Р Е Ш Е Н И Е № 243 София, 08 ноември 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Ивайло Симов, като изслуша докладваното от председателя П. ПАНОВА наказателно дело № 1057/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения И. М. Т. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1265/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение № 65 от 06.07.2017 г., с което е одобрено споразумение, само в частта му, в която е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Прави се искане за връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд в тази му част с оглед правилното приложение на закона. В искането се сочи основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 във вр. чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон, поради неправилното определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. В тази насока се твърди, че не е налице нито една от трите предпоставки на разпоредбата на чл.57 ал.2 във вр. ал.1, т.3 от ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг“ режим, тъй като осъденият не се е укривал; обявяването му за общодържавно издирване не е основание за преминаването към по-тежък режим и извършването на престъпление в изпитателния срок след влизането в сила на условно осъждане не е предпоставка за приложение на горецитираната разпоредба. Пред касационния съд процесуалният представител на осъдения поддържа искането с изложените в него съображения и моли то да бъде уважено. Пледира за отмяна на протоколното определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 1265/2017 г. на Окръжен съд–Пловдив и връщане на делото във фазата на съдебното производство, с указания относно определянето на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието. Осъденият И. Т., в своя лична защита, моли за определяне на „общ“ режим за изтърпяване на наложеното му наказание, тъй като иска да работи, а в последната си дума заявява, че не се е укривал. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че съдът правилно е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието, съобразно чл.57 ал.2 от ЗИНЗС. Допълва, че първоначално обвиняемият се е укрил от правораздавателните и полицейските органи и извършването на деянието е станало в интервала на определен за друго осъждане, за друго престъпление, изпитателен срок при приложението на чл.66 от НК. Предлага искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от упълномощения защитник на осъдения, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл.420 ал.2 вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК, като е направено в преклузивния шестмесечен срок по чл.421 ал.3 от НПК и е насочено срещу съдебен акт, който по принцип не подлежи на касационен контрол. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение № 65, постановено на 06.07.2017 г. по НОХД № 1265/2017 г. Пловдивският окръжен съд е одобрил споразумение между прокурор от Пловдивската окръжна прокуратура и адв. И. И. - упълномощен защитник на обвиняемия И. Т., с което последният се е признал за виновен в извършено престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 от НК и е приел да му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, и „глоба“ в размер на 5 000 лева. С определение № 877/06.07.2017 г. по същото дело Окръжен съд–Пловдив на основание чл.383 ал.2 във вр. чл.306 ал.1 т.3 от НПК във вр. чл.68 ал.1 от НК е постановил осъденият да изтърпи изцяло и отделно от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 1265/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, наложено му с влязлото в сила на 13.02.2017 г. определение № 19, с което е одобрено споразумение по НОХД № 45/2017 г. на Районен съд–Царево. Съдът е постановил това наказание да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила на датата на неговото постановяване - 06.07.2017 г. Съдебният състав на върховната касационна инстанция констатира допуснато нарушение на материалния закон, като наведения от защита на осъдения в тази връзка довод намира за напълно основателен. Видно от съдържанието на постигнатото между страните и одобрено от съда споразумение, е бил определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година и 4 месеца. Определеният режим е постановен в разрез с изискванията на чл. 57 от ЗИНЗС. Окръжният съд, за да определи първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание се е позовал на чл.57 ал.2 във вр. ал.1 т.3 от ЗИНЗС, като е приел, че осъденият се е укривал от органите на досъдебното производство. За да се приложи тази разпоредба е необходимо осъденият да се е укривал в хода на вече образувано наказателно производство, по което е имал качеството на обвиняем/подсъдим, но не и при извършване на предварителна проверка на досъдебната фаза, в който момент той не е бил привлечен като обвиняемо лице. Разпоредбата на чл.219 ал.1 и ал.2 от НПК предвижда, че едно лице се привлича в качеството му на обвиняем с постановление или с протокола от първото действие по разследването срещу него, от който момент той придобива всички основни права на обвиняемо лице в наказателния процес, визирани в чл. 55 от НПК, в това число и правото да участва лично в наказателното производство във всичките му фази и стадии на развитие. Това право е закрепено и разпоредбата на чл. 6, пар. 3, б. „c” и „d“ от Европейската конвенция за защита на правата на човека обвиняемият да участва лично във всички процесуални действия, насочени и предприети срещу него в досъдебната фаза и в съдебното производство. Съгласно константната практика на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) „наказателното обвинение“ е официалното уведомяване на едно лице от компетентен орган, в което се съдържа твърдение, че то е извършило престъпление („Deweer срещу Белгия“, „Eckle срещу Германия“). За да се гарантира ефективното упражняване на правата, които има обвиняемият, е необходимо уведомяването за предприетото наказателно преследване да има съответната форма. Освен това, надлежното му уведомяване за подвеждането му под отговорност е в основата на преценката за неговата достатъчна информираност за образуваното срещу него наказателно производство, така че да има възможността да избере дали да се откаже от правото си да се яви пред съда и да се защитава лично или да се укрие от правосъдието („Кунов срещу България“ и „Алийков срещу България“). Уведомяването на лицето за образувано срещу него наказателно производство се явява юридически акт от изключително голяма важност и поради тази причина той трябва да отговаря на условия за форма и съдържание, способни да гарантират действителното упражняване на правата на обвиняемия, и че беглото и неофициално информиране не е достатъчно (T. срещу Италия, Somogyi срещу Италия). След като вече е налице такова официално уведомяване, че срещу лицето е започнало наказателно преследване и има един от изискуемите се процесуални документи по чл.219 от НПК – постановление за привличане на обвиняем или протокол от първото действие по разследването, то едва тогава би могло да се констатира евентуално укриване от страна на обвиняемия. В настоящия случай, осъденият е могъл единствено да предполага, че срещу него ще започне наказателно производство, но не и какви обвинения ще му бъдат повдигнати. Видно от материалите по делото, на основание чл.212 ал.2 от НПК с първото процесуално-следствено действие е започнало наказателното производство ДП № 24/2017 г. на Отдел „КП“ ОДМВР–гр. Пловдив срещу И. М. Т. за престъпление по чл.354а ал.1 от НК. На 21.02.2017 г. в хода на извършеното претърсване и изземване в дома на осъдения, в присъствието на неговата приятелка, с която съжителстват на семейни начала, компетентните органи са провели телефонен разговор с него, като му обяснили, че следва да се яви на адреса. Въпреки че осъденият Т. се съгласил да посети адреса, като казал, че след 15 минути ще бъде на мястото, не се появил. Поради тази причина, без да са били предприети други действия по установяване местонахождението на лицето, той бил обявен за общодържавно издирване (ОДИ) с телеграма рег. № 5680/21.02.2017 г. На следващия ден е бил задържан за срок от 24 часа /със заповед по ЗМВР/ в гр. Пловдив. Постановено е и последващо задържане за срок от 72 часа. С постановление от 23.02.2017 г. И. Т. е привлечен като обвиняем. С определение от 24.02.2017 г. на Окръжен съд–Пловдив на осъдения е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена на 02.03.2017 г. от Апелативен съд–Пловдив. Проследявайки хронологията на събитията, категорично се установява, че към 21.02.2017 г. осъденият не е имал качеството на обвиняемо лице. Той не е бил в достатъчна степен информиран за евентуално наказателно преследване срещу него и към онзи момент не е съществувал процесуален документ, отговарящ на изискванията на чл.219 ал.1 или ал.2 от НПК, с който да е бил привлечен в качеството му на обвиняемо лице, за да има възможността да реши да се укрие от правосъдието или да се откаже по несъмнен начин от правото си да се яви пред органите на досъдебното производство или пред съда и да се защити, което представлява негово диспозитивно право. В конкретния случай окръжният съд незаконосъобразно е приел, че е налице укриване от страна на осъдения, поради което и неправилно е приложил материалния закон. Част втора, раздел III от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), и по-конкретно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 предвижда три хипотези, при които съдът следва да определи „строг“ режим на осъдените на „лишаване от свобода“. На първо място, съдът постановява първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, ако то е за срок повече от 5 години и е за извършени умишлени престъпления. Настоящият казус не попада в тази хипотеза, тъй като наложеното на осъдения наказание е 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“, поради което и не е налице основание за приложението на чл.57 ал.1 т.2 б.„а“ от ЗИНЗС. На следващо място, първоначален „строг“ режим следва да се определи при осъществени умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл.66 от НК, независимо от реабилитацията. В процесния казус изискуемите се предпоставки по б.„б“ на горецитираната разпоредба не са налице, тъй като наложеното на осъдения общо най-тежко наказание по предходното му осъждане, е било „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което на осн. чл.66 от НК е било отложено за срок от 3 години. Третата хипотеза по чл.57 ал.1 т.2 б.„в“ от ЗИНЗС, при която съдът следва да определи първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание е при умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години, какъвто не се явява настоящия случай. Към момента на осъждането на И. Т. по НОХД № 1265/2017 г. на Окръжен съд–Пловдив (за извършено на 21.02.2017 г. престъпление по чл.354а ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 4 месеца), той вече е бил осъждан по друго дело. Извършеното на 21.02.2017 г. деяние попада в изпитателния срок на предходно условно осъждане по НОХД № 45/2017 г. по описа на Районен съд–Царево, по което му е наложено общо най-тежко наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за срок от три години. Поради това с определение № 877/06.07.2017 г. по НОХД № 1265/2017 г. Окръжен съд–Пловдив е постановил осъденият да изтърпи изцяло и отделно от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по горепосоченото дело, общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, наложено му с влязлото в сила на 13.02.2017 г. определение № 19, с което е одобрено споразумение по НОХД № 45/2017 г. на Районен съд–Царево. След сумиране на двете наложени на осъдения наказания се получава като краен резултат - 1 година и 8 месеца, от което следва, че изискването сборът от двете наказания да надвишава две години не е изпълнено, поради което и не може да бъде определен първоначален „строг“ режим на това основание. В конкретния случай не е налице нито едно от основанията на чл.57 ал.1 т.2 б. „а“, „б“ и „в“ от ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното на осъдения наказание. Налице е съществено нарушение по смисъла на чл.425 ал.1 т.5 във вр. чл.348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като материалният закон е приложен неправилно. Това е основание за възобновяване на производството по делото, отмяна на постановеното по него определение, с което е одобрено споразумение, само в частта му, с която е определен режимът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Правилното приложение на чл. 57 от ЗИНЗС не е в ущърб на осъдения, а благоприятства за неговото положение, поради което допуснатото нарушение може да бъде отстранено от ВКС, без да се налага връщането на делото за ново разглеждане. С оглед процесуална икономия и предвид факта, че осъденият вече изтърпява наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим, се налага да се измени реквизит от вече одобреното споразумение по начин, който е изцяло в полза на осъдения. С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 1265/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като ОТМЕНЯ определение № 65 от 06.07.2017 г., с което е одобрено споразумение, само в частта му относно определения „строг“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” на осъдения И. М. Т. и ОПРЕДЕЛЯ „общ” режим за изтърпяване на наложеното му наказание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.