Р Е Ш Е Н И Е № 255/2014 София,11.02.2015 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 15 септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 194 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника О. [населено място], чрез адв.Р. Б. срещу решение № 554/01.11.2013 г. по в.гр.дело № 813/2013 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Кнежански районен съд № 59/10.05.2013 г. по гр.дело № 391/2012 г. С последното е признато за незаконно уволнението и е отменена на осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ като незаконосъобразна Заповед № 17/17.09.2012 г. на К. на [община], с която на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Д. К. Н., заемала длъжността „Управител” Общински социален комплекс в [община], ищцата е възстановена на осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ на длъжността, заемана преди уволнението и на основание чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ й е присъдено обезщетение 2 480.80 лв. за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение, считано от 17.09.2012 г. до 17.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2012 г. до изплащането. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя неправилен е извода на въззивния съд за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване трудовия договор на ищцата, поради неизвършване на подбор от работодателя между ищцата и лице, заемащо сходна длъжност, която не се съкращава. Поддържа, че когато се извършва уволнение, поради съкращаване на щата и то се отнася до единствена щатна длъжност, работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник или служител, който заема тези единствена длъжност или да направи подбор съобразно критериите, посочени в чл.329 КТ, че ако той реши да не упражнява правото си на подбор работникът или служителят не може да оспорва уволнението като незаконно, поради това, че работодателят е уволнил него, а не е упражнил правото си на подбор, в резултат на което би уволнил някой друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава, какъвто според жалбоподателя е настоящият случай. Ответницата по касационната жалба Д. К. И., чрез адв. Г. Г. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни. Правилно според ответницата по жалбата въззивният съд е приел, че независимо, че е съкратена единствената длъжност”управител”, поради обстоятелството, че по новото щатно разписание е останала друга сходна длъжност „организатор социални дейности” работодателят е следвало да извърши подбор по реда на чл.329 КТ между ищцата, чиято длъжност се съкращава и лицето, чиято длъжност не се съкращава, но е сходна. С определение № 462/01.04.2014 г. по настоящото делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос за задължението на работодателя за подбор, когато съкращението се отнася до единствената щатна длъжност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Д. К. Н. със заповед № 17/17.09.2012 г. на К. на [община], издадена на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата, за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението – „Управител” Общински социален комплекс в [община] и за присъждане на обезщетение в размер на сумата 2480.80 лв. за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от 17.09.2012 г. до 17.02.2013 г. Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ищцата Д. Н. е заемала длъжността „Управител” на Общински социален комплекс в [община] и със заповед на кмета на [община] № 17/17.09.2012 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ във вр. със заповед № 544/14.09.2012 г. за промяна в длъжностното разписание на дейност „Общински център за социални услуги”, считано от 17.09.2012 г. Заповедта е връчена на ищцата на 17.09.2012 г. Като е взел предвид приложения по делото препис-извлечение от протокол № 19 от проведено заседание на Общински съвет К. на 30.08.2012 г. е приел, че Общински съвет К. е взел решение № 141, с което е утвърдена структурата на Общинската администрация [населено място], считано от 01.08.2012 г., съгласно приложение № 1,т.1. По т.2 е взето решение, с което е одобрена числеността на персонала и СБРЗ, считано от 01.08.2012 г. по функции и дейности, съгласно приложение № 2. В приложение № 2,т.4, раздел Социални дейности обхваща Общински център за социални услуги, управител на който е ищцата Н.. Прието е, че според решението на Общински съвет К. и утвърдената численост на персонала, съгласно приложение № 2 е налице намаляване броя на лицата, работещи в Социални дейности – към 01.01.2012 г. персоналът на работещите в това звено е бил 10.5 човека, а считано от 01.08.2012 г. персоналът е намален на 9 лица. Въз основа на решението на Общински съвет К. кметът на [община] е издал заповед № 544/14.09.2012 г., с която е утвърдено щатното разписание на длъжностите към 14.09.2012 г. – Функция „Местни дейности” при [община]. Заповедта е цитирана и в процесната заповед за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата. Съдът е приел, че според новото длъжностно разписание на функция „Местни дейности” в сила от 14.09.2012 г. е налице намаляване числеността на персонала на звеното Общински социален комплекс, като общо лицата, работещи в това звено става 9 -1 щатна бройка за длъжността „организатор социални дейности”, 1 щатна бройка за длъжността „домакин”, 3 щатни бройки за длъжността „разносвач на храна”, 2 щатни бройки за длъжността „готвач” и 2 щатни бройки за длъжността „помощник готвач”. Приел е, че с новото щатно разписание е съкратена длъжността на ищцата „Управител” на Общински социален комплекс. По старото длъжностно разписание на функция „Местни дейности” в сила от 01.03.2012 г. числеността на персонала в Общински социален комплекс е 10 човека и в него фигурира длъжността „Управител”, заемана от ищцата. Въззивният съд е съпоставил старото и ново щатно разписание в [община] относно функция „Местни дейности, в която попада и дейността на Общински социален комплекс и е направил извода, че длъжността, заемана от ищцата „управител” на О. е съкратена, считано от 14.09.2012 г. Прието е, че са налице предпоставките на чл.328,ал.1,т.2, предложение второ КТ за прекратяване трудовото правоотношение. Не са възприети изводите на КРС за незаконосъобразност на процесната заповед, поради това, че в същата не е изрично отбелязан текста на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение „ поради съкращаване на щата”, а само в цифри е посочена разпоредбата на чл.328,ал.1,т.2,пр.2 КТ. Приел е, че от текста на разпоредбата на чл.328,ал.1,т.2,пр.2 КТ в заповедта и с препращането към заповед № 544/14.09.2012 г. за промяна в длъжностното разписание на дейността „Общински център за социални услуги” е налице яснота, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е съкращаване в щата. Преценен е за неправилен извода на КРС за липса на мотиви в оспорваната заповед. Според въззивния съд уволнението на ищцата Н. е на безвиновно основание – поради съкращаване на щата и в тази хипотеза законодателят не е въвел изискване за мотивиране на заповедта, за разлика от дисциплинарното наказание, което съгласно чл.195,ал.1 КТ следва да се наложи с мотивирана заповед. Приети са за принципно правилни доводите в първоинстанционното решение, че работодателят не е имал задължение да извършва подбор по реда на чл.329 КТ, тъй като е налице съкращаване в щата на единствената щатна бройка „управител” заемана от ищцата. Приел е също, че конкретната хипотеза е различна и [община] като работодател е имала задължение да извърши подбор. Въззивният съд е приел за безспорно, че по новото щатно разписание на функция „Местни дейности” при [община] в сила от 14.09.2012 г. в Общински социален комплекс се съкращава длъжността „Управител”, като остава длъжността „организатор социални дейности”. Прието е, че не са представени длъжностните характеристики на двете длъжности, за да се извърши преценка за сходството на длъжностите и дали ръководните функции на съкратената длъжност управител, свързани с управление и контрол на дейността на О. са преминали върху несъкратената длъжност „организатор социални дейности”. Приети са за основателни възраженията на ищцата, че въз основа на решението на общински съвет К. № 141/30.08.2012 г. и приетото от кмета на Общината ново щатно разписание за функция „Местни дейности” в сила от 14.09.2012 г. няма яснота кой точно е взел решение за съкращаването на длъжността „управител” на Общински социален комплекс. Според въззивния съд с посоченото решение на Общински съвет К. е одобрена числеността на персонала в специализираната администрация, съгласно приложение № 2, като общо е приет броя на лицата, заети в различните сфери – образование, общи държавни служби, жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство, опазване на околната среда, социални дейности, почивно дело, култура, религиозни дейности. Прието е, че по приложение № 2 е намален броя на заетите в Общински център за социални услуги от 10.5 човека на 9 лица и че няма конкретно решение на Общинския съвет, че намаляването на персонала в Общинския център за социални услуги следва да се извърши чрез съкращаване длъжността на ищцата „управител” на центъра. Прието е, че впоследствие без да обоснове становището си кметът на [община] със заповед е утвърдил щатното разписание на длъжностите – функция „Местни дейности, като по новото щатно разписание за Общински социален комплекс не фигурира длъжността „управител”. Въззивният съд е приел, че няма доказателства и яснота за действителните причини и мотиви, които налагат да се изпълни решението на Общинския съвет за намаляване числеността на персонала на Общински социален комплекс, да бъде съкратена именно длъжността „управител”, а не сходната „организатор социални дейности” или някоя от другите длъжности. Прието е, че независимо, че е съкратена единствената длъжност „управител”, поради факта, че по новото щатно разписание е останала друга сходна длъжност „организатор социални дейности” работодателят е следвало да извърши подбор по реда на чл.329 КТ между ищцата Н., чиято длъжност се съкращава и лицето И. Д., чиято длъжност не се съкращава, за да се прецени обективно нивото на квалификация и кой работи по-добре. Взето е предвид и обстоятелството, че в сравнение с останалите служители, работещи в Общински социален комплекс ищцата е с най-висока квалификация и е единствената, която има висше образование, че е работила близо 10 години в сферата на социалните дейности в [община], заемала е различни длъжности-социален работник, главен специалист, а в последните години преди уволнението управител на Общински социален комплекс, че всички останали служители са с по-ниска квалификация и образование от нейното, тъй като са със средно или средно специално образование, включително и лицето, заемащо длъжността „организатор социални дейности”. С оглед на посочените доводи въззивният съд е извел решаващия извод, че след като работодателят [община] не е извършил подбор по реда на чл.329 КТ уволнението е незаконно и искът с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ за отмяна на заповед № 17/17.09.2012 г. на кмета на [община] е основателен и следва да се уважи. Поради незаконния характер на уволнението съдът е приел, че следва да се уважат и акцесорните искове по чл.344, ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Управител” на О. [населено място], както и по чл.344, ал.1,т.3, вр.чл.225,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа от 18.09.2012 г. до 17.02.2013 г. в размер на 2480.80 лв., заедно със законната лихва от 26.09.2012 г. до окончателното й изплащане. По правния въпрос: С решение № 625/01.10.2010 г. по гр.дело № 1773/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е изразено становището, че когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването в щата се отнася до единствената щатна длъжност работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник или служител, който заема тази единствена длъжност или да направи подбор по критериите и целите, посочени в чл.329, ал.1 КТ, че ако той реши да не упражнява правото си на подбор уволненият работник или служител не може да оспорва уволнението като незаконно, поради това, че работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на подбор в резултат на което би уволнил някой друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава. Настоящият съдебен състав изцяло възприема това разрешение на правния въпрос. По основателността на касационната жалба: Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът преценява, че обжалваното решение е валидно и допустимо, и по същество неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационна отмяна по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Установено е по делото, че ищцата Д. Н. е заемала длъжността „Управител” на Общински социален комплекс в [община]. Със заповед на кмета на [община] № 17/17.09.2012 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2,пр.2 КТ във връзка със заповед № 544/14.09.2012 г. за промяна в длъжностното разписание на дейност „Общински център за социални услуги”, считано от 17.09.2012 г. Заповедта е връчена на ищцата на 17.09.2012 г. Видно от приложения по делото препис-извлечение от протокол № 19 от заседание на Общински съвет К., проведено на 30.08.2012 г. Общински съвет К. е взел решение № 141, с което е утвърдена структурата на Общинската администрация [населено място], считано от 01.08.2012 г., съгласно приложение № 1, т.1. По т.2 е взето решение, с което е одобрена числеността на персонала и СБРЗ, считано от 01.08.2012 г. по функции и дейности съгласно Приложение № 2. В същото приложение по т.4, раздел Социални дейности обхваща Общински център за социални услуги, управител на който е ищцата Д.Н.. С решението на Общински съвет К. и утвърдената численост на персонала, съгласно Приложение № 2 е намален броя на лицата, работещи в Социални дейности – към 01.01.2012 г. персонала на работещите в това звено е бил 10.5 човека, а считано от 01.08.2012 г. персоналът е намален на 9 лица. В изпълнение решението на Общински съвет К. кметът на [община] е издал заповед № 544/14.09.2012 г., с която е утвърдено щатното разписание на длъжностите към 14.09.2012 г. функция „Местни дейности” при [община]. Тази заповед е цитирана в заповедта за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата. Видно от приложеното по делото длъжностно разписание на функция „Местни дейности” в сила от 14.09.2012 г. числеността на персонала на звеното Общински социален комплекс е намалена. Общо лицата, работещи в това звено са 9 – 1 щатна бройка за длъжността „организатор социални дейности”, 1 щатна бройка за длъжността „домакин”, 3 щатни бройки за длъжността „разносвач на храна”, 2 щатни бройки за длъжността „готвач” и 2 щатни бройки за длъжността”помощник готвач”. С новото щатно разписание в сила от 14.09.2012 г. е съкратена длъжността, заемана от ищцата „Управител” на Общински социален комплекс. Съобразно длъжностното разписание на функция „Местни дейности” в сила от 01.03.2012 г. числеността на персонала в Общински социален комплекс е 10 човека и в същото е предвидена длъжността „Управител”. С оглед на установените по делото факти се налага извода, че според утвърдено щатното разписание на длъжностите към 14.09.2012 г. функция „Местни дейности” при [община] длъжността, заемана от ищцата „Управител” е съкратена, считано от 14.09.2012 г. С атакуваната заповед № 17/17.09.2012 г. на Кмета на [община] ясно е посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – съкращаване на щата. Този извод се извежда от посочената разпоредба на чл.328,ал.1, т.2 пр.2 КТ в заповедта и цитираната заповед № 544/14.09.2012 г. на Кмета на [община], към която е препратено. Както се посочи със заповед № 544/14.09.2012 г. е утвърдено щатното разписание на длъжностите към 14.09.2012 г. – Функция „Местни дейности” К., според което щатно разписание не е предвидена длъжността, заемана от ищцата. Следователно основанието за прекратяване трудовия договор на ищцата, посочено в процесната заповед № 17/17.09.2012 г. е съкращаване на щата. В случая се касае за безвиновно основание за уволнение и поради това в разпоредбите на КТ не са предвидени изисквания за мотивиране на заповедта. Настоящият съдебен състав преценява, че прекратяването на трудовия договор на ищцата на основание чл.328,ал.1,т.1,пр.2 КТ е извършено от работодателя при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда. От приложените по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на прекратяване трудовия договор на ищцата със заповед № 17/17.09.2012 г. на Кмета на [община] е налице реално съкращаване на щата. Решението за намаляване броя на лицата, работещи в социални дейности в чиито обхват е Общински център за социални услуги К. е взето от компетентния орган – решение на Общински съвет К.. Спазени са изискванията на разпоредбите на чл.21,ал.1,т.2 ЗМСМА, според които Общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската администрация. Компетентният орган – Общински съвет К. е взел решение № 141 на проведено заседание на 30.08.2012 г., с което е утвърдена структурата на Общинската администрация [населено място], считано от 01.08.2012 г., съгласно приложение № 1 – т., и по т.2-ра е одобрена числеността на персонала и СБРЗ съгласно приложение № 2 – т.4 от което раздел Социални дейности обхваща Общински център за социални услуги. Според така утвърдената численост на персонала броя на лицата, работещи в Социални дейности, считано от 01.08.2012 г. е намален от 10.5 човека на 9. В изпълнение на това решение и при спазване разпоредбите на чл. 44,ал.2 ЗМСМА Кмета на [община] е издал заповед № 544/14.09.2012 г., с която е утвърдено щатното разписание на длъжностите към 14.09.2012 г. – функция „Местни дейности” при [община], като съобразно новото длъжностно разписание на посочената функция в сила от 14.09.2012 г. числеността на персонала на звеното Общински социален комплекс е намален на 9 и е съкратена длъжността, заемана от ищцата „Управител” на Общински социален комплекс К.. С оглед на изложеното съдът намира, че към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата е налице реално съкращение на щата. Съкратена е единствената длъжност „Управител”. Причините за съкращение на тази бройка е въпрос на преценка на работодателя за целесъобразно и ефективно осъществяване на дейността на Общинския социален комплекс и не подлежи на съдебен контрол. Доводите на ищцата в тази насока са неоснователни. На съдебен контрол подлежи уволнението, извършено въз основа на съкращението в щата. Неправилен е извода на въззивния съд, че в случая [община] като работодател е имал задължение на извърши подбор. Както се отбеляза в случая е съкратена единствена щатна длъжност „Управител” на Общински социален комплекс. С оглед възприетата практика на ВКС и отговора на поставения правен въпрос при уволнение поради съкращаване в щата, когато съкращаването в щата се отнася до единствена по естеството си трудова функция – щатна длъжност работодателят по своя преценка може да уволни съответният работник или служител, който заема тази единствена длъжност, или да направи подбор съобразно критериите и с оглед целите, посочени в чл.329 КТ. Ако той реши да не упражнява правото си на подбор уволненият работник или служител не може да оспорва уволнението като незаконно за това, че работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на подбор, в резултат на което той би уволнил някой друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава. В случая с оглед установените факти по делото съдът преценява, че работодателят не е имал задължение да извърши подбор при съкращението на щатната бройка, заемана от ищцата, тъй като тя е била единствена за длъжността „Управител” на Общински социален комплекс. [община], като работодател не е упражнила правото си на подбор и ищцата не може да оспорва уволнението, като незаконно, за това, че работодателят е прекратил трудовия договор именно на нея, а не е използвал правото си на подбор, като последица от което би прекратил трудовия договор на друг служител, чиято длъжност не се съкращава. Не са налице данни по делото, от които да се направи извода, че длъжностите „Управител” на Общински социален комплекс и „организатор социални дейности”, заемана от лицето И. Й. Д. са сходни длъжности. Поради това също се налага извода, че упражняването на правото на подбор от работодателя не е задължително. Извода на въззивния съд, че посочените длъжности „Управител” и „организатор социални дейности” са сходни е неправилен. Като взема предвид изложеното съдът намира, че прекратяването на трудовия договор на ищцата Д. К. Н. със заповед № 17/17.09.2012 г. на К. на [община] е извършено при спазване разпоредбите на КТ. Не е установено нито едно от основанията за незаконност на уволнението, посочени в исковата молба. Предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа от 17.09.2012 г. до 17.02.2013 г., поради незаконното уволнение в размер на сумата 2480.80 лв. са неоснователни и следва да се отхвърлят. Обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд [населено място], с което исковете са уважени следва да се отмени изцяло. С оглед изхода на спора в полза на [община] следва да се присъди сумата 1009.61 лв. разноски по делото за всички инстанции. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло решение № 554/01.11.2013 г. постановено по в.гр.дело № 813/2013 г. на Плевенския окръжен съд, включително и в частта на присъдените разноски и вместо отменената част постановява Отхвърля предявените искове от Д. К. Н. от [населено място], [улица], № 39 с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ срещу [община], [населено място], [улица] за признаване за незаконно уволнението на Д. К. Н., извършено със заповед № 17/17.09.2012 г. на К. на [община] на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата и за отмяна на заповед № 17/17.09.2012 г. на К. на [община], за възстановяване на Д. К. Н. на длъжността, заемана преди уволнението „Управител” на Общински социален комплекс в [община] и за присъждане на обезщетение за времето, през което Д. К. Н. е останала без работа, поради незаконното уволнение от 17.09.2012 г. до 17.02.2013 г. в размер на сумата 2 480.80 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2012 г. до окончателното изплащане. Осъжда Д. К. Н. от [населено място], [улица], № 39 да заплати на @@55@ [населено място], [улица] сумата 1009.61 лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: