срок до 18 месеца, считано от датата на откриване на строителната площадка – 5. 10. 2015 г. В чл. 2 е предвидено, че продажната цена се определя в размер на 47 000 лв. и включва както цената на вещното право на строеж върху обекта, общите части и правото на собственост върху идеални части от дворното място, така и цената на строителната услуга, като заплащането й се извършва по банков път на една вноска. В чл. 9 от договора е закрепено общото съгласие на страните, че при подписване на договора по т. 6 във формата на нотариален акт продавачът-изпълнител има право да прехвърли собствеността върху описания обект при следното отлагателно условие: купувачът-възложител да стане собственик, когато заплати в договорения срок всички вноски, дължими по този договор и по евентуални споразумения към него, като според чл. 18 купувачът-възложител ще стане собственик на обекта след като плати и последната вноска по съответното допълнително споразумение. Цитираната уговорка за отлагателно условие за прехвърлянето на правото на собственост на купувача – при заплащане на всички дължими вноски от купувача по сключения между страните договор за услуга е възпроизведена в договора за продажба на правото на строеж върху посочения обект, сключен във формата на нотариален акт № 110/28. 04. 2016 г., както и в допълнителното споразумение от 17. 05. 2016 г., от което страните извеждат спорните си права за заплащане на възнаграждение и на неустойка за забава, предмет на арбитражното производство. В нотариалния акт е отразено, че продажната цена на имота е 47 000 лв. По силата на допълнителното споразумение ответникът е възложил на ищеца и последният е приел да извърши допълнителни СМР на обекта по предварителния договор, като го предаде в степен на завършеност, определена в споразумението, срещу заплащане на сумата от 110 060 лв., платими на пет вноски с посочени в споразумението /чл. 3/ размери и падежи. С оглед съдържанието на волеизявленията на страните по предварителния договор от 15. 03. 2016 г. и допълнителното споразумение към него от 17. 05. 2016 г., както и по договора за прехвърляне на право на строеж, оформен в нотариален акт № 110/2016 г., сключен в изпълнение на задълженията по предварителния договор, поетите насрещни задължения на страните по посочените договори и изрично дефинираното отлагателно условие за прехвърляне на вещното право, следва да се приеме, че се касае до свързани сделки с целен правен резултат прехвърлянето на правото на собственост върху построено от ищеца жилище в изградена от него в собствен УПИ сграда на ответника. Следователно, по силата на договорните отношения между страните ответникът-физическо лице придобива правото на собственост върху недвижим имот, съответно предварителният договор и допълнителното споразумение към него, от които се извеждат спорни права, предмет на арбитражното производство, не касаят „стока“ или „услуга“ съгласно легалните дефиниции на § 13, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗЗП. Горното изключва качеството на физическото лице-страна по предварителния договор, съдържащ арбитражната клауза, и допълнителното споразумение на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед действителната воля на страните по сключените от тях предварителен договор и споразумение към него, а именно за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, следва да се изтъкне, че предявените пред арбитража искове са били за изпълнение на договорни (облигационни) задължения за заплащане на парични суми, поради което спорът не е за вещни права и не попада и в първото уредено от чл. 19, ал. 1 ГПК изключение. По изложените съображения, че арбитражното решение, чиято валидност е оспорена, не е постановен по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК, предявеният иск за прогласяване за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА на арбитражното решение следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., чието уговаряне и заплащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 4. 03. 2021 г., сключен между ответника В. П. и адвокат Н. – процесуален представител на ответника в настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявения от „Родекс инвест“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. Цариградско шосе № 53 срещу В. О. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ж. к. Христо Смирненски, бл. 1, вх. Г, ет. 7, ап. 72 иск за прогласяване за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА на решение № 2020-02-04-025-2019 от 2. 04. 2019 г. по в. арб. д. № 025/2019 г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България ОСЪЖДА „Родекс инвест“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. Цариградско шосе № 53 да заплати на В. О. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ж. к. Христо Смирненски, бл. 1, вх. Г, ет. 7, ап. 72 сумата от 500 лв. /петстотин лева/ разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.