Р Е Ш Е Н И Е №.354 София, 12 октомври 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети септември две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря :Марияна Петрова и в присъствието на прокурора :Ивайло Симов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1122 по описа за 2015 година Срещу решение по внохд.№147/2015 г. на Апелативен съд гр. София, е подадена касационна жалба от подсъдимия В. Г. Т.. В съдебно заседание подсъдимия и защитата му ,редовно призовани не са взели участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище решението на Апелативния съд да се остави в сила,тъй като потвърждава законосъобразен акт на първоинстанционния съд. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази изложеното в жалбата и становището на прокурора , и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.06.2015 г. постановено по внохд.№147/2015 г. на Апелативен съд София е потвърдена присъда по нохд.№202/2013 г. на Окръжен съд Видин, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Т. , за извършено на 14.03.2012 г. в [населено място] престъпление по чл.278 ал.6 НК ,за което и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца ,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години,наложена е и глоба в размер на три хиляди лв. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Т.: В жалбата са изложени доводи за това ,че първо - не е спазена процедурата за одобрение на протокола за оглед , претърсване и изземване, т.е. първоинстанционния съд е произнесъл присъда на база негодни доказателствени средства или при съществено процесуално нарушение.Второ –въззивния съд разпитал свидетелите У. и Ц. ,за които посочил ,че показанията им съвпадат изцяло с показанията на поемните лица ,които не били разпитвани.Трето –У. и Ц. са лица , които извършвали действия по разследването ,и като такива не могат да бъдат свидетели.Четвърто –липсвал умисъл ,защото намерените в дома на подсъдимия вещи ,не са археологически обекти и това е установено по несъмнен начин от вещите лица по делото,а и подсъдимия не знаел че са археологически обекти. Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото.Правени са и пред двете инстанционни съдилища и след като подробно са обсъдени ,правилно са оставени без последици.Въззивният съд изключително стриктно е изпълнил задължението си по чл.339 ал.2 НПК ,като е посочил основанията ,поради които не ги приема. Върховният касационен съд на РБ, изцяло споделя съображенията изложени на л.63 от решението ,касаещи „негодния протокол” за оглед,претърсване и изземване,поради което не ги преповтаря. Без основание е и второто оплакване в касационната жалба,че въззивния съд се е позовал на показанията на поемните лица ,които не били разпитани.В съдебно заседание на 4.12.2013 г. първоинстанционния съд ,по искане на защитата на подсъдимия е провел съкратено съдебно следствие ,по реда на чл.371 т.1 НПК и след изявление на защитата ,че са съгласни всички протоколи от ДП да бъдат ползвани от съда и да не се разпитват свидетелите и поемните лица(посочени като свидетели в приложението на обвинителния акт),съда е одобрил съгласието ,като по реда на чл.283 НПК е прочел показанията на св.Й. Д. Й. и св.Р. В. И. –поемни лица,както и показанията на св.Ц. и св.Ж.. Невярно е и твърдението ,че разпитаните св.У. и св.Ц. са лица извършвали действия по разследването.Двамата свидетели не са от кръга на разследващите органи –лимитативно посочени в чл.52 НПК ,извършили са технически действия по заснемане и последващо изготвяне на фотоалбум-първия при проведеното следствено действие-оглед ,претърсване и изземване в дома на подсъдимия ,а втория в сградата на ОД на МВР. Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,след подробния анализ на които е посочил кои обстоятелства от значение(предмет на доказване) приема за установени и на коя доказателствена основа. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.На инкриминираната дата и място подсъдимия е държал четири броя археологически обекти ,които не са индентифицирани по съответния ред ,съгласно Закона за културното наследство ,на обща стойност 13 055 лв. , и по този закон е осъден ,т.е. приложен е закона които е следвало да бъде приложен.Без коментар в тази връзка възражението на защитата ,за липсата на умисъл у дееца ,за извършеното от него т.н. „формално престъпление”,за осъществяването на което е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху археологически обект, и да не е изпълнена процедурата за регистриране и индентификация на този обект по ЗКН. Неоснователно е и оплакването на явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия Т. ,инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение ,включително и соченото сега от защитата чисто съдебно минало,не е налице „продължителен срок за разглеждане” и липсват основания за определяне на наказанието -при условията на чл.55 ал.1т.1 НК.Наказанието е определено в предвидения от закона минимум ,както за наказанието лишаване от свобода така и за наказанието глоба ,с приложението на чл.66 ал. НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона ,а касационната жалба на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№147/2015 г.на Апелативен съд София,с което е потвърдена присъда по нохд.№202/2013 . на Окръжен съд гр. Видин. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :