Р Е Ш Е Н И Е № 254 гр. София, 12 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 842/2014 г. на ВКС, и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството е образувано на основание чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК по исканe от осъдения Е. И. Р., за възобновяване на внчд№463/2013 год. на Кюстендилския окръжен съд и нохд№1344/2012 год. на Кюстендилския районен съд / относно производство по реда на чл.306, ал.1,т.1 от НПК/ и съответна отмяна на постановените по тях решение и определение в частта, в която е приложен чл. 24 от НК. В искането се развиват доводи за нарушение на закона; увеличението на общо най-тежкото наказание не съответства на обществената опасност на деянията и дееца; недопустимо е прилагане на чл.24 от НК , когато делата са решени със споразумение. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Е. И. Р. се явява лично и със служебно назначеният от ВКС защитник – адвокат М. И. Т. от САК. Осъденият и защитата му поддържат искането. Защитата акцентира върху допуснато абсолютно основание за отмяна на съдебните актове по цитираните дела – разглеждането на делата за групиране на наказанията на осъдения без участието на защитник, при положение , че защитата му е била задължителна. Иска се отмяна по реда на чл. 425 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Водещото основание за отмяна е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК и в двете инстанции, произнесли се относно групирането на наказанията на осъдения. Не е нарушен материалният закон, тъй като в случая е било задължително да се прецени приложението на чл. 24 от НК. В последната си дума осъденият Р. моли делото да бъде възобновено и отменено приложението на чл.24 от НК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА ,СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от легитимирана страна; в срока, предвиден в закона; има за предмет подлежащи на проверка по реда на Глава ХХХІІІ от НПК влезли в сила съдебни актове. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С протоколно определение №444/10.10.2013 г., постановено по НОХД №1344/2012 г. на Кюстендилския районен съд на осъдения Е. И. Р., [ЕГН], по реда на чл. 306, ал. 1,т.1 вр. чл. 25, вр. чл. 23 от НПК е наложено общо най-тежкото наказание - в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, от определените му наказания по влезли в сила определения за решаване на делата: нохд№146/13 год. на КРС; нохд№156/13 год. на КРС и нохд№1344/14 год. на КРС по особените правила на Глава ХХІХ от НПК, със споразумение. На основание чл. 24 НК съдът е увеличил с четири месеца лишаване от свобода/ 4 месеца/ определеното на осъдения общо най-тежко наказание като общото за изтърпяване наказание е в размер на 1 година и 10 месеца. По въззивна жалба срещу определението, подадена на осъдения Р., е образувано внчд№ 463/13 год. на Кюстендилския окръжен съд, по което с решение от 29.11.2013 год. е изменено протоколно определение №444/10.10.2013 г. по нохд №1344/2012 г. на КРС в частта, с която е приложен чл. 25, ал. 2 НК, като от срока на наложеното общо най-тежко наказание е приспадната изтърпяната част от наказанието по нохд №146/2013 г. на Кюстендилския районен съд, а в останалата част е потвърдено определение №444 от 10.10.2013 год. по нохд №1344/2012 г. на Кюстендилския районен съд. Проверката, извършена от състава на ВКС показа, че при разглеждане на молбата на осъдения Р. за групиране на наложените му наказания, съгласно чл. 306, ал. 1, т.1 вр. чл. 25, вр. чл. 23 от НПК, по: нохд№146/13 год. на КРС; нохд№156/13 год. на КРС и нохд№1344/14 год. на КРС, в първостепенния съд по нохд№1344/12 год. на КРС и във въззивното производство по внчд№463/2013 год. на КОС е нарушен императивът на безусловно задължително участие на защитник Нормата чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК предвижда задължително участие на защитник в наказателното производство, когато обвиняемият/ подсъдимият/ е задържан под стража / по мярка за неотконение „задържане под стража” или, когато изтърпява наказание „лишаване от свобода” по друго дело. Разпоредбата е императивна и не допуска изключения. Проверката показа, че и в двете инстанционни съдебни производства делото е разгледано без защитник на осъденото лице Е. Р., въпреки че спрямо осъдения, към този момент, се е изпълнявало наказание „лишаване от свобода” и той е бил призоваван, и довеждан в съдебните заседания от мястото на лишаване от свобода – Затвора в гр. Бобов дол. По силата на цитираното правило участието на защитник е задължително във всички стадии на процеса, независимо от изразената от обвиняемия/ подсъдимия/ воля, че не желае адвокатска защита и иска да осъществи сам правото си на защита, чрез упражняване лична защита в процеса. В случаите на задържане подсъдимият е лишен от възможност за свободно придвижване, което препятства правото му да реализира ефикасно защитата си срещу наказателното обвинение. Ето защо, в този случай законът е предвидил без изключение прилагане на безусловно задължителна адвокатска защита. Отказът от същата не поражда правни последици за решаващия орган да продължи разглеждането на делото в отсъствие на адвокатска защита за подсъдимото лице. От друга страна, провеждането на процеса без изискуемата се задължителна защита съществено ограничава правата на подсъдимото лице и е основание за допуснато съществено процесуално нарушение. Правото на всеки обвинен в престъпление да бъде защитаван ефективно от адвокат е една от основните характеристики на справедливия процес и нарушаването му винаги води до съществено процесуално нарушение. Легитимното изискване е задържаните обвиняеми /подсъдими/ да имат задължителна адвокатска защита, защото интересите на правосъдието са поставени като акцент и над всички останали обстоятелства, определящи нуждата от задължителна адвокатска защита на други основания, обусловени от фактическата и правна сложност на делото, тежестта на предвиденото наказание, психо-физическото състояние на лицето, неговото финансово състояние и пр., Ето защо и упражняването на правото на отказ от защита в случая е правно ирелевантно. Интересите на правосъдието в тази хипотеза се гарантират само от задължителното назначаване от органа по решаване на делото на служебна адвокатска защита на обвиняемото лице, независимо от априорния отказ от защита. Неизпълнението на това задължение и от двете съдебни инстанции по настоящото дело води до основание за възобновяване по чл.422, ал.1,т.5 вр. чл.348, ал.1,т.2 от НПК и до отмяна на съдебните актове по внчд№463/2013 год. на Кюстендилския окръжен съд и нохд№1344/2012 год. на Кюстендилския районен съд/ в частта относно производството по чл.306, ал.1,т.1 от НПК/ и делото - върнато за ново разглеждане от стадия, в който е допуснато същественото процесуално нарушение - на съдебното заседание пред първата инстанция Районен съд, гр. Кюстендил. Макар и водещото основание за възобновяване по настоящото дело да е допуснатото съществено процесуално нарушение, съставът на ВКС изразява несъгласие с довода на искателя, че след като предмет на групиране са били наказания, наложени му по реда на особените правила за решаване на делата със споразумение, разпоредбата на чл. 24 от НК за увеличаване на определеното общо-най-тежко наказание на осъдения, не е имала приложение в последващото производство за групиране на наказанията, наложени със споразуменията. Това твърдение противоречи на закона. При решаване на делото със споразумение правилото на чл. 381, ал. 8 от НПК / изм.-ДВ,бр.93 от 2011 год./ допуска произнасяне от съда само по основанието за групиране, съгласно чл. 23 от НК, но не и по въпросите за решаване по чл. 24 и по чл. 25 от НК. Те са извадени от съдържанието на споразумението и не са предмет на съгласуване волята на страните в споразумението, тъй като са изключителен прерогатив на решаващия съд. Тази особеност на диференцираните правила относно решаване на делото със споразумение не се отнася до ограничаване на произнасянето на съда по въпросите по чл.25,вр. чл.23 и чл.24 от НК в процедурата, съгласно чл. 306, ал.1,т.1 от НПК, в която решаването им е от изключителната компетентност на съда, постановил последната влязла в сила присъда. При решаване на делото по този ред са общовалидни нормите от Общата част на НК относно групиране на наказанията на осъденото лице. Ето защо, съдът, постановил последната влязла в сила присъда / определение/, въз основа на данните по делото, трябва да реши дали са налице или не, предпоставки за увеличаване по чл. 24 от НК на наложеното общо най-тежко наказание, когато определените наказания са за престъпления в съвкупност и са от един и същи вид. Предвид тези мотиви и съгласно чл. 425, ал. 1,т. 1 ,вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1,т. 2 и ал. 3, т.1 от НПК, съставът на ВКС на РБ ,ІІІ, н.о. Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внчд№463/2013 год. на Кюстендилския окръжен съд както и нохд№1344/2012 год. на Кюстендилския районен съд/ в частта за производство по чл.306, ал. 1, т.1 от НПК относно осъдения Е. И. Р., [ЕГН]/. ОТМЕНЯВА постановените въззивно решение от 29.11.2013 год. по внчд№463/2013 год. на Кюстендилския окръжен съд и протоколно определение №444 от 10.10.2013год. по нохд №1344/2012 г. на Кюстендилския районен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на КЮСТЕНДИЛСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, от друг съдебен състав, в стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :