Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр. София, 02.10.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Марияна Иванчева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 414/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д. А. в качеството на защитник на подс. В. С. С. срещу присъда от 11.03.2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановена по ВНОХД № 1251/2019 г. в частта, с която е отменена присъда от 30.09.2019 г. на Районен съд – Стара Загора по НОХД № 1193/2019 г.. В жалбата са релевирани всички касационни основания. Твърди, че за да достигне до извод за виновност на подс. В. С., окръжният съд е преразпитал част от пострадалите лица и е боравил с предположения. Намира, че доказателствените средства били обсъдени в цялост и пълнота от състава на районния съд за разлика от въззивния. Навежда доводи, че подзащитният му не е присъствал на мястото на инцидента. Счита, че нямало достатъчно доказателства за активни действия на подсъдимия, насочени към причиняване на телесна повреда. Оспорва наличието на доказателства за субективната страна на деянието. Твърди и наличие на чл. 14 от НК. Затова претендира отмяна на осъдителната присъда, постановена по отношение на подс. В. С. и потвърждаване присъдата на районен съд – Стара Загора или връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В съдебно заседание защитникът на подс. В. С. намира атакуваната присъда за незаконосъобразна, неправилна и несправедлива. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен и пледира да бъде оставен в сила. Процесуалният представител на частния обвинител пледира за потвърждаване на присъдата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 30.09.2019 г. на Районен съд – Стара Загора по НОХД № 1193/2019 г. подсъдимият В. С. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Старозагорският окръжен съд отменил атакуваната пред него присъда в частта относно подс. В. С. и вместо нея постановил нова от 11.03.2020 г. по ВНОХД № 1251/2019 г., с която го признал за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК; наложил му наказание от една година лишаване от свобода при общ режим; осъдил признатите за виновни подсъдими да заплатят деловодни разноски по делото в размер на по 63,48 лв. и на частния обвинител А. Д. Ч. по 200 лв. адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е неоснователна. Първо следва да бъде даден отговор на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед законовите последици от констатирането на тяхното допускане – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. При проверката по делото се установи, че изводът на въззивния състав за доказаност на авторството на деянието не е направен в нарушение на изискванията на НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Тъкмо обратното. В случая, окръжният съд е провел въззивно съдебно следствие и е извършил собствена оценка на доказателствените средства, на чиято база е възприел за доказано по убедителен и несъмнен начин, че подс. С. е автор на вмененото му престъпление. Тук следва да се припомни, че преценката за достоверност на доказателствените източници, а също и за тяхната достатъчност за обосноваване на виновност или невинност, е суверенно правомощие на инстанциите по фактите и касационният състав няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано, както е в настоящия случай. И двете съдебни инстанции по фактите са приели, че подс. В. С. е присъствал на мястото на инцидента. За да достигнат до този извод, те са се доверили на показанията на свидетелите - очевидци Колева, Ч., Б.. Съдебно медицинското удостоверение, касаещо понесените от подс. С. телесни увреждания преди 04.08.2017 г., не изключва присъствието му на процесното място. Показанията на свид. А. Ч. и Ю. Б. не са били оставени без внимание от проверявания съд, за да направи извод за активни действия от страна и на подс. С. в инкриминираното деяние. При проведеното въззивно съдебно следствие е било констатирано противоречие между заявеното от тези свидетели пред първостепенния съд и казаното от тях в хода на досъдебното производство. Тъкмо това противоречие е било отстранено чрез използване на процедурата по чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, алт. 2 от НПК. След надлежно упражняване на правомощията си да приобщи показанията им от досъдебната фаза на процеса и разпит на свидетелите относно установените противоречия, след като Ч. и Б. са потвърдили верността на по-близките до датата на деянието показания, второстепенният съд се е доверил на първите по време доказателствени източници и се обосновал в мотивите защо е кредитирал тъкмо тях за истинни. Те установяват начина на причиняване на телесното увреждане на пострадалия А. Ч. и сочат именно подс. В. С. като едно от лицата нанесли побоя над пострадалия Ч.. От друга страна, второинстанционният съд не е пренебрегнал обясненията на привлечените към наказателна отговорност лица, но не ги е кредитирал с доверие. Приел е същите за тяхна защитна позиция, насочена към изключване участието на подс. С. в деянието поради риск от ефективното му осъждане. Съдебният състав е обсъдил цялата доказателствена съвкупност и на тази основа е направил верни изводи по отношение на релевантните за изхода на производството факти. Показанията на свид. Ч. и Б. кореспондират по между си и с останалите доказателствени източници – най-вече със съдебномедицинските експертизи. Затова може да се заключи, че второинстанционният съд е извършил надлежна процесуална дейност. Касационният съд прие, че правилно въззивният съд е приложил закона като законосъобразно е преценил, че подс. С. е осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. От доказателствата безспорно се установява, че В. С. наред с останалите посочени от прокурора в обвинителния акт лица, за които присъдата е влязла в сила, са нанесли удари на пострадалия Ч. и в резултат на тези техни действия последният е претърпял увреждане, което по своята медикобиологична характеристика представлява средна телесна повреда. Изводите на съда относно виновното поведение на подсъдимия кореспондират с доказателствения материал по делото. Обстоятелството, че първата инстанция е направила един правен извод за виновността на подс. С., а въззивната – противоположния, не сочи на неправилно приложение на материалния закон след като доказателствените средства, приети за достоверни от предходната инстанция, установяват съпричастността на подс. С. в деянието. То е престъпно, поради което подс. С. не може да бъде оправдан. От факта, че подс. С. и останалите осъдени лица са били с числено превъзходство и са отишли в дома на пострадалите, въоръжени с дървени колове, както и от множеството нанесени удари по тялото на частния обвинител Ч., въззвиният съд е направил верния извод за наличие у подсъдимия на пряк умисъл за извършване на деянието. Няма как да бъде приложен института на чл. 14 от НК, за което претендира защитата, доколкото при грешка деецът няма знание относно фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението или относно обществената опасност на деянието. В случая, релевантните факти очертават знанието на подсъдимия за елементите от състава на престъплението, поради което отговорността му няма как да отпадне. Затова касационната инстанция прецени, че въззивният съд в постановения съдебен акт не е допуснал нарушение на материалния закон, а напротив правилно е приел, че наказателната отговорност на подс. С. трябва да бъде ангажирана за извършено от него престъпление по чл. 129 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 НК. Не е налице и соченото в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според настоящия състав няма очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подс. С. и обществената опасност на деянието и дееца, от една страна и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. Въззивният съд е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за определяне обема на наказателната принуда. Той е съобразил като смекчаващи отговорността обстоятелства данните за трудова ангажираност на подсъдимия и изминалото време от последното му осъждане на наказание глоба за деяние по чл. 235, ал. 6 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Към отегчаващите отговорността обстоятелства правилно е отнесено съдебното му минало – многократно осъждан за различни по вид престъпления. Въпреки това окръжният съд е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което е обусловило налагане на наказанието лишаване от свобода в размер под средния, предвиден за този вид престъпления и го е индивидуализирал на една година. В самата касационна жалба не са изложени обстоятелства, които да са пренебрегнати от въззивния съд или да обуславят извод за несъразмерна тежест между извършеното деяние и наложеното за него наказание. Смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК. Освен това, по делото не се констатира по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, които да обуславят преминаването към друг вид наказание. Затова наложеното наказание съответства като вид и размер на целите на чл. 36 НК и не подлежи на корекция. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 11.03.2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановена по ВНОХД № 1251/2019 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.