2 Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 13 април 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1137 по описа за 2011 година. С решение № 225 от 02.08.2010 г. по внохд № 189/10 г. Окръжният съд-гр.Благоевград потвърдил присъдата на Районния съд-гр.Разлог, постановена по нохд № 158/09 г. Осъдените Р. Р. М., А. Д. М., Д. А. М., М. М. Исев са направили общо искане за възобновяване на наказателното дело като намират, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което считат, че следва да бъдат оправдавани по възведените им обвинения. Пред ВКС искането се поддържа от защитата на осъдените. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за отсъствието на основания за възобновяване на наказателното производство. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Молителите са осъдени на основание чл.197, т.3, във връзка с чл.195, ал.1, т.4, чл.194, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 НК на по три месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанията за срокове от по три години за всеки един от тях. На основание чл.53, ал.1, б.”а” НК в полза на държавата е отнет лек автомобил марка „Санг Йонг Мусо” с ДК № Е 94 36 ВМ, собственост на подсъдимия А. Д. М.. Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Възражението за допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуални правила – недопускането до разпит в качеството на свидетел на А. Д., не държи сметка за това, че е отстранено при съдебното разглеждане на делото и свързано с чл.7 НПК и чл.348, ал.3, т.1 НПК- по аргумент за обратното, не е от категорията на нарушенията по чл.348, ал.1, т.2, т.к. не е довело до ограничаване на процесуалните правила на подсъдимите. За изясняване на обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК, са събрани възможните, относими и достатъчни доказателства. Оценката на последните не се оспорва, а и ВКС не установи основание за критично отношение към тази дейност на решаващия съд. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В рамките на правилно установените фактически положения, като е установил признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, съдът законосъобразно е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимите по чл.197 НК. Искането за преквалификация по чл.323 НК, правилно е било отхвърлено, последователно, и от двете предходни инстанции. При правната оценка на установените фактически положения, съдилищата са се съобразили със закона и константната практика по приложението му. Обстоятелството, че чуждата вещ е отнета с цел да бъде принуден А.Д. да изпълни имуществено задължение към подсъдимите, е без значение за възприетата правна квалификация. Заявеното от последните намерение за връщането й при условие, че им бъдат изплатени претендираните от тях суми, дори и последното да има своето основание, не изключва намерението за противозаконно присвояване на отнетото имущество, като елемент на умисъла за кражба. Наред с това следва да се припомни, че разпореждането като със свое изпълва съдържанието на противозаконното присвояване, а тъкмо това са сторили и четиримата подсъдими - ограничили упражняването на правото на собственост, както по отношение на фактическата власт върху вещта, така и по отношение на възможността за разпореждане с нея. Казаното дотук сочи, че искането за оправдаване не може да се удовлетвори, тъй като не са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т.1 НПК. Наложените наказания, при отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, правилно са били индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. По размер (възможния минимум на наказанието лишаване от свобода) наказанията не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Като е установил, че за поправянето на подсъдимите, не е наложително те ефективно да изтърпят определените им наказания, съдът по същество е имал основание да приложи чл.66, ал.1 НК. По идентичен начин стоят нещата и с приложението на чл.53 НК. Лекият автомобил, принадлежащ на подс.А. М. е послужил за извършване на умишленото престъпление по чл.197 НК и законосъобразно е отнет в полза на държавата. Водим от горното, на основание чл.424 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Р. Р. М., А. Д. М., Д. А. М. и М. М. Исев за възобновяване на внохд № 189/10г. на Окръжния съд-гр.Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: