Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр. София, 13.02.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно н. д. № 1110 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура против нова присъда от 01.03.2018 г. на Софийски градски съд, НО, ІІІ въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3553/2017 г. В протеста и допълнителните съображения към него, поддържани от прокурора при ВКП, се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Подсъдимият М. А. С. лично и чрез своя служебен защитник, намира изложените в протеста доводи за неоснователни, поради което моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С атакуваната въззивна присъда е била отменена изцяло присъда от 05.06.2017 г. на Софийския районен съд, НО, 112 състав, постановена по НОХД № 11181/2012 г., с която подсъдимият М. А. С. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. чл. 206, ал. 1 от НК. Вместо това и на основание чл. 304 от НПК СГС е признал подсъдимият за невинен и го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение – в това на неустановена дата през юни 2009 г. в [населено място] противозаконно да е присвоил чужда движима вещ, която владеел – л.а. „О.”, модел „В.”, с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 3900 лв., собственост на Б. В. В.. Касационният протест е неоснователен. Неправилното приложение на закона, респективно незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия се твърди като последица от допуснати процесуални нарушения по чл. 13, чл. 14 и по чл. 107, ал. 5 от НПК. По конкретно, критиката към доказателствената дейност на въззивния съд е аргументирана с игнорирането на показанията на свидетеля Е. Д., които държавното обвинение намира за достатъчни да обосноват извод за извършен акт на имуществено разпореждане и следователно за осъществен състав на деянието по чл. 206 от НК. Така развитите доводи, получили в протеста формулировка по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, по естеството си съставляват възражения по обосноваността на обжалвания въззивен съдебен акт, която не е самостоятелно касационно основание. При липса на процесуална възможност в производство, развиващо се по реда на редовния триинстанционен контрол, касационната инстанция да установява нови фактически положения, проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на приетата от инстанциите по същество фактическа обстановка. Контролът върху начина на формиране на вътрешното убеждение на съда цели установяване на допуснати процесуални нарушения при формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд, като при констатация за отсъствие на порок в доказателствената му дейност, е недопустима последваща ревизия или подмяна на направените от втората инстанция оценки за достоверност, надеждност и достатъчност на доказателствените материали. В разглеждания казус, СГС е изпълнил задължението си за съвкупна оценка на доказателствата, изложил е конкретни и убедителни съображения поради какви причини кредитира едни от тях, а на други не дава вяра. Настоящият касационнен състав напълно споделя развитата от въззивния съд аргументация за невъзможност показанията на свидетеля Е. Д., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, да бъдат поставени в основата на осъдителен съдебен акт с оглед процесуалната забрана по чл. 281, ал. 8 от НПК. Доколкото тези показания не пресъздават лични възприятия, а възпроизвеждат съобщени на свидетеля от подсъдимия С. факти относно авторството на деянието, те имат характер на производно доказателство. Преки доказателства относно неправомерния акт на разпореждане с автомобила, предмет на деянието по чл. 206 от НК, не са събрани. При липса на доказателствена основа за осъществяване на някоя от формите на изпълнителното деяние на престъплението обсебване, подсъдимият законосъобразно е оправдан. Изложените в протеста възражения за неправилно приложение на материалния закон не могат да бъдат споделени, тъй като по делото не е доказано М. С. да се е разпоредил с чуждата движима вещ. Верни са и направените в мотивите на обжалваната присъда констатации за изначална липса на обвинение в посочения смисъл, както и за недоказан отказ от страна на подсъдимия да върне автомобила. За реализиране състава на престъплението обсебване деецът следва чрез действие или бездействие да осъществи своене по отношение на намиращата се в негова фактическа власт на правно основание чужда движима вещ. Деянието е несъставомерно от обективна страна при отсъствие на доказателства за юридическо или фактическо разпореждане с вещта, както и при недоказан отказ за връщането и. Последният не може да бъде изведен единствено от физическата липса на чуждата движима вещ, която от своя страна не може да обоснове извод за осъществен състав на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. От субективна страна не е установено подсъдимият С. да е имал намерение за лично облагодетелстване чрез окончателно разпореждане с автомобила. Видно от приложения на л. 258 от първоинстанционното производство договор за покупко-продажба на МПС, същото, макар и след дълъг период от време, е изцяло заплатено от подсъдимия на предходния му собственик – свидетеля Б. В.. Последното обстоятелство с оглед изложените по-горе съображения за несъставомерност на деянието, не обосновават квалификация по привилегирования текст на чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. чл. 206, ал. 1 от НК, каквато Софийският районен съд погрешно е приел. Касае се за наличие на типични гражданскоправни взаимоотношения между М. С. и Б. В., които не са изисквали намесата на прокуратурата. Първоначално тези взаимоотношения не са формализирани със сключването на съответен договор в изискуемата писмена форма. Постигната е била устна договорка между С. и В. за закупуването на автомобила, без да е уговорена конкретна дата за заплащането му. При тези обстоятелства, елементите от състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК не са реализирани, като отправената с касационния протест претенция за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от СГС, не може да бъде удовлетворена. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и въззивната оправдателна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 01.03.2018 г. на Софийски градски съд, НО, ІІІ въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3553/2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.