Р Е Ш Е Н И Е № 170 гр. София, 11.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори април през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 349 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Х. М., против въззивното решение № 280 от 16 ноември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 720 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2010 г., с което е потвърдено решение № 249 от 17 април 2009 г., постановено по гр.д. № 6581 по описа на районния съд в гр. Перник за 2008 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 23 от 10 януари 2012 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса допуснато ли е нарушение на трудовата дисциплина от стрелочника, предвид приложимите правила за дейността на железопътните работници и маневрената дейност в железопътния транспорт, когато друг работник е слязъл в междубуферното пространство на стоящ вагон при изчакване на локомотива за прикачване. По поставения правен въпрос касаторът сочи, че стрелочникът, маневристът и локомотивният машинист извършват съвместна дейност в една бригада и са задължени както да се грижат за безопасността при работата помежду си, така и да координират и точно да съгласуват дейностите и последователността на работата, извършвана при железопътната маневра; допуснатото нарушение е надлежно установено и е грубо нарушение на трудовата дисциплина; безспорният факт, че в междубуферното проистранство се е намирал човек, не значи, че не е допуснато и не е извършено нарушение от ищеца. Ответникът Р. С. З. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Т. Ш., по посочения въпрос изтъква, че не е осъществил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. С решението си въззивният съд приел, че не е установено именно ищецът да е осъществил нарушение на чл. 11 от Правилника за вътрешния трудов ред, тъй като не е слизал от локомотива, прикачван към вагона, а това е сторил друг работник, който не е страна по делото, поради което прекратяването на трудовото правоотношение е необосновано. По поставения правен въпрос касационният съд приема следното: Според приетия от работодателя Правилник за вътрешния трудов ред, при изпълнение на работата, за която се е договорил, работникът е длъжен да спазва техническите и технологичните правила (чл. 43, т. 2), както и да използват правилно машините, транспортните средства и друго оборудване (чл. 112, т. 1). Приложима е и Наредба № 13 от 30 декември 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, издадена министъра на труда и социалната политика и министъра на транспорта, според правилата на която всеки работещ в железопътния транспорт е длъжен да се грижи за безопасността и здравето си, както и за безопасността и здравето на други лица, засегнати от неговата дейност, в съответствие с изискванията на наредбата, нормативните актове по здравословни и безопасни условия на труд, нормативните актове за железопътния транспорт и инструкциите на работодателя (чл. 11), а качването и слизането на членовете на маневрената бригада на и от състава се осъществява при спрял маневрен състав (чл. 529, т. 1). При съвместната дейност, извършвана от стрелочника, маневриста и локомотивния машинист във връзка с прикачване и разкачване на подвижния състав, е несъмнено, че всеки един от тях е задължен както да се грижи за безопасността при работата помежду си, така и точно да съгласува дейностите и последователността на работата, извършвана при железопътната маневра. В случай, че друг работник е слязъл в междубуферното пространство на стоящ вагон при изчакване на локомотива за прикачване, като при придвижването на последния се създава опасност за живота и телесната цялост на работника, стрелочникът, като част от съответната маневрена бригада, е допуснал нарушение на трудовата дисциплина. Като е приел противното разрешение, въззивният съд е приложил закона неправилно. По основателността на касационната жалба: Съдът е сезиран с искове по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ищецът е работил при касатора като стрелочник. Безспорно е, че е бил част от маневрена бригада и е бил запознат със съответните правила за безопасност на труда, според които вагоните и локомотивите се прикачват, когато са в състояние на покой. На 8 октомври 2008 г. в нарушение на правилата за безопасност друго лице – маневрист, като част от маневрената бригада, е влязъл в междубуферното пространство между движещ се локомотив и стоящ на място вагон, за да извърши прикачването. На 10 октомври 2008 г. от ищеца са поискани писмени обяснения по случая, които той е представил в същия ден, след което му е връчена оспорваната заповед за дисциплинарно уволнение, според която при извършване на маневра на 8 октомври 2008 г. е допуснал работа в разрез с нормативните документи, а именно – влизане в междубуферното пространство на стоящ вагон и изчакване на локомотива за прикачване. Посочените в заповедта обстоятелства се установяват от свидетелските показания на св. К., а като недостоверни следва да се ценят показанията на свидетелите З. и Й., които са другите участници в същата маневрена бригада при извършването на процесното нарушение и също са наказани с дисциплинарно уволнение. Видно от изложеното ищецът е извършил тежко нарушение на правилата за безопасност на труда, след провеждането на специално обучение във връзка с трудова злополука с фатален край при подобни обстоятелства, поради което правилно му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, след като са приети писмените му обяснения. За строгостта на наложеното наказание значение има и задължението на работодателя да създава отношение на нетърпимост към нарушаването на правилата за безопасност на труда. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен, следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради неправилно уволнение. На ответника [фирма], София следва да бъдат присъдени и сторените разноски по делото в общ размер на 492,71 лева. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 280 от 16 ноември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 720 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. С. З., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица]/4, против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед № 551 от 10 октомври 2008 г. и за неговата отмяна, за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „стрелочник” и за заплащане на обезщетение за оставането на З. без работа поради незаконното уволнение. ОСЪЖДА Р. С. З., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, да заплати на [фирма], с посочен адрес, сумата от 492,71 (четиристотин деветдесет и две цяло и седемдесет и една стотни) лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: