Ключови фрази
Причиняване на смърт в транспорта в пияно състояние * съпричиняване * цели на наказанието * неприложимост на института на условното осъждане * определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1 НК


2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 523

София, 26 ноември 2010година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена Величкова
ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски
Блага Иванова
при участието на секретаря:Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора:Петя Маринова
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №518 по описа за 2010 година

Срещу решение по внохд.№79/2010 г. на Апелативен съд гр.Бургас е подадена касационна жалба от подсъдимия Н. Х. Х. ,с оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник.
Частните обвинители П. А.,Г. А. и С. Г., не са взели становище по жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 28.07.2010 г. постановено по внохд.№79/2010 г. на Апелативен съд гр.Бургас е изменена присъда по нохд.№394/2009 г. на Окръжен съд гр.Ямбол,като подсъдимия Н. Х. е оправдан да е нарушил чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП и чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП,намален е размера на наказанието лишаване от свобода от три години и шест месеца на две години и размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС от четири години на три.
В останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен на 27.09.2004 г.на основен път І-7,в участъка между пътен възел ”Петолъчката” и с.Зимница,при управление на МПС лек автомобил с дк №С 96 22 ВН нарушил правилата за движение чл.21 ал.1 ЗДвП/след корекцията с въззивното решение / и по непредпазливост причинил смъртта на И. С.,като след деянието избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343 ал.3 б. БНК вр. с чл.343 ал.1б.В НК и чл.54 НК е осъден присъдата е потвърдена.
По жалбата на под.Х. :
Оплакванията за съществени процесуални нарушения ,макар и не изрично маркирани,според защитата са в неправилната оценка на доказателствата и по точно в неяснота защо въззивния съд е дал вяра на показанията на св.А. и от там е възприел заключението на повторната съдебно техническа експертиза базирана на тези показания,а не на варианта в заключението, в което са взети предвид обясненията на подсъдимия по фактите.
Довода е неоснователен.
Въззивния съд изключително подробно е коментирал всички събраните по делото доказателства и доказателствени средства.Посочил е кои обстоятелства от значение, приема са установени и на коя доказателствена основа.Посочил след подробен анализ на показанията на св.А.,в коя част им дава вяра и защо и в коя част не следва да бъдат кредирани.Обясненията на подсъдимия са съпоставени с останалите доказателства по делото,посочено е и защо не се възприемат.Липсват претендираните нарушения при оценка на доказателства,няма избирателност или подценяване.
Неоснователен е и довода за нарушение на закона,с отказа на въззивния съд да приеме ,че са налице предпоставките на чл.15 НК случайно деяние.
В тази връзка Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение изцяло споделя съображенията на въззивния съд подробно изложени в мотивите към решението,поради което не ги преповтаря.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.
При определяне размера на наказанието ,инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, включително е благотворителната дейност на подсъдимия на която се позовава защитата,отчели са и значителния принос на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат,което е обусловило и приложението на чл.55 ал.1т.1 НК,наказанието е под предвидения от закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК.Неоснователно е искането за приложението на чл.66 ал.1 НК.Целите на наказанието очевидно не могат да бъдат постигнати с отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и в тази връзка изводите на инстанционните съдилища са законосъобразни.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона,а жалбата на подсъдимия Х. изцяло неоснователна.
Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№79/2010 г. на Апелативен съд гр.Бургас ,с което е изменена присъда по нохд.№394/2009 г. на Окръжен съд гр.Ямбол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :