Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 04.06.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря …… Ил. Рангелова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Симов …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 33 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия С. Д. М. и неговите защитници против решение № 113 от 1.08.2019 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 442/2018 г. В жалбата на подсъдимия са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че решението е постановено при липса на мотиви и в нарушение на чл. 13 и чл. 14 НПК, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да направи задълбочен анализ на доказателствата както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка; изводите на съда почиват на предположения; допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон; наложеното наказание е явно несправедливо, защото не отчита обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на размера на наложеното наказание. В жалбата на защитника (адв. М.) са релевирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В нея и допълнението се твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимият да е извършил престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК; разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСППЗ са общи и не могат да запълнят бланкетния състав на чл. 282 НК; подсъдимият не следва да отговаря за неизпълнени задължения по ЗУТ от кмета на [населено място]; описаните действия на подсъдимия не обуславят извод за прекия му умисъл; решението е постановено при липса на мотиви и на основата на предположения; въззивният съд не е изпълнил задължението си да извърши задълбочен анализ на доказателствата, както поотделно, така и в съвкупност; съдът по недопустим начин сам е дефинирал рамките на обвинението и е запълнил обема му с факти и правни норми, които не са били посочени в обвинителния акт; неправилното приложение на материалния закон е резултат от допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила; наказанието, наложено на подсъдимия М. е явно несправедливо. Жалбата на защитника (адв. К.) се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че липсват мотиви и решението е постановено в нарушение на чл. 13 и чл. 14 НПК; съдът не е посочил доказателствата, въз основа на които е направил изводите си за извършено престъпление по чл. 282 НК; описани са действия на други лица; съдът не е изложил основното съдържание на проверяваната присъда, процедирайки в нарушение на изискването по чл. 339, ал. 1 НПК; основавал се е на предположения; разширил е обвинението, посочвайки в мотивите, че подсъдимият е нарушил свои задължения, каквото обвинение той не е имал; наложеното наказание е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно – за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. М.) поддържа жалбите. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 9 от 20.07.2018 г. на Добричкия окръжен съд по н. о. х. д. № 300/2017 г. подсъдимият С. Д. М. е признат за виновен в това, през периода от 13.11.2009 г. до 30.09.2013 г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – директор на Областна служба „Земеделие”, [населено място], с цел да набави облага за другиго – за „М.” Е., [населено място] и за „М. Б. н. и.” АД, [населено място], да не е изпълнил служебните си задължения по чл. 4, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) и по т. 5.3 от длъжностната си характеристика, и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, поради което и на основание чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е лишен от правото да заема държавна или обществена длъжност за срок от пет години. В негова тежест са възложени разноските по делото. С решение № 113 от 1.08.2019 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 442/2018 г. присъдата е потвърдена. Касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ. В тях са представени еднообразни доводи, което позволява да бъдат разгледани заедно. Въззивният съд е допуснал процесуално нарушение от категорията на т.нар. „абсолютни” процесуални нарушения – липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. В пределите на въззивното производство защитникът (адв. К.) е направил множество възражения срещу обосноваността на присъдата, но Варненският апелативен съд е пренебрегнал процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339, ал. 2 НПК да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени от жалбоподателя за разрешаване пред него. Не отговаря на заложените изисквания аргументацията, с която е отхвърлил довод с решаващо значение по въпроса за съставомерността на деянието по чл. 282, ал. 1 НК, а именно, че няма нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, според която собствениците или ползвателите на земеделска земя са длъжни да стопанисват земите си с грижата на добър стопанин и със своите действия или бездействия да не нарушават правата на съседите си, като осигуряват провеждането на необходимите агротехнически мероприятия. На доводите в тази връзка, че текстът се отнася до собствениците и ползвателите на земеделска земя Варненският апелативен съд се е противопоставил със съображенията, че „правомощията и задълженията на директора” се съдържат в чл. 3, ал. 3 от Устройствения правилник на областната дирекция „Земеделие”, чл. 34, ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл. 47, ал. 8 и ал. 9 от ППЗСПЗ, които ще коментира за всяко неизпълнение на задълженията, регламентирани от тези норми (л. 22 от мотивите). Определил ги е като базата подсъдимият да упражнява служебните си задължения (л. 24 и сл.). Само между другото отбелязал т. 5.3 от длъжностната характеристика (л.7 от мотивите), при това отново редом с чл. 3, ал. 2, т. 2 от цитирания устройствен правилник. Разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ съдът е споменал на л. 8 от решението. Посочил е единствено, че те вменявали в задължение на подсъдимия да стопанисва земеделските земи, разположени на територията на област Добрич и принадлежащи към Държавния поземлен фонд. Възражението, че имот с идентификационен № 39459.25.40 не отговаря на определението за земеделска земя оценил също като неоснователно, задоволявайки се да преповтори изложеното във фактическата обстановка и да изброи приети като установени по делото факти – сключен договор между [община] и СД „М.”, С. за обновяване на базата на обект „К.-с.”, който бил разположен върху общинска земя; издадено разрешение за строеж на временни обекти; разрешително за ползване; договор за отдаване на концесия за плажа на „М. Б. н. и.” АД; преминаването на имота към Държавния поземлен фонд; договор за стопанисване на плажа между „М. Б. н. и.” и подизпълнителя - „М.” Е. с управител св. М., който бил използвал заварените заведения и павилиони, изградени върху „земеделски имот № 2540”. Така представените мотиви не показват ефективно обсъждане и надлежно даден отговор на същностните аспекти от доводите на защитника с пряко отношение към изводите за неизпълнено задължение от страна на подсъдимия по чл. 4, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ. В мотивите липсват каквито и да било разсъждения относно съдържанието на правните норми, с които е бил запълнен фактическият състав на престъплението по чл. 282 НК, за което подсъдимият М. е бил осъден, и очертават ли те конкретни и императивни задължения на длъжностното лице. Подходът на въззивния съд към процесуалните му задължения въобще не позволява да се проследи кои са разпоредбите, които счита, че подсъдимият М. е бил длъжен, но не е изпълнил, съблюдавайки стриктно и обхвата на повдигнатото му обвинение. От съдържанието на въззивното решение не се установява и защо съдът е счел, че подсъдимият, който заел длъжността на директор на областната дирекция „Земеделие”, [населено място] на 13.11.2009 г., не е изпълнил свое задължение - да сезира директорите на ДНСК и на РДНСК-Североизточен район „за премахване” на незаконно съществуващите към този момент в имота сгради, между които и „Двуетажен хотел” (л. 12), след като едновременно е приел за фактически установено, че тъкмо със заповед на началника на ДНСК от 13.07.2004 г. е било разпоредено премахване на три строежа, в т.ч. „Двуетажен хотел” (л. 5). От една страна, въззивният съд многократно е подчертавал, че подсъдимият знаел (съзнавал) за ползването на постройките без правно основание. От друга страна е приел за установено, че съществуващи постройки се ползвали от „М.” Е. въз основа на сключен договор още на 7.11.2007 г. с концесионера на плажна ивица „К. С.” – „М. Б. н. и.” АД. Извън декларативните твърдения, съображения относно умисъла на дееца в решението не са изложени. От мотивите не става ясно въз основа на какви доказателства съдът е изграждал и фактическата си констатация, че подсъдимият е съзнавал начина на осъществяване на проверките от съответната комисия (фактически от един или двама от членовете на комисията) или отсъствието изобщо на извършена втора проверка за 2011 г., за да извежда извод за субективното му отношение към „настъпилите” вредни последици (л. 26). Видно от диспозитива на присъдата, първоинстанционният съд е приел, че от поведението на подсъдимия е било „възможно” да настъпят немаловажни вредни последици. По нищо от мотивите не личи въпросът да е бил отново поставен на обсъждане от Варненския апелативен съд, тъй като липсват съображения и по този задължителен признак от основния състав на престъплението. Неясните и непълни мотиви на Варненския апелативен съд, в които отсъства и отговор на доводи с основно значение, е равнозначно на липса на мотиви – касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, чиято единствена и безусловна последица е отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени и останалите доводи на защитниците и на подсъдимия. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 113 от 1.08.2019 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 442/2018 г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд от съдебно заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: