Ключови фрази
Искане за възобновяване на наказателно дело от Главния прокурор на РБ * прекратяване на наказателно производство * случайно деяние


5



Р Е Ш Е Н И Е

№ 581

София, 12 януари 2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря Л.Гаврилова

и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 578/2010 година

Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ЧНД № 755/2010г. на Окръжен съд-Варна,отменяване на постановеното по него определение № 322/10.05.2010г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
В искането,което се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура се релевират доводи за съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.
Ответната страна чрез адв.Димитров моли да се остави без уважение искането, тъй като е налице е случайно деяние по чл.15 НК.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С Постановление от 19.04.2010г.О. прокуратура-Варна е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 1388/09г. по описа на ІІІ РУ при ОД на МВР-[населено място] срещу Т. Ж. ПАНАЙОТОВ-[ЕГН] за престъпление по чл.124,ал.1 НК.
Прието е,че съгласно повторната съдебно медицинска експертиза смъртта на Г. Ч. не е травматична,а като най-вероятна причина за смъртта му е епилептичен припадък,довел до развитието на оток на мозъка.Побоят между него и Т. П. може само да е изиграл роля на отключващ фактор.
Прието е,че не са налице данни за извършено престъпление по чл.124 НК и че смъртта на Г.Ч. е резултат на случайно деяние от страна на П.,за което той не следва да носи наказателна отговорност.
С горното определение,по жалба на родителите на починалия Г.Ч.,Варненския окръжен съд е ПОТВЪРДИЛ постановлението на О. прокуратура-Варна.
Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимно лице,в срока по чл.421,ал.1 НПК.Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО:
За да потвърди определението Окръжният съд изцяло е възприел тезата на обвинението,че от изследваните хистологични препарати иззети по време на аутопсията на Ч.,не може да се обоснове и приеме травматична причина за неговата смърт.По същество,съдът е кредитирал като достатъчно компетентна и пълна повторната експертиза изготвена от вещите лица Д-р Д.Радойнова,Д-р П. Ганев,Д-р А.К.,Д-р Г.К.,Д-р Г. и Д-р В..Посочил е,че тази експертиза не може да бъде поставена под съмнение по няколко аргумента:висока професионална квалификация на вещите лица,комплексно изследване на голям брой документи и гласни доказателствени средства,аналитичното им съпоставяне едно с друго и научното аргументиране на заключението.
Експертизата приема,че между заболяването на Г.Ч. и настъпването на смъртта има причинно-следствена връзка,но липсва такава между нанесените от Т.П. на Г.Ч. телесни увреждания и настъпилата за последния смърт.
По същество съдът и ОП-Варна са изключили тройната съдебно медицинска експертиза изготвена от Д-р Д.Д,Д-р [населено място] и Д- В.С изготвена след оглед и аутопсия върху трупа на Г. Л. Ч..Експертизата е извършила микроскопско изследване на хистологични препарати от ВОЧ при което е установено: мозък-контузия на мозъка-контузионни огнища в моста и продълговатия мозък,тежък мозъчен оток,венозен застой.Заключила е,че при огледа и аутопсията е установено контузия на мозъчния ствол-моста и продълговатия мозък,оток на мозъка,вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор на черепа,кръвонасядания по меките черепни обвивки.Посочила е,че причина за смъртта на Г.Ч. е контузията на мозъчния ствол-моста и продълговатия мозък и вклиняване на малкомозъчните полукълба с подтискане на центровете за дишане и сърдечната дейност.Посочила е също така,че е налице пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт.Обяснила е и механизма на увреждането довело до настъпилата смърт,а именно: контузията на мозъчния ствол,довела до смъртта,е резултат от удар изразен със значителна сила и би могла да се получи при падането и удара на главата в лявата слепоочно-теменна област в подлежащата настилка.
Нещо по-вече-посочила,че извън установеното,липсват други болестни и травматични причини за смъртта.
От съпоставката на двете експертизи е видно,че между тях е налице противоречие,както по отношение начина на разчитане на хистологичните препарати,така и по отношение на механизма на причиненото увреждане довело до смърт.
На първо място,повторната експертиза извършва ново разчитане на взетите при аутопсията хистологични препарати.При това разчитане,тази експертиза заключава,че...” не се установиха пресни кръвоизливи и контузионни изменения в мозъчната тъкан,каквито са описани в същите хистологични препарати при първоначалната експертиза”.Въз основа на тази констатация експертизата заключава,че „от представената ни аутопсионна находка и хистологичните препарати не може да се обоснове и приеме травматична причина за смъртта на Г.Ч..”.
Петорната експертиза дава заключение,че „макар и рядко” е възможно по време на епилептичен припадък да се развие оток на мозъка,който да доведе до настъпването на смърт.Като се позовава на находките при аутопсията, описаната от свидетелите картина на епилептичен припадък и предхождащата документация за наличие на такива припадъци приживе,тя заключава,че”обобщавайки всички налични факти,експертизата приема,че това е най-вероятната причина за настъпване на смъртта при Г.Ч.”.
При така депозираните експертизи,не става ясно при какви обстоятелства е настъпила смъртта на Г.Ч. Дали това се дължи на ударите нанесени му от Т.П. в областта на главата,от падането върху уличната настилка респ.върху бордюра,или се дължи на епилептичен припадък провокиран от ударите, които са му били нанесени,или пък отока на мозъка е получен при ударите в главата и падането на уличното платно,а вследствие на тях пострадалият е получил епилептичен припадък.
За да се отговори на този съществен въпрос,очевидно е необходима разширена експертиза,в състава на която задължително да участва специалист хистолог,който след запознаване с обективните находки да изясни какво съдържат хистологичните препарати иззети при аутопсията, какво означават констатациите в тях ,на какво се дължат визираните в изследването изменения и при какви случаи е възможно да настъпят.Представените две експертизи,първата от които категорично сочи, както механизма на травматичното увреждане,така и връзката му с настъпването на смъртта на Г.Ч.,а втората поставя под съмнение този извод,но в същото време не дава категоричен отговор за причината за настъпването на смъртта на лицето, с оглед противоречията между тях не допринасят за изясняване на обстоятелствата предмет на доказване по чл.102 НПК.Първата приема травматична причина за смъртта на Г.Ч.,а втората нито потвърждава нито изключва връзка между побоя и получения от него епилептиформен припадък/л.91 от дознанието / но счита,че причината е болестна.
По същество не е изяснено развилият се оток на мозъка довел до настъпване на смъртта на какво се дължи-на ударите нанесени от Т.П. ,респ. увреждане при падането на платното и бордюра,или на развил се епилептиформен припадък.
По делото не е ясно и защо и по каква причина е извършено повторно разчитане на хистологичните препарати и защо в експертизата не са били включени вещите лица, присъствали на аутопсията и изготвили първоначалната СМЕ.
Правилно в протеста се сочи,че не е ясно назначената СМЕ по писмени данни допълнителна или повторна се явява по смисъла на чл.153 НПК
При така изложените обстоятелства преценката на ОП-Варна че не са налице данни за извършено престъпление по чл.124,ал.1 НК,респ.че е налице деяние по чл.15 НК е направена без пълно,цялостно и обективно разследване на всички обстоятелства относими към изясняване на обективната истина.Нарушени са разпоредбите на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 и чл.226 НПК.Нарушенията са съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 НПК,защото са довели до прекратяване на делото при неизяснена фактическа обстановка.
Окръжният съд,като контролна инстанция не е извършил пълна,всестранна и обективна оценка на правно релевантните факти по делото.Споделил е изводите на ОП-Варна,че в случая няма деяние по чл.124 НК,а е налице случайно деяние по чл.15 НК,което освобождава Т.П. от наказателна отговорност.Въпреки отбелязаното в мотивите противоречие между двете медицински експертизи,също е приел,че следва да се кредитира втората съдебно медицинска експертиза,с аргументите отбелязани по-горе,без да изясни на какво се дължи противоречието между тях.
По изложените съображения искането на Главния прокурор на Р България следва да се уважи,делото възобнови ,определението отмени и делото върне за ново разглеждане на ОС-Варна.
Воден от тези мотиви и на основание чл.425,ал.1 т.1 вр.с чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение


Р Е Ш И:


ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД № 755/2010г. на Окръжен съд-Варна,ОТМЕНЯВА постановеното по него определение № 322/10.05.2010г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: