ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 193 [населено място] 19.04.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 400/2017 година. Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на КЗП против определение № 3865 от 17.11.2016 г. по ч.гр.д. № 2048/2016 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място], е на становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил протоколно определение от 03.12.2015 г. по гр.д. № 12165/2014 г. по описа на СГС, ГО – 21 състав, с което е върната исковата молба от 07.08.2014 г. на КЗП против [фирма] за прогласяване на нищожността, преустановяване прилагането и отстраняване на неравноправна клауза в общите условия на ответника, на основание чл.183, ал. 3, във вр. ал. 2, т. 1, чл. 143, т. 16 и чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания, подадената от КЗП искова молба е останала нередовна, тъй като ищецът е посочил, че кръга на потребителите е определен като всички физически лица, сключили индивидуални договори, част от съдържанието, на които са и визираните ОУ, но не е посочил времето на приемането им, което според състава било задължително, с оглед конкретизиране на кръга потребители, ползващи се от защита. Макар и разпоредбата на чл.274, ал. 3 ГПК да обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал. 1 ГПК, в случая изложените доводи във връзка с тези предпоставки са ирелевантни, с оглед разпоредбата на чл.386, ал.3 ГПК, според която, постановените в производството по чл.379 и сл. ГПК решения, а съответно и определения подлежат на касационно обжалване независимо от установеността им. Частният касатор е развил съображения за неправилност на обжалваният съдебен акт, поради това, че с него са наложени на КЗП неизпълними изисквания. Поддържано е още, че като ищец КЗП е конкретизирала исковата молба като е посочила, че предявява исковете в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3 ГПК, за да защити колективния потребителски интерес на увредените от неравноправните клаузи лица. В отделна молба е пояснено, че КЗП не разполага с данни за точния брой на увредените физически лица – потребители, както и със сведения кога са приети те, тъй като това е информация в държане на ответника. Развити са и съображения, че надлежното предявяване от КЗП на искове по чл. 186, ал. 3 ЗЗП във вр. с чл. 143 ЗЗП не е обусловено от посочване на конкретни лица, чиито права и интереси на потребители са засегнати или увредени от атакуваните като неравноправни клаузи в общи условия към потребителски договори. Частната жалба е основателна. С определение № 195 от 20.03.2012г. по ч. т.д. №970/2011г. на ВКС, ІІ т.о. постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК изрично е прието, че доколкото увреждането на правата и интересите на всички потребители, ползващи съответния вид стока или услуга е присъща характеристика на неравноправните клаузи по чл.143 ЗЗП, изискването на чл.380, ал.2 вр. чл. 379 ГПК за ивндивидуализация на кръга лица, които се явяват носители на защитавания с исковете по чл.186, ал.3 ЗЗП колективен потребителски интерес, не трябва да се тълкува буквално. В производството за разглеждане на колективен иск по чл.186, ал.3 ЗЗП във р. чл.186,ал.2, т.1 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП ищец е самата Комисия, в качеството й на създаден от закона орган за защита на групов интерес, принадлежащ на определена категория лица- потребители. Самите потребители не са ищци в производството и индивидуалзирането им чрез други белези, извън качеството „ потребител”/ на съответната стока или услуга/ не е условие за редовност на исковата молба, с която Комисията сезира съдът с иск за забрана или преустановяване използването на клаузите.В този смисъл са и част от решаващите мотиви на решение, постановено по реда на чл.290 ГПК - №207/24.01.2012г. по т.д. №580/11г. на ВКС, ІІ т.о. С оглед така установената константна практика на ВКС, която настоящият състав споделя, се налага извод за неправилност на постановеното определение на въззивният съд и на оставеното с него в сила определение на първостепенния. Този извод произтича, от това, че с исковата молба на Комисия за защита на потребителите против [фирма], [населено място], са изложени обстоятелства и съответстващ им петитум, от които се извежда, че съдът е сезиран с искове по чл.186, ал.3 във вр. ал.2, т.1, чл.143, т.16 и чл.148, ал.1, т.4 ЗЗП, от надлежен ищец – КЗП, в рамките на предоставените й от закона правомощия за защита на обществен интерес на точно определен кръг лица – тези физически лица ползващи услугите, предоставени от [фирма], [населено място], не за извършване на търговска или професионална дейност и които действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност / както е посочил ищеца/ при действието на общи условия, съдържащи атакуваните клаузи.В резултат на указания, дадени по реда на чл.129 ГПК от първостепенния съд, състоящи се в изискване ищеца да посочи датата на приемане на Общите условия на ответника, КЗП е заявила, че не разполага с тази информация- изцяло в държане на ответника, но при проверката било установено, че са изискани действащите ОУ, заверени с дата 14.05.2013 г. Т.е. ищецът е посочил дори дата, от която счита, че са били действащи процесните общи условия и е изпълнил указанията на първостепенния съд, които с оглед изложеното са и неправилни, тъй като непосочване на датата на приемането им не съставлява нередовност на исковата молба и съответно не подлежи на корекция по реда на чл.129 ГПК, а неизпълнението на тези указания не води до връщане на исковата молба. Следователно, изложените от ищеца данни са достатъчни за да се приеме, че първостепенния съд е бил валидно сезиран с редовна искова молба. Или, постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено заедно с оставеното с него в сила протоколно определение на първостепенния съд, а делото да бъде върнато на последния за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 3865 от 17.11.2016 г. по ч.гр.д. № 2048/2016 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него протоколно определение от 03.12.2015г. по гр.д. 12165/14г., на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на КЗП против [фирма], [населено място] и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: