Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                № 279                                София, 02 юли  2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и девета година, в състав:                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                              ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                          ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА     при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 271/2009 година.   Производството е образувано по искане от осъдения М. А. М. за възобновяване на внохд № 9/2009 год. на Великотърновския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена присъда № 621 от 15.12.2008 год. по нохд № 1100/2008 год. на РС-Горна Оряховица и връщане на делото за ново разглеждане, а при условията на алтернативност-изменяване на решението и намаляване на наказанието. В искането на осъдения като основания за възобновяване по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, фактически са релевирани тези по чл. 348, ал. 1, т.т. 2 и 3 НПК, а именно: допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила с неоснователния отказ за провеждане на съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ НПК, въпреки наличието на предпоставките за провеждане на това диференцирано производство по чл. 371, т. 2 и сл. НПК. В следствие на това, наложеното на осъдения наказание по реда на чл. 54 НК за извършеното от него престъпление е явно несправедливо. В съдебно заседание процесуалният представител на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Частните обвинители И. Е. С. и И. Х. Х., както и техният п. , редовно призовани, не се явяват. Прокурорът даде заключение, че искането на осъдения е неоснователно, тъй като не са налице визираните в него основания за отмяна или изменяване на въззивното решение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 621 от 15.12.2008 год. по нохд № 1100/2008 год. на Горнооряховския районен съд осъденият М. А. М. е признат за виновен в това, че на 11.10.2006 год. в гр. Г. Оряховица, на ул.”Отец Паисий”, до кръстовището с ул. “., при управление на л.а.”Мерцедес 320S”, рег. № В* собственост на Г. И. И. от с. Б., нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. Х. Х. и тежка телесна повреда на И. Е. С./подробно описани в присъдата по техните медико-биологични характеристики/, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,55%о, поради което и на основание чл. 343, ал. 3,б.”а”, във вр. ал. 1,б.”б” и чл. 54 НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, като му е определен първоначален “Общ” режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо наказание от една година лишаване от свобода по влезлите в сила присъди по нохд № 1232/2004 год., по нохд № 288/2005 год. и по нохд № 1148/2004 год., всичките по описа на РС-Г. Оряховица, като на основание чл. 68, ал. 2, във вр. ал. 1 НК е привел в изпълнение това наказание и постановил отделното му изтърпяване при първоначален “Общ” режим. По реда на чл. 301, ал. 1 т.т. 11 и 12 от НПК, съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на осъдения. С атакуваното решение от 11.03.2009 год. Великотърновският окръжен съд е потвърдил присъдата. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, а по същество и за частично основателно. Преди даване ход на делото от първоинстанционния съд на 15.12.2008 год., защитникът на осъдения и самият той лично, са направили основано на чл. 370, ал. 1 НПК искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, което съдът не е уважил, като е изложил съображения, че на досъдебното производство са събрани противоречиви доказателства относно част от фактите и обстоятелствата от предмета на доказване по делото, което изключва възможността за провеждане на съкратената съдебна процедура. Доводът за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение с отказа му за провеждане на исканата «диференцирана» процедура по чл. 371 и сл. НПК, въззивният съд е приел за неоснователен, като е изложил съображения, че преценката за реда на провеждане на съдебното производство е правомощие на съда, а не право на подсъдимия. В разглеждания случай, тези съображения, настоящият касационен състав не споделя, поради следното: Съобразно актуалната към 15.12.2008 год. редакция на чл. 370, ал. 1 НПК /ДВ,бр. 86 от 28.10.2005 год., в сила от 29.04.2006 год./, решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на страните. Решението по този въпрос с последващо съкратено съдебно следствие, действително е израз на правомощието на съда да определи реда за провеждане на съдебното производство, но това правомощие е ограничено от закона, чрез посочване на критериите, от които той трябва да се ръководи при произнасянето си. За да постанови отказ по чл. 370, ал. 1, във вр. с чл. 371, т. 2 НПК съдът следва да констатира липсата на визираните в чл. 371, т. 2 НПК и чл. 372, ал. 4 НПК предпоставки - признание на фактите по обвинителния акт, съчетано със съгласието да не се събират доказателства за тези факти и обоснованост на самопризнанието от приобщените в досъдебното производство доказателства. От приложения към дознанието протокол за разпит на М. от 21.08.2008 год, в качеството му на обвиняем по обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б.”а”, във вр. ал. 1, б ”б”, във вр. чл. 342, ал. 1 НК, във вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП е видно, че той е направил пълно самопризнание по фактите и признал вината си, които обстоятелства са отразени в постановлението за привличането му като обвиняем от 20.08.2008 год. Това отношение към обвинението М. е изразил и при предявяване на разследването при предоставяне за запознаването му с всички събрани по делото доказателствени материали. Назначените в тази фаза на процеса експертизи са установили количественото съотношение на алкохол в кръвта му, характера и тежестта на получените от пострадалите телесни повреди, както и допуснатото от него нарушение на правилата за движение по ЗДвП довело до настъпилите по непредпазливост вредоносни последици. В случая, преценката на съда, че липсват условията за предварително изслушване на подсъдимия по чл. 370, ал. 1 НПК е в нарушение на горните изисквания, при ясно очертаната му позиция срещу обвинението в досъдебното производство. Всичко изложено по-горе сочи, че са били налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, постановяване на присъда по реда на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК и определяне наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б", пр. 1 НК, с оглед липсата на определен минимум на предвиденото в състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б.”а”, във вр. ал. 1, б ”б” НК наказание “лишаване от свобода”. С Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г., на ОСНК на ВКС бяха изяснени спорните въпроси по приложението на глава ХХVІІ НПК-«Съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция» и дадени указания, насочени към правилното приложение на закона и уеднаквяване практиката на съдилищата. Съобразно тълкувателното решение: «Неправилният отказ на първостепенния съд да приложи особените правила на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, във вр. чл. 372, ал. 4 НПК не е основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Въззивната инстанция определя наказанието при условията на чл. 55 НК». Допуснатото нарушение от първата съдебна инстанция не е коригирано от въззивния съд с упражняване на правомощията по чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК, но то може да се отстрани в тази инстанция с оглед на правомощията й по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК и не представлява основание за отмяна по реда на възобновяването на атакувания въззивен акт. Ето защо, искането на осъдения М. А. М. за възобновяване на внохд № 9/2009 год. на Окръжния съд-Велико Търново и изменяване на постановеното по него решение № 35 от 11.03.2009 год. по основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК следва да бъде уважено, а в останалата му част-по довода за допустато съществено процесуално нарушение като неоснователно, следва да се остави без уважение. М. е осъден за престъпление по чл. 343, ал. 3, б.”а”, във вр. ал. 1, б ”б” НК. Предвиденото за това престъпление наказание няма специален минимум, което предпоставя заменяването на наказанието “лишаване от свобода” с наказанието “пробация”, с включване в него за срок от по три години на задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 НК, включване за същия срок в програма за обществено въздействие, насочена към изграждане на навици за законосъобразно поведение и 300 часа общественополезен труд, положен в рамките на 3 години. В съответствие с изменяване на присъдата /решението/ по отношение вида на наказанието, то не са налице материалноправните предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 68, ал. 2, във вр.1 НК и съдебните актове по активиране на определеното за изтърпяване общо наказание, определено по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК, следва да бъде отменено. Съобразно с дотук изложеното и чл. 425, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 426 и чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     Възобновява наказателното производство водено срещу М. А. М. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б.”а”, във вр. ал. 1, б ”б” НК, предмет на нохд № 1100/2008 г. на Горнооряховския районен съд и внохд № 9/2009 г. на Великотърновския окръжен съд. Изменява присъда № 621 от 15.12.2008 год. и решение 35 от 11.03.2009год. и заменява при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК наложеното на М. А. М. наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода с пробация, и с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1, 2 и 4 НК-"задължителна регистрация по настоящ адрес", "задължителни периодични срещи с пробационен служител" и "включване в програми за обществено въздействие" за срок от три години, и полагане на 300 (триста) часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 3 (три) години-по чл. 42а, ал. 2, т. 6, във вр. ал. 3, т. 3 НК. Отменява първоинстанционната присъда и въззивното решение в частта, с която на основание чл. 68, ал. 2, във вр.ал. 1 НК е постановено отделното изтърпяване на определеното по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК общо наказание от една година лишаване от свобода по влезлите в сила присъди по нохд № 1232/2004 год.,нохд № 288/2005 год. и нохд № 1148/2004 год., всичките по описа на РС-Г. Оряховица В останалата част оставя посочените присъда и решение в сила. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: