5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр. София, 04.07.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1755 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. М. срещу решение № 419/22.04.2021 г. по в. гр. д. № 3442/2020 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касаторката срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 432 КЗ за горницата над 22 500 лв. до предявения размер от 35 000 лв.
В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира се въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД и се сочи, че въззивният състав се е отклонил от задължителна съдебна практика, намерила израз в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, както и практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 749/2008 г. на ТК на ВКС. Заявява се становище, че съдебният състав не е анализирал в достатъчна степен лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ към релевантния момент.
При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част, като ответната страна бъде осъдена да заплати обезщетение в претендирания размер от 35 000 лв., ведно със законната лихва от 04.02.2018 г., както и да бъдат присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски.
От ответника по касация „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е постъпил отговор, с който касационната жалба се оспорва. Заявява се становище за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол за законосъобразност, тъй като въззивният съд не се е отклонил от разрешенията, дадени в цитираната от касаторката съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Исковото производство е образувано по предявена от В. П. М. претенция за заплащане на обезщетение за причинени ѝ неимуществени вреди в резултат на ПТП, извършено на 04.02.2018 г. Претенцията е предявена в размер на 35 000 лв.
С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че, с оглед необжалваната част от решението на СГС /за присъдено обезщетение в размер на 12 000 лв./, със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432 КЗ – наличие на валидна застраховка по риска „Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователно събитие, причиняване на неимуществени вреди на ищцата от противоправно виновно деяние и причинна връзка между тях. Очертал е, че предмет на въззивното обжалване е размерът на дължимото на ищцата обезщетение и наличието на принос от нейна страна за настъпване на вредоносния резултат. При подадени от двете страни по спора въззивни жалби съставът на Апелативен съд София подробно е анализирал събраните по делото доказателства и е възприел установения от първостепенния съд механизъм на процесното ПТП. В отклика от решаващите мотиви на СГС въззивната инстанция е счела, че ищцата като пешеходка не е демонстрирала противоправно поведение, тъй като правомерно е пресичала на кръстовище без хоризонтална пътна маркировка, където продължението на тротоарите и банкетите върху платното за движение се приравняват на пешеходни пътеки. Съдът не е кредитирал заключението на автоексперта в частта, в която е изложил съображения, че пострадалата е можела да предотврати произшествието, ако беше съобразила разстоянието и скоростта на автомобила. Като аргумент срещу експертното заключение съдът е изтъкнал мястото на удара, което е било на около три метра от левия бордюр, т. е. при завършване на маневрата от страна на пешеходката и движение на автомобила зад нея. При това ситуиране ищцата е могла да възприеме автомобила едва след навлизането му в кръстовището при крайно скъсена дистанция от 4 метра, когато вече не е могла да реагира. Въпреки изключване на съпричиняване от страна на ищцата, въззивната инстанция е възприела като справедлив размерът на обезщетението, определен от СГС след отчитане на съпричиняване - 22 500 лв. и е потвърдила решението. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на неоспорената от страните експертиза на вещото лице д-р Б., в която е посочено, че пострадалата е получила счупване на десния фибуларен глезен, за което е било проведено консервативно лечение с наместване на счупените фрагменти и поставяне на гипсова имобилизация. Възстановителният период е бил за срок около 2 месеца, а при личен преглед вещото лице е установило, че конфигурацията и движенията на дясна глезенна става са възстановени. Съдът е кредитирал и показанията на разпитаната като свидетел дъщеря на пострадалата, която е заявила, че през периода на обездвижване ищцата е била постоянно зависима от чужда помощ за всички елементарни битови нужди, изпитвала е силни болки, заради което е приемала обезболяващи. Освен физически страдания и неудобства, ищцата е била силно травмирана от преживения стрес. Въззивният състав не е кредитирал показанията на свидетелката в частта им, сочеща продължаващи и към датата на съдебното заседание болки в увредения крайник, тъй като те не кореспондират с изводите на медицинската експертиза.
За да формира своя краен извод относно конкретния размер на обезщетението, решаващият състав се е водил от вида и характера на травмата, възрастта на пострадалата /61 г./, продължителността на възстановителния период и липсата на усложнения, конкретно установените обективни трудности и негативни изживявания по повод на инцидента, както и обществено-икономическите условия към релевантния момент на настъпване на увреждането /2018 г./.
Не са налице твърдените от касаторката основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.
Критериите, които съдът следва да съблюдава, за да формира извод за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД така, че то да е справедливо са преценени от състава на Апелативен съд София изцяло при съобразяване с цитираната от касаторката практика на касационната инстанция. Подробно са обсъдени от състава на въззивния съд социално-икономическите условия в страната, интензитета и продължителността на търпените страдания, възрастта на ищцата. Следва да бъде посочено, че въпросът всъщност представлява несъгласие с изводите на въззивния съд, но в производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. Отделно, необходимо е да се има предвид и факта, че нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ са само спомагателен, а не решаващ критерий при определяне на справедливото обезщетение.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно посочено единствено с цифровото му изписване без да са наведени каквито и да било съждения поради каква причина касационната инстанция следва да допусне въззивното решение до контрол за законосъобразност. Не е посочено коя правна норма създава трудности при прилагането ѝ поради нейната непълнота, неяснота или противоречивост, нито защо е необходимо да бъде изоставена създадена вече практика по приложението на конкретна правна норма, или тя да бъде осъвременена.
Поради неудовлетворяване на критериите за достъп до касационен контрол, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, разяснени с ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, такъв следва да бъде отказан.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 419/22.04.2021 г. по в. гр. д. № 3442/2020 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от В. П. М. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 432 КЗ за горницата над 22 500 лв. до предявения размер от 35 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.