О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                                    № .711                                                                       гр.София,18.12. 2009 г.                                                                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание  в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                           ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 640 по описа за 2009 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. Т. срещу определение № 1* от 05.06.2009 г. по ч.гр.д. № 1* от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 1* от 27.02.2009 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на гр.д. № 2* от 2007 г. поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. В изложението към частната жалба жалбоподателят сочи, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос /за допустимостта на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ/, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците по частната жалба И. С. А., С. И. С., И. Д. П., Л. Д. П. , М. Г. Ш., Г. С. Ч., С. И. Б., Б. Д. К., Е. Г. М., Д. Г. Д., В. М. В., В. М. А., Г. Я. Т. , А. С. Б., П. Г. С., М. Й. Д., П. Д. Д., В. Д. Р., Т. Д. Н., Е. П. Т., Ф. А. Г., С. А. Т., К. Д. П., С. Д. П., С. Б. И., П. Д. К., К. Д. К., П. С. Т., И. Л. К., А. Д. К., С. Д. А., А. Д. Т., Ц. С. Т., Г. С. Т. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомена за обжалваното определение на 22.06.2009 г., а частната жалба е подадена на 29.06.2009 г./. Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на някоя от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице посоченото от жалбоподателя основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд, тъй като това определение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, в определение № 65 от 10.02.2009 г. по ч.гр.д. № 61 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и В определение № 108 от 09.03.2009 г. по ч.гр.д. № 71 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по реда на новия ГПК, по въпроса за наличието на правен интерес за ищеца да предяви иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато земеделските земи-предмет на този иск са възстановени от поземлената комисия /сега ОСЗ/ на ответниците като наследници на едно лице, а за възстановяване на собствеността на наследодателя на ищците не е налице висящо административно производство по ЗСПЗЗ. Разгледана по същество, частната жалба е основателна: Както е прието и в Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по своя характер е установителен иск за собственост на земеделски земи към минал момент- момента на обобществяването или внасянето на тези земи в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Поради това положителна процесуална предпоставка за допустимост на този иск е наличието на правен интерес у ищеца за предявяването му. Такъв правен интерес е налице, ако въз основа на влязлото в сила решение на съда по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ ищецът би могъл да постигне положителна за себе си правна промяна, касаеща възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи-предмет на иска. Такава положителна промяна би могла да се достигне, когато ищецът вече е заявил за възстановяване по реда на чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ правото на собственост на процесната земеделска земя на името на наследодателя си или ако е предявил иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ преди изтичане на посочения в пар.22 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.13 от 2007 г./ преклузивен срок. С оглед разпоредбата на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ обаче такава положителна за ищеца промяна би могла да бъде постигната и чрез предявяване на искане до ОСЗ за изменение на лицата, в полза на които вече е постановено решение за възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи /като в случая ищците поискат решението на ПК за възстановяване на правото на собственост върху процесните земеделски земи да бъде изменено вместо в полза на наследниците на общия наследодател П, в полза на наследниците на техния пряк наследодател С/. За предявяването на такова искане законът не предвижда срок, тъй като разпоредбата на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ препраща само към условията и реда, но не и към сроковете по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Самата разпоредба на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ предполага, че това искане следва да бъде направено едва след влизане в сила на решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което между страните със сила на пресъдено нещо се установи, че възстановената на едно лице земеделска земя всъщност е собственост на друго лице- в случая прекия наследодател на ищците. Тоест, ищецът по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ може да предизвика положителна правна промяна на правото на собственост върху претендираните от него земеделски земи, като предяви искане по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, поради което и има правен интерес да предяви иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване, че възстановените с решение на ПК /ОСЗ/ на едно лице земеделски земи към момента на обобществяването им са били собственост, не на това лице, а на наследодателя на ищеца. Неправилно в обжалваното определение е прието и че ищците нямат правен интерес от предявяване на иска, тъй като по отношение на тях има влязъл в сила отказ на ПК за възстановяване на собствеността на процесната земеделска земя. Видно от представените по делото решение № Т* от 13.09.1993 г. на ПК-гр. Пловдив и решение от 24.02.1995 г. по гр.д. № 9* от 1993 г. на Пловдивския районен съд, ПК-гр. Пловдив не е постановила отказ за възстановяване на собствеността върху процесния имот по същество, а фактически е спряла административното производство до разрешаване на възникналия между страните спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ: основен мотив за постановяване на това решение на ПК е, че имотът вече е възстановен на общия на ищците и на ответниците наследодател П/тоест че е налице спор за материално право между ищците и останалите наследници на П. Т. /, а не че не са налице материалноправните предпоставки на ЗСПЗЗ за реституция на този имот на ищците. Поради гореизложеното определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес за ищците да предявят иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като по отношение на тях имало влязъл в сила отказ за възстановяване на собствеността върху процесния имот, е неправилно. Съответно неправилно е и като такова следва да бъде отменено и определението на въззивния съд, с което е оставено в сила това неправилно определение на първоинстанциония съд. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1* от 05.06.2009 г. п по ч.гр.д. № 1* от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 1* от 05.06.2009 г. п по ч.гр.д. № 1* от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд и оставеното с него в сила определение № 1* от 27.02.2009 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на гр.д. № 2* от 2007 г. ВРЪЩА делото на същия състав на Пловдивския районен съд за по-нататъшно разглеждане на делото и постановяване на решение по спора. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.