7 определение по гр.д.№ 1320 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 478 гр. София, 23.10.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1320 по описа за 2019 г. приема следното: Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. М. Е., Й. Н. П. и М. С. П. срещу решение № 352 от 01.11.2018 г. по в.гр.д.№ 267 от 2018 г. на Пернишкия окръжен съд. В. М. Е. обжалва решението в частта му, с която е изменено първоинстанционното решение № 1168 от 11.01.2018 г. по гр.д.№ 6004 отг 2016 г. на Пернишкия районен съд, като е възстановена запазената част на В. Е. от наследството на М. Р., чрез намаляване на завещателно разпореждане от 26.02.2015 г.в полза на Й. П. само с 47/200 ид.ч. и относно квотите, при които е допусната делбата. Твърди, че решението в обжалваните от нея части е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Според нея, налице било противоречие между обжалваното решение и посочена практика на ВКС /решение № 833 от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 1221 от на ВКС, ГК, I г.о., решение № 580 от 02.08.2010 г. по гр.д.№ 1315 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 855 от 11.12.2010 г. по гр.д.№ 1497 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и ППВС № 4 от 30.10.1964 г./ по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да прецени действителната воля на завещателя /в случая дали завещанието е частно или универсално/ като я извлече от текста на завещанието и другите доказателства по делото ? 2. При универсално завещание и при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН следва ли да се образува наследствена маса ? 3. Ако не е направено искане по чл.12, ал.1 ЗН и вещите по чл.12, ал.1 ЗН са в описа за приемане на наследството, следва ли тези вещи да се включат в наследствената маса и да се вземат предвид при определяне на размера на намалението на завещателното разпореждане, ако стойността им не превишава разполагаемата част ? Освен това, според тази касаторка, произнасянето на ВКС по поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и решението в обжалваната от нея част било очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Й. Н. П. и М. С. П. обжалват решението в частта му, с която е изменено първоинстанционното решение № 1168 от 11.01.2018 г. по гр.д.№ 6004 отг 2016 г. на Пернишкия районен съд, като е уважен иска по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на В. Е. от наследството на М. Р., чрез намаляване на завещателно разпореждане от 26.02.2015 г. в полза на Й. П. до размер на 47/200 ид.ч., относно квотите, при които е допусната делбата и в частта, с която е потвърдено първоинстанцинното решение за отхвърляне на предявения от Й. П. и М. П. инцидентен установителен иск с правно основание чл.23, ал.2 СК. Твърдят, че решението в тази част е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПКС. Според тях, налице било противоречие между обжалваното решение и посочената съдебна практика /решение № 326 от 20.12.2012 г. по гр.д.№ 177 от 2012 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 422 от 03.06.2010 г. по гр.д.№ 805 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о, решение № 212 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 126 от 09.05.2011 г. по гр.д.№ 421 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 223 от 19.06.2013 г. по гр.д.№ 1006 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о, ППВС № 4 от 18.05.1987 г. по гр.д.№ 4 от 1986 г .и ППВС № 3 от 12.11.1983 г. по гр.д.№ 1 от 1983 г., т.2 / по следните правни въпроси: 1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи ? 2. Допустимо ли е съдът да приема нотариален акт по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК да бъде приравнен на нотариален акт по обстоятелствена проверка за удостоверяване на правото на собственост по давностно владение ? Освен това, според тези касатори, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: 3. Може ли наследник по закон на починало лице да предяви иск за частична трансформация на лични на наследодателя средства за придобиването на даден имот чрез членство в ЖСК в делбеното производство ? Твърди се и че решението в обжалваните от тези касатори части е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Страните взаимно оспорват жалбите си. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбите и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата В. М. Е. е наследник със запазена част на наследодателя М. С. Р., починал на 02.09.2016 г. /негова съпруга/. Приел е за установено, че саморъчното завещание на М. С. Р. в полза на ответника и негов племенник Й. Н. П. от 26.02.2015 г. е написано и подписано от завещателя, поради което не е нищожно. Според съда, това завещание не е универсално, тъй като с него на ответника са завещани 50 % от жилище, а в наследството се включвали и движими вещи, описани в протокола за опис при приемане на наследството от В. Е.. Предвид на това, че завещанието е частно, по предявения от В. Е. иск по чл.30 ЗН, въззивният съд е формиирал наследствена маса и въз основа на нея е изчислил с каква част завещателното разпореждане нарушава запазената част на съпругата В. Е. от наследството на М. Р.. По предявения от ответника Й. Н. П. и М. С. П. иск за частична трансформация по чл.23, ал.2 СК, въззивният съд е приел, че тъй като Й. П. е заветник, а не наследник по закон на М. Р. няма право да претендира за такава трансформация. Претенцията на М. П. за трансформация също е приема за неоснователна, тъй като според съда процесният апартамент е бил придобит от съпрузите М. Р. и В. Е. на основание придобивна давност, осъществявана през периода от 2002 г. до 2012 г., а не с издаването на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК. Въз основа на представеното пред него удостоверение от ЖСК „Утинор 3“- гр. Перник съдът е приел, че ЖСК „Утинор 3“ все още не била прекратена и не било вземано решение на ОС за окончателно ценообразуване на обектите в тази ЖСК, поради което издаденият на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК нотариален акт нямал конститутивно действие. I. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА В. Е.: С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от касаторката В. Е. основания за допускане на касационно обжалване на това решение в обжалваната от касаторката част, поради следното: 1. По първия поставен въпрос /длъжен ли е съдът да прецени действителната воля на завещателя /в случая дали завещанието е частно или универсално/ като я извлече от текста на завещанието и другите доказателства по делото ?/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената съдебна практика. По този въпрос практиката е константна в смисъл, че съдът е длъжен да тълкува завещанието и да достигне до действителната воля на завещателя, като при това тълкуване следва да съобрази целия текст на завещанието и другите събрани по делото доказателства. В обжалваното решение съдът е достигнал до правилен извод относно това каква е била действителната воля на завещателя М. Р. в завещанието му от 26.02.2015 г., която воля е ясно изразена в завещанието и не се нуждае от допълнително тълкуване- да завещае на ответника Й. П. само 50 % от притежаваното от него жилище, а не от цялото си имущество. 2. Вторият поставен въпрос /при универсално завещание и при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН следва ли да се образува наследствена маса ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не обусловил изводите на въззивния съд в обжалваното решение и е неотносим към конкретното дело, по което е безспорно установено, че завещанието на М. Р. от 26.02.2015 г. е частно, а не универсално. 3. Третият поставен въпрос /ако не е направено искане по чл.12, ал.1 ЗН и вещите по чл.12, ал.1 ЗН са в описа за приемане на наследството, следва ли тези вещи да се включат в наследствената маса и да се вземат предвид при определяне на размера на намалението на завещателното разпореждане, ако стойността им не превишава разполагаемата част ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: По този въпрос въззивният съд не се е произнасял, а и не е бил длъжен да се произнася, доколкото въпросът не е бил поставян, нито пред него, нито през първоинстанционния съд, а същевременно съделителката В. Е. не е направила искане по чл.12, ал.1 ЗН, касаещо обикновената покъщнина на наследодателя М. Р.. Независимо от горното, по въпроса няма противоречие между приетото в обжалваното решение и съдебната практика. В посоченото ППВС № 4 от 30.10.1964 г., т.5 е прието, че стойността на имуществото по чл.12, ал.1 ЗН се взема под внимание във връзка с искането за намаляване на завещателните разпореждания и дарения, тоест че при заявена претенция по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството, чрез намаляване на завещателни разпореждания и дарения, стойността на вещите по чл.12, ал.1 ЗН се включва в масата по чл.31 ЗН. В обжалваното решение напълно в съответствие с това ППВС въззивният съд е включил в масата по чл.31 ЗН и стойността на движимите вещи, притежавани от наследодателя М. Р., част от които представляват обикновена покъщнина по смисъла на чл.12, ал.1 ЗН. II. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА Й. Н. П. И М. С. П.: 1. Поставеният от тези касатори въпрос /допустимо ли е съдът да приема нотариален акт по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК да бъде приравнен на нотариален акт по обстоятелствена проверка за удостоверяване на правото на собственост по давностно владение ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него съдът не е приравнил нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК на нотариален акт по давностно владение, а е преценил доказателствената стойност на издадения по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК нотариален акт и е счел, че този нотариален акт няма конститутивно действие, предвид липсата на решение на Общото събрание на ЖСК по чл.35, ал.1 ЗЖСК. 2. Другият поставен от тези касатори въпрос /може ли наследник по закон на починало лице да предяви иск за частична трансформация на лични на наследодателя средства за придобиването на даден имот чрез членство в ЖСК в делбеното производство ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В обжалваното решение съдът не е приел, че наследникът по закон М. П. няма право да предяви иск за частична трансформация на лични на наследодателя средства за придобиването на даден имот чрез членство в ЖСК в делбеното производство, а е отхвърлил този иск по други съображения: защото е счел, че процесният апартамент е придобит от двамата съпрузи М. Р. и В. Е. не на възмездно правно основание, а на основание давностно владение, в който случай не може да се претендира за трансформация по чл.23 СК. По първия поставен въпрос обаче /следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи ?/ е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за дсопускане на касационно обжалване на решението: В противоречие с практиката на ВКС по този въпрос /включително и посочената от касаторите/ въззивният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства затова дали са били налице законовите предпоставки за издаване на нотариален акт за собственост по чл.35, ал.2 ЗЖСК, а е основал извода си по този въпрос само на едно единствено доказателство: удостоверение от 19.09.2018 г. от Председателя на ЖСК „Утинор 3“. Не е взел предвид, че между страните е било безспорно, че делбеният имот е бил придобит на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК и че по делото са налице други писмени доказателства, че преди издаването на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК е било взето решение на Общото събрание на ЖСК „Утинор 3“ по чл.35, ал.1 ЗЖСК. Поради гореизложеното касационната жалба на Й. П. и М. П. следва да се допусне до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на В. М. Е. срещу решение № 352 от 01.11.2018 г. по гр.д.№ 267 от 2018 г. на Пернишкия окръжен съд. ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Й. Н. П. и М. С. П. срещу решение № 352 от 01.11.2018 г. по гр.д.№ 267 от 2018 г. на Пернишкия окръжен съд. ДАВА едноседмичен срок на касаторите Й. П. и М. П. да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 200 лв /по 100 лв. всеки от тях/. УКАЗВА на същите, че при невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.