Р Е Ш Е Н И Е № 97 гр. София, 23.10.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 275 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. У. А., чрез пълномощника му адв. Ир. Р., срещу въззивното решение № 127 от 29.11.2018 год. по гр. д. № 208/2018 год. на Силистренския окръжен съд. С него въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени исковете за делба и са определени квотите, при които е допусната делба на нивата между двама от съделителите и вместо това е постановено друго, с което е допусната делба при квоти по 1/4 ид. ч. за Р. У. А. и С. У. А. и 2/4 ид. ч. за С. А. М. на описаните сгради в недвижим имот в с О., представляващ УПИ ** в кв. *, както и същите квоти са определени за същите съделители и по отношение на втория имот № *, представляващ нива с площ 14.900 дка в м. „С. н.”, при посочените граници. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост с искане за отмяната му, като вместо това предявените искове от С. М. се отхвърлят. Претендира присъждане на направените разноски. Ответниците по касационната жалба Р. У. А. и С. А. М. по съображенията в писмения им отговор оспорват жалбата и претендират присъждане на разноските. С определение № 222 от 7.05.2019 год. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение само в частта му относно произнасянето по отношение квотите на тримата съделители при допусната делба между двама от тях – низходящите на наследодателя на нивата с площ 14.900 дка, подробно описана в решението. В останалата му част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. За да се произнесе по поставения въпрос за допустимостта на решението в посочената част съдът взе предвид следното: Налице е несъответствие между петитума на исковата молба за делба на горния имот – нивата, подробно описана в решението, и произнасянето на съда, което макар и да съответства на посочените от ищците квоти не съдържа произнасяне по искането им за допускане на делбата на този имот между тримата съделители. Въззивният съд приел за установено от събраните доказателства спорният имот да е придобит по време на брака между ищцата С. М. и наследодателя на останалите съделители, на възмездно основание, обосноваващ извода за наличие на съпружеска имуществена общност. При липса на позоваване на изключителен принос на наследодателя в придобиването на имота и позоваване на липса на такъв на съпругата с оглед фактическата им раздяла, съдът приел, че съпружеската имуществена общност е прекратена с развода им, при което делът на ищцата С. М. е 1/2 ид. ч., а частта на наследодателя се дели между децата му в размер на по 1/4 ид. ч. Тези дялове е определил въззивният съд при делбата на горния имот, без обаче да съобрази, че същата е допусната от първоинстанционния съд без участие на съделителката С. М.. Поради това произнасянето на съда не съответства на искането за допускане на делбата на този имот между тримата съделители, кореспондиращо и на изискването на чл. 344, ал. 1 ГПК за произнасяне по въпроса между кои лица се допуска същата. В този смисъл е съответно и задължението на съда да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по същество на спора, с оглед разясненията в т. 5, изр. 3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, вр. с т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. Като се е произнесъл по посочения по-горе начин – определяне на дяловете на тримата съделители при допусната делба само между двама от тях, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а делото следва да се върне на същия съд, съгласно чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК за произнасяне по предявения иск за делба на посочения имот, съгласно изискванията на чл. 344, ал. 1 ГПК. Относно произнасянето по въпроса за претендираните разноски следва да намери приложение чл. 294, ал. 2 ГПК. По тези съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 127 от 29.11.2018 год. по гр. д. № 208/2018 год. на Силистренския окръжен съд в частта му относно произнасянето по отношение определените квоти при делбата на поземлен имот, представляващ нива с площ 14.900 дка, в м. „С. н.” – имот № * в землището на [населено място], [община] и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Силистренския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявения иск съобразно изложените съображения. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: