Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
Гр. София, 11.04.2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЖАНИНА НАЧЕВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА
и в присъствието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 161/2022 година.
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите И. Х. В., Е. А. Т. и С. Р. Ю. срещу въззивно решение № 131 от 29.12.2022г., постановено по ВНОХД № 495/2021г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив.
В касационната жалба на подс. В. се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. Акцентира се на твърденията за порочност в аналитичната дейност на въззивния съд при анализ на доказателствата, пропуски при произнасяне по направените възражения, необективност при проведеното съдебно производство, довело до неправилно приложение на материалния закон. Иска се от касационната инстанция отмяна на решението на апелативния съд и оправдаване на подсъдимия, алтернативно- намаляване на наказанието, поради явна несправедливост.
Касационните жалби на подсъдимите Т. и Ю., подадени от защитника им са напълно идентични. Визират се касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Бланкетно се посочва, че въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, е постановено при непълнота на доказателствата, както и при липса на обективен и всестранен анализ на приобщените към делото доказателства. Това според защитата е довело до незаконосъобразното приложение на материалния закон и осъждане на подсъдимите. В допълнение към касационните жалби, подадено от защитника-адв. К. се уточнява, че подсъдимите са осъдени без да са налице нито преки, нито косвени доказателства подкрепящи обвинението. Оспорват се обясненията на подс. Й., доверието, с което са се ползвали показанията на св. Т. и Г., тези на свидетеля с тайна самоличност, данните от ВДС изготвени в резултат на експлоатирани СРС, откритите следи от наркотични вещества по иззетата везна, както и се възразява срещу изводите на съда относно умисъла на подс. Й. да разпространи наркотичното вещество точно на двете подсъдими. Иска се отмяна на въззивното решение, оправдаване на подсъдимите, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подс. В.- адв. Ч. заявява, че поддържа жалбата на подзащитния си. Акцентира на оплакването, че обвинителният акт не очертава фактическата и правна рамка на обвинението, че обстоятелствата, които излага държавното обвинението са представени декларативно. Споделя недоволството на подс. В. срещу направения от съда доказателствен анализ и по-специално срещу кредитирането на обясненията на подс. Й.. Намира, че не е установено по безспорен начин държането на наркотични вещества от подс. В., след като те са открити извън двора му, съзира процесуални пропуски и при формулиране на обвинението при условията на продължавано престъпление. Моли касационната инстанция да оправдае подсъдимия, а при условията на алтернативност да индивидуализира наказанието му след приложение на чл.55 НК и да отложи изпълнението му на основание чл.66 НК.
Защитникът на подс. В. - адв. А. споделя аргументите на адв. Ч.. Допълва, че не е конкретизирано вида и количеството наркотично вещество, което се твърди от обвинението, че е държано от подсъдимия в автомобила му и на мястото, извън двора. В подкрепа на искането за намаляване на наказанието, посочва възрастта на подс. В. и съдействието, което е оказал на разследването.
Защитникът на подс. Т. и Ю. не се явява пред настоящата инстанция. Депозирал е допълнение към касационните жалби на подсъдимите.
Подс. В. подс. Т., подс .Ю. и подс. Й. не се явяват в съдебно заседание,
Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбите и на тримата подсъдими за неоснователни. Не споделя доводите им за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Не счита, че доказателственият анализ е едностранчив, а напротив, че доказателствата са интерпретирани правдиво и във взаимовръзка. Посочва, че възраженията на страните са обсъдени, като на всяко е даден отговор. Предлага решението на апелативния съд да се остави в сила.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на представителя на Върховна касационна прокуратура от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 20 от 12.07.2021г., постановена по НОХД № 1643/2020г., Окръжен съд гр. Пловдив е признал подсъдимия И. Х. Й. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1,пр. 1 вр. чл. 18 НК за това че 19.08.2019г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително държал с цел разпространение и направил опит да разпространи високорисково наркотично вещество- херион- 257,70гр., със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 38 % на стойност 23193 лв., на Е. Т. и С. Ю., като деянието е останало недовършено по независещи от него причини. Определено му е наказание от три години „лишаване от свобода“ и глоба от 7000лв.
Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен на същата дата и място, без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение и направил опит да разпространи на посочените лица високорисково наркотично вещество- кокаин -0,434 гр. със съдържание на активнодействащ компонент 8% на стойност 34,72лв. и деянието да е останало недовършено по независещи от него причини.
Подс И. Х. В. е признат за виновен в това, че в периода от 19.08.2019г. до 22.08.2019г. в с. Гергини, общ. Габрово, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества в особено големи размери, както следва:
- На 19.08.2019г. в с. Гергини, общ. Габрово, без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространил на И. Й. високорискови наркотични вещества -херион, 257,70гр., със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 38 % на стойност 23193 лв. и кокаин -0,434 гр. със съдържание на активнодействащ компонент 8% на стойност 34,72лв.
- На 22.08.2019г., в с. Гергини, общ. Габрово, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размери -хероин с общо тегло 4567,98гр. със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин подробно посочено за всеки обекти, на обща стойност 388681,40 лв. и кокаин – 983,01гр със съдържание на активнодействащ компонент 8% на стойност 78640,80лв.,
поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр.2, вр. ал.1, вр. чл.26 НК му е определено наказание от осем години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 40000лв.
Подс. Е. А. Т. е призната за виновна в това, че на 19.08.2019г. , в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител с подс. С. Ю., без надлежно разрешително е направила опит да придобие с цел разпространение от И. Й. високорисково наркотично вещество- херион-257,70гр., със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 38 % на стойност 23193 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от нея причини, поради което и на основание чл.354а, ал.1, пр.1, вр. чл.20, вр. чл.18 НК й е определено наказание от две години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 5000лв. Подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по първоначално повдигнатото обвинение на същата дата и място, в съучастие с подс. С. Ю. без надлежно разрешително да е направила опит да придобие от подс.Й. с цел разпространение високорисково наркотично вещество- кокаин -0,434 гр. със съдържание на активнодействащ компонент 8% на стойност 34,72лв. и деянието да е останало недовършено по независещи от нея причини.
Подс. С. Р. Ю. е призната за виновна в това, че на 19.08.2019г., в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител с подс. Е. Т., без надлежно разрешително е направила опит да придобие с цел разпространение от И. Й. високорисково наркотично вещество- херион-257,70гр., със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 38 % на стойност 23193 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от нея причини, поради което и на основани ечл.354а, ал.1, пр.1, вр. чл.20, вр. чл.18 НК й е определено наказание от две години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 5000лв. Подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по първоначално повдигнатото обвинение на същата дата и място, в съучастие с подс. Е. Т. без надлежно разрешително да е направила опит да придобие от подс. Й. с цел разпространение високорисково наркотично вещество- кокаин -0,434 гр. със съдържание на активнодействащ компонент 8% на стойност 34,72лв. и деянието да е останало недовършено по независещи от нея причини.
Съдът се е произнесъл по въпросите относно веществените доказателства, разноските по делото и е приспаднал периода на предварително задържане на подсъдимите.
С решение № 131 от 29.12.2021г., постановено по ВНОХД № 495/2021г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив, присъдата на първата инстанция е била потвърдена изцяло.
Касационните жалби на подсъдимите В., Т. и Ю. са неоснователни.
Възраженията на касаторите се обединяват около твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като една част от тях са относими към направения от въззивния съд доказателствен анализ. На преден план в касационните жалби и на тримата подсъдими се извеждат твърденията за липса на обективност и всестранност, довела до погрешно формиране на вътрешното убеждение на апелативния съд. Обсъждайки посочените оплаквания касационният съд следва да отбележи, че жалбите на подсъдимите Т. и Ю. не съдържат конкретни доводи в тази насока.
В депозираното допълнение към касационните им жалби се изразява несъгласие с изводите на въззивния съд, да кредитира обясненията на подс. Й. и се защитава тезата, че липсват преки или косвени доказателства за виновността на двете подсъдими.
Така формулирани възраженията на подс. Т. и подс. Ю., всъщност са доводи срещу обосноваността на съдебния акт, представени като съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция е имала неведнъж повод да подчертае, че въпросът относно достатъчността и достоверността на доказателствата е суверенно право на съда. Въпросите кои доказателства да се кредитират и кои да не се ползват с доверие се решават от предходните инстанции, като касационният съд няма правомощия да коригира тяхната воля.
Отговорът, който може да се даде, съобразно възраженията е, че не се установяват процесуални пропуски в аналитичната дейност на въззивния съд при обсъждане на събраните доказателства. Не е налице доказателствен дефицит, който да рефлектира върху фактическите и правни изводи на съда. Проведените процесуални действия по събиране на доказателства от първата инстанция, намерили своят анализ от въззивния съд, са изключително всеобхватни и в съответствие с изискванията на чл.13 и 14 НПК. С нужната прецизност са събрани и проверени относимите доказателства, установяващи авторството на деянието, така че твърдението на подсъдимите в обратна насока се явява неоснователно. Законосъобразно в тази насока са възприети от въззивния съд обясненията на подс. Й., показанията на св. Г. и Т., заключенията на експертите относно наличието на следи от хероин и кокаин по иззетата от дома на подсъдимите електронна везна, показанията на анонимния свидетел, които макар и не относими за конкретния казус, дават информация за дейността по разпространение на наркотични вещества, осъществявана от двете подсъдими, справките за парични преводи към подс. Й., данните от проведените разговори, обективирани с ВДС изготвени въз основа на експлоатираните СРС.
Доколкото трябва да се произнесе по въпроси свързани с процесуалната законосъобразност на доказателствата, настоящата инстанция следва да обсъди оплакването на защитата на подсъдимите Т. и Ю., че в хода на съденото производство пред първия съд е допуснато съществено процесуално нарушение касаещо обясненията на подс. Й.. Твърди се, че след като пред окръжния съд подсъдимият е пожелал смяна на преводача си, посочвайки, че според него не е извършвал точен превод , не е предоставена възможност на Й. отново да депозира обяснения. Явно по този начин се атакува годност на обясненията на този подсъдим и възможността те са се ползват от съда като надлежно събрано доказателство.
Направената от касационната инстанция проверка на наведените оплаквания не води до заключението, че същите следва да се споделят. Въззивният съд е отчел в мотивите си факта, че действително преводачът на подс. Й. е бил сменен по негово желание в хода на съденото производство пред първия съд, но до приключването на съдебното следствие пред окръжния съд подсъдимият е давал обяснения, превеждани от новия преводач . Така че твърдението на защитата на подсъдимите в обратната насока, не е коректно. Липсата на разнопосочност в обясненията дадени преди и след смяната на преводача, не подкрепи тезата на защитата, че е бил осъществен неверен или неточен превод. За да мотивира тезата си, че няма процесуални пречки да цени обясненията на посочения подсъдим, въззивната инстанция е изтъкнала и обстоятелството, че след смяната на преводача не са правени възражения от страните и по-конкретно лично от подсъдимия, чиито изявления са превеждани.
Не се установяват процесуални пропуски в аналитичната дейност на съда по повод оценката на визираните в касационната жалба доказателства- показания на свидетелите Г., Т., на свидетелят с тайна самоличност, оценката на приложените писмени доказателствени средства- протоколи за претърсване и изземване, експертни заключения. Въпросите относно тяхната процесуална значимост са били поставени на вниманието на апелативния съд и за получили нужните отговори. Това, че същите не удовлетворяват защитата, не ги прави незаконосъобразни.
Относно оплакванията за неотносимост на информацията, обективирана във ВДС събрани при експлоатация на СРС, то въззивният съд е отговорил и на това възражение, като правилно е акцентирал на обстоятелството, че при условията на конспиративност, в която се развиват подобни противозаконни дейности, не може да се очаква назоваването на наркотични вещества с действителните им имена, нито уговорките за доставката им да се изразява открито.
Логично се достига до извода, че аналитичната дейност на въззивния съд е последователна и съобразена с изискванията на процесуалния закон. Отговорено е на направените възражения на защитата, както относно анализираните гласни доказателства, така и във връзка със съставомерността на деянията, по обвиненията за които е ангажирана наказателната отговорност на двете подсъдими.
Не се констатират посочените от защитата на подсъдимите Т. и Ю. пропуски в приложението на материалния закон във връзка с установяване намерението на подс. Й. да разпространи инкриминираното количество хероин именно на тях. Изводите на съда с тави насока законосъобразно са направени на базата на коректен доказателствен прочит включващ, както обясненията на самия Й., така и показанията на полицейските служители участвали в акцията по арестуването му, намереното и иззето от него наркотично вещество-хероин, сведенията от проведените разговори между Й. и двете подсъдими, мястото на уговорената среща, доказателствата за направени парични преводи в негова полза от подс.Ю. чрез св.А..
В жалбата на подс. В. също пространно се излагат възражения за липсва обективност и всестранност при разследването, твърди се, че не са обсъдени направени възражения, което обосновава и липса на мотиви към въззивното решение, правят се оплаквания срещу обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.
Голяма част от оплакванията на касатора , представени като нарушения на процесуалните правила, всъщност касаят обосноваността на проверявания съдебен акт, по която настоящата инстанция няма компетентност да се произнася. Обхватът на касационната проверка включва материална и процесуална законосъобразност и не се простира върху правото на съдебните инстанции да приемат или отхвърлят дадено доказателство като надеждно или не. За това и оплакването на подс. В., че съдът е дал вяра на едни гласни доказателства /било изцяло или частично/, а други е преценил за недостоверни, не може да се разгледа от касационния съд, тъй като е относимо към обосноваността на решението. В тази насока следва да се отбележи, че не се констатират пропуски и нарушения, които да се окачествят като съществени. Доказателственият материал относим към обвинението срещу подс. В. е обемен и не е еднопосочен, но за това е анализиран много внимателно от съдените инстанции. Обясненията на подс. Й., които до голяма степен подкрепят обвинението са обсъдени в тяхната двойнствена роля, подложени са на подробен анализ, като изложените от него факти са внимателно проверени от съдените инстанции, за да се доверят на същите.
Не може да се сподели възражението на подс. В. за игнориране показанията на св. Х. / жената, с която живее на съпружески начала/. Волята на съда да приеме за достоверни показанията й, депозирани в началото на съдебното производство са надлежно мотивирани, а аргументите да не се кредитират последващите й показания, са направени след подробен и обективен анализ и съпоставка.
Направеното възражение, че съдебните инстанции са включили в доказателствената съвкупност свидетелски показания, които не са събрани по установения процесуален ред не може да се сподели. Оплакването на касатора явно е относимо към посочените в жалбата му свидетели К., Д., А., Х., които подс. В. определя като „свидетелите на И. Й.“, свързващ показанията им с неговите обяснения. Възраженията за процесуална недопустимост на описаните свидетелски показания не може да се сподели. Първите двама свидетели са поемни лица, участвали в процесуално следствените действия претърсване и изземване извършено в с. Гергини. Относно същите свидетелите са депозирали показания, като не се констатират процесуални пропуски при проведените им разпити. Още по-малко изложеното от тях може да се окачестви като обстоятелства, свързани с обясненията на подс. Й., доколкото свидетелите пресъздават възприети обстоятелства в хода на поведените следствени действия.
Процесуални пропуски не се установяват и при депозирането и анализа на показанията на св. Б. А. и Х.. Същите са послужили на съдените инстанции за да проверят версията на подсъдимия В. за връзката на лице с име М. А. с наркотичните вещества, предмет на обвинението срещу него. Доверието, с което същите са се ползвали е резултат от внимателната преценка на съда, направена след съпоставката им с останалите доказателства, а именно- сведенията относно пребиваване на чужд гражданин със същите имена на територията на страната, справки за адресни регистрации и данни за това дали лицето пребивава на посочените от подсъдимия адреси. Всички тези фактори са относими към преценката, която съдът е дал на изложената от подс. В. версия, че лице с посочените имена е закопало нещо, с лопата, която му е дадена от В., на място близо до оградата му, за което впоследствие са се породили у последния сериозни съмнение, че е наркотик. Следва да се отбележи, че още първият съд е отхвърлил достоверността на тази версия, като мотивирано я е приел за защитна, некореспондираща със събраните доказателства. Същото е сторила и въззивната инстанция, като изводите й се основават на обстоен доказателствен анализ и съпоставки, довели до процесуално издържани изводи.
Не се споделя възражението на подсъдимия относно липсата на мотиви към въззивното решение. В подкрепа на направеното оплакване, касаторът твърди, че не е отговорено на направените възражения пред апелативния съд. Внимателният прочит на въззивното решение води до заключение, че същото не страда от посочения порок. В съответствие с изискванията на чл.339, ал.1 и 2 НПК въззивната инстанция е изложила своите съображения, за да достигне до крайния извод за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Мотивите към въззивното решение, макар и на места пестеливи, покриват минималните стандарти, които законът въвежда за неговото съдържание. Действително на няколко пъти въззивният съд е препратил за по-подробни разяснения към мотивите на първата инстанция, с които се е съгласил напълно, но това не е недопустимо при условие, че първият съд е взел пределно ясно становище по същите дискусионни въпроси поставени на обсъждане и пред него. Недоволството на подсъдимия от получения отговор, е станало повод едни и същи възражения да се поставят, както пред въззивната така и пред касационната инстанции. Това, че дадените отговори не удовлетворяват В. не ги прави процесуално неиздържани и неправилни. Всяко възражение на подсъдимия е било поставено на обсъждане от въззивния съд, като са посочените аргументите, поради които не е споделено.
Предвид изложеното до тук касационната инстанция достига до заключението, че не може да сподели възраженията на подсъдимия, че не са изложени мотиви по повод фактическите и правни изводи свързани с държането от негова страна на намерения хероин и кокаин при претърсването в с. Гергини. При условие, че съдът не приема за установено твърдението, че друго лице е оставило наркотичното вещество в близост до имота на Воденичарски както и в колата му, не е необходимо да излага мотиви защо счита, че той е държал наркотиците, въпреки че друг е техен собственик.
В касационната жалба, а и в съдебно заседание, пространно се възразява срещу внесения обвинителен акт, като подсъдимият изтъква процесуални пропуски, които не позволяват конкретното очертаване на фактическите и правни рамки на обвинението. Оплакванията на касатора са били на вниманието на първия съд при проведеното разпоредително заседание и е взето мотивирано и законосъобразно становище по направените сходни възражения от страна на В.. Не подлежат на критика и мотивите на въззивната инстанция, с която е отхвърлено това възражение. Обвинението срещу него е точно, конкретно и ясно и не страда от пороци, които да рефлектират върху правото му на защита. Не се споделят аргументите на защитата на подс. В., че наркотичното вещество не е било индивидуализирано, както и че не е посочено къде е открито, което затруднява реализирането на правото на защита. В мотивите към въззивното решение / стр.8 и 9/ се конкретизира с нужната пълнота, че иззетото вещество съдържащо се в двете пластмасови кутии, открити в непосредствена близост до оградата на имота на подсъдимия е хероин, а това иззето от автомобила му е кокаин.
Може да се обобщи, че оплакванията на подсъдимия и защитата му , направени пред въззивния съд са намерили своите отговори , поради което не могат да се споделят твърденията на касатора за липса на мотиви и игнориране на поставените от него въпроси свързани с авторството на деянието, фактическата обстановка и правните изводи. Относимите към този въпрос доказателства са интерпретирани правилно, като анализът им е осъществен обективно. Изводите относно съпричастността на подс. В. към инкриминираната престъпна деятелност са направени от въззивния съд въз основа на обясненията на подс.Й., съпоставени с данните за предоставената му от подс. В. локация на мястото, където са се срещнали, вида на иззетите наркотични вещества, от автомобила на В. и в близост до двора му, сходството им с иззетото при обиска на подс. Й.- вид на наркотика, идентичност на опаковка, сходно количество в пакет, както и съдържание на активно действащ компонент в отделните пакети, данните от ВДС придобити чрез експлоатиране на СРС.
Не могат да се споделят възраженията на защитата на подс. В., че не е установено по безспорен начин държането на наркотичните вещества от страна на подсъдимия, тъй като същите са открити извън двора му. Посоченото обстоятелство не е пренебрегнато от проверяваната инстанция и е мотивиран с нужната пълнота извода, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт над въпросното количество наркотично вещество, въпреки че същото се е намирало извън границите на имота му. Насочил е пристигналите в дома му полицейски служители към мястото, където е бил заровен хероина, лично е изкопал двете кутии, в които са се намирали пресованите пакети. Принципно няма пречка едно лице да държи вещи на място, което не е негова собственост, като отношението му към тях не се определя единствено от местонахождението им. С противовес на тезата на защитата следва да се отбележи, че държането е фактическо състояние - установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението, с което се обективира принадлежността на вещта. Възможно е да бъде държана, както своя, така и чужда вещ т.е. въпросът кому принадлежи вещта е ирелевантен. Външното проявление на държането и субективната му страна в случая се обективират с откриването на наркотиците в непосредствена близост до дворната ограда на дома на подсъдимия, знанието от негова страна за местонахождението им и то с изключителна точност, позволяваща му да ги откопае без колебание относно местонахождението им, предоставянето на подс. Й. на изключително сходно вещество- като начин на опаковка, грамаж, процентно съдържание на активен компонент. Тук е мястото да се изрази несъгласие със становището на защитата, че не е констатирана идентичност между пакета открит у подс. Й. и тези изкопани в близост до оградата на подс. В.. Действително идентичност като пълно съвпадение няма, но е налице изключително сходство, което е подчертано изрично в мотивите на съдебните инстанции: пакетите хероин, предмет на обвинението срещу подс. В. са с грамаж между 247,73гр. и 279,29гр. със съдържание на активен компонент между 39 %и 44% тегловни. Иззетия пакет хероин при обиска на подс. Й. е с тегло 257,70гр. и активен компонент 38% тегловни. Всички пакети са били опаковани по един и същи начин.
Въз основа на правилен доказателствен анализ, при спазване на процесуалните изисквания съобразно чл.13 и 14 и 107 НПК, законът е приложен правилно, като наказателната отговорност на подсъдимите е ангажирана, както следва: по отношение на подс. В. за извършено престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.2, вр. ал.1, вр. чл.26 НК , а по отношение на подсъдимите Т. и Ю. за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1, вр. чл.20, вр. чл.18 НК.
Подс. В. е извършил престъплението покриващо правните критериите на чл.26 НК. Не би могло да се сподели възражението на защитата, че има неяснота в инкриминирания период, както и че не са уточнени рамките на продължаваното престъпление. Правната квалификация на деянието е очертана от съдебните инстанции с нужната прецизност. Продължаваното престъпление обхваща периода от 19.08.2019г. до 22.08.2019г. и включва две деяния- едното осъществено на първата дата изразяващо се в държане с цел разпространение и разпространение на 257,70 гр. хероин на под.Й., а второто осъществено на следващата дата, изразяващо се в държането с цел разпространение на хероин с общо тегло 4567,98глр и кокаин 983,01гр.
Наказанието на подс. В. е справедливо определено, като въззивният съд е съобразил индивидуалните характеристики на участието му в осъществяване на престъплението, за което е признат за виновен. Подс. В. акцентира в касационната жалба на чистото си съдебно минало, а защитниците му- на възрастта и съдействието, оказано при разследването. Посочените обстоятелства не са игнорирани от проверваната инстанция и редом с добрата му характеристика, са приети като смекчаващи с превес над отегчаващите / стойност на наркотичното вещество многократно надхвърлящ критериите за „особено големи размери“, обществена опасност на извършителя с оглед спецификата на деянието/. Смекчаващите вината обстоятелства, включително възрастта на подсъдимия / 65 години към настоящия момент/, която не би могла да се определи като преклонна, обаче не могат да се оценят като многобройни или изключителни, както би желала защитата. В рамките на законоустановените граници на наказанието по чл.354а, ал.2 НК- от 5 до 15 години „лишаване от свобода“ и глоба от 20000лв. до 100000лв. съдът е индивидуализирал наказанието под средния размер, което не може да се определи като явно несправедливо. Това определя и извода, че не са налице предпоставки, които да наложат намесата на касационната инстанция предвид правомощията й по чл.354, ал.2,т.1 НПК.
Водим от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационните жалби на подсъдимите В., Т. и Ю. касационни основания и решението на апелативния съд следва да се остави в сила.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 131 от 29.12.2021г. по ВНОХД № 495/2021г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.