Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                   N 167                                               гр.София, 21.12. 2009 г.                                             В   ИМЕТО   НА  НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври  две хиляди и девета  година       в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ТОДОР  ДОМУЗЧИЕВ                                                                                         КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА   при участието на секретаря  Ирена  Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова   търг. дело  N 322/2009 година   Производството е по чл.290, във вр. с чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „А” ООД, със седалище гр. Л., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 25 от 09.02.2009 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 412/13.10.2008 г. по т.д. № 644/2008 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на подадената от касатора молба за обявяване неплатежоспособността, обявяване началната й дата и за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Ф” ООД, гр. В.. Посоченото първоинстанционно решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след обезсилване на решение № 42 от 23.01.2008 г. по т.д. № 922/2007 г. на Варненския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В решението на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о., постановено под № 587/17.06.2008 г. по т.д.226/2008 г. е констатирано, че с молбата по чл.625 ТЗ молителят не е представил доказателства по чл.78, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за уведомяване на Национална агенция по приходите и на Агенцията за държавни вземания за предстоящото производство по несъстоятелност. Липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка е обусловила недопустимост на първоначално образуваното търговско дело пред Окръжен съд – Варна, водеща до недопустимост и на постановения съдебен акт. Наред с тази констатация, касационната инстанция е дала и конкретни указания към съда по несъстоятелността за извършване на цялостна преценка на писмените доказателства и на доводите на страните, съгласно чл.188 ГПК/отм./ и въз основа на тях да направи извод дали молителят е кредитор на непогасено вземане, произтичащо от търговска сделка, т.е. дали решението на Висшия Кралски съд – Обединено Кралство на Великобритания и Северна Ирландия от 19.06.207 г. по иск 2007, фолио 219, удостоверението за европейско изпълнително основание от 25.09.2007 г. и издадените въз основа на удостоверението определение и изпълнителен лист от Варненски окръжен съд материализират неизпълнено изискуемо парично задължение по търговска сделка. Първоначалното разглеждане на делото пред Окръжен съд – Варна и пред Върховен касационен съд е по реда на чл.613а, ал.1 ТЗ/в редакция преди изм. – ДВ бр.59/2007 г./, във вр. с чл.218а и сл. ГПК/отм./, с оглед на което липсва въззивно произнасяне. С определение № 335 от 19.06.2009 г. , постановено по настоящото дело, е допуснато касационно разглеждане поради наличие на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК: разрешаване на процесуалноправния въпрос за това доколко удостовереният като европейско основание за принудително изпълнение публичен документ за вземане по смисъла на чл.4, § 2 от Регламент /ЕО/ 805/2004, след провеждане и на процедурата по чл.624 ГПК, съставлява достатъчно доказателствено средство за установяване не само размера на изискуемото парично вземане, но и естеството на вземането, а в конкретния случай – дали вземането произтича от търговска сделка. В определението е съобразено, че липсва установена съдебна практика на ВКС по приложението на Регламент /ЕО/ 805/2004 предвид понятието „безспорни вземания”, обхвата на Регламента и различните видове Сертификати за Европейско изпълнително основание по анексите към него. Касаторът поддържа, че са налице основания за касационно обжалване на решението по чл.281, т.3 ГПК. В жалбата и направените допълнителни уточнения към нея се счита, че задължението на ответното дружество, произтичащо от търговска сделка, е доказано и потвърдено в приключилия съдебен процес в Обединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия, като е издаден сертификат за европейско изпълнително основание за безспорно вземане. Касаторът се позовава и на издаден, на основание чл.624 ГПК, изпълнителен лист за сумата 62 568.28 британски лири и 5 264.14 британски лири – разноски по делото. Твърди се, че са налице всички материалноправни предпоставки за обявяване неплатежоспособността на търговското дружество – ответник и неправилно не са зачетени изцяло доказателствата, на които се е позовал и които са послужили за издаване на европейско основание за принудително изпълнение. Ответникът по касация „Ф” ООД, гр. В., представляван от управителя Ю. М. В. , счита жалбата за недопустима, а по същество – за неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните и след проверка по реда на чл.290, ал.2, във вр. с чл.295 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: Касационната жалба е неоснователна. За да потвърди решението на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ, въззивната инстанция е счела за недоказано, че вземането на кредитора произтича от търговска сделка съгласно въведеното с материалноправните предпоставки по чл. 608, ал.1 ТЗ ограничение. Предвид тази разпоредба, имаща за цел защита на търговската дейност на длъжника, съдът е изложил мотиви, свързани и тежестта на доказване в процеса, а именно, че кредиторът който иска откриване на производство по несъстоятелност, следва да докаже не само, че вземенето е между търговци, но и, че произтича от търговска сделка, а не от деликт или от неоснователно обогатяване. По отношение на представените доказателства за издаден от българския съд изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане /Приложение ІІІ от Регламент/ЕО/805/2994, апелативният съдебен състав е изложил съображения, че това сочи само качеството на страните – търговци и размера на паричното вземане. С оглед проведената процедурата по чл. 624 ГПК/ по приложеното гр.д. № 655/2007 г. по описа на Окръжен съд – Варна/, е направен извод, че изпълнителният лист е редовно изпълнително основание, въз основа на което се допуска изпълнение на чуждестранно решение и чрез него кредиторът може да се удовлетвори чрез индивидуално принудително изпълнение, но то не е достатъчно доказателство в производството по несъстоятелност. Въззивното решение е правилно. При постановяването му решаващият съдебен състав е извършил цялостна преценка на събрания по делото фактически и доказателствен материал, относим към материалноправните предпоставки за неплатежоспособност на търговеца по чл. 608, ал.1 от Търговския закон. В съответствие с чл.3 от Регламент (EO) 1346/2000 относно производството по несъстоятелност и предвид липсата на данни за притежавано от ответника по касация предприятие на територията на друга държава-членка, правилно е определена международната компетентност на българския съд, а териториалната компетентност, в случая на Варненския окръжен съд, в чийто район е седалището на длъжника, е определена съобразно националното законодателство/ чл.613 ТЗ/. При разглеждането на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, инстанциите по същество правилно са определили приложимия закон, в случая Част четвърта от Търговския закон, тъй като по смисъла на чл.4 от посочения Регламент, приложимият закон към производството по несъстоятелност е законът на държавата-членка, на чиято територия е образувано производството. В Регламент(EO) № 1346/2000 г., като част от действащото право, пряко приложим в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност и имащ абсолютно задължителен, нормативен характер, не са предвидени условия, респ. предпоставки за образуване на производство по несъстоятелност. Поради това в случая не се налага извършване на преценка дали не е налице несъответствие между национално и общностно право. При произнасяне по подадената молба от „Ей Е. А. С. /Великобритания” ООД, със седалище Лондон за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Ф” ООД, със седалище гр. В., въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод за отсъствие на една от материалноправните предпоставки по чл.608, ал.І ТЗ. Съобразно тази разпоредба неплатежоспособността, като основание за откриване на производство по несъстоятелност, е свързана не само с вида на задължението, което търговецът /длъжник/ не е в състояние да изпълни – изискуемо парично вземане, но и то следва да произтича от търговска сделка. Като правилно следва да се прецени становището на решаващия състав, че кредиторът не е провел пълно главно доказване на твърденията си, че издаденото от Висшия Кралски съд – Обединено Кралство на Великобритания и Северна Ирландия удостоверение за европейско изпълнително основание съгласно Регламент(EO) № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на Европейско изпълнително основание при безспорни вземания, установява вземане към ответното дружество именно по търговска сделка. Сертификатът за европейско изпълнително основание – публичен документ, като отговарящ на изискванията на Приложение № 3 към Регламент(EO) № 805/2004 г., е преценяван от формална страна от компетентния Варненски окръжен съд при произнасяне по молбата за издаване на изпълнителен лист, по реда на чл.624 ГПК. Постановеното определение по ч.гр.д. № 655/2007 г. за уважаване на молбата и издаденият изпълнителен лист, дават възможност на кредитора да пристъпи към принудително изпълнение срещу българското дружество – длъжник. Посочените актове обаче не установяват произхода на вземането на дружеството – касатор и, че то произтича от търговска сделка, съгласно императивната разпоредба на чл.608, ал.1 ТЗ. Обстоятелството, че изпълнителното основание, което се удостоверено от държавата-членка по произход като европейско изпълнително основание касае безспорно вземане/ по смисъла на легалното определение по чл.3 от Регламента/ между търговци не обуславя извод за основанието на вземането – то да произтича от търговска сделка. Твърдяното в този смисъл обстоятелство, чрез позоваване на присъда/неприсъствено решение/ от 10.05.2007 г. и решение от 04.07.2007 г. за оценка на присъденото обезщетение в полза на молителя – касатор, по иск № 2* Фолио 219 на Върховен Кралски съд, Търговски съд, не се доказва от съдържанието на решенията. Извън компетентността на настоящия съдебен състав е да преценява доводите на касатора, че цитираните решения са постановени именно във връзка с неизпълнение на представения във въззивното производство договор от 20.04.2006 г. за услуги и предварителна юридическа подготовка, след като такива данни не са налице. Този извод произтича и от директното приложение на Регламента и ефектът от издадения Сертификат за европейско изпълнително основание – публичен/автентичен/ документ. Това не налага обсъждане на съображенията в касационната жалба, относими към преценяваните от въззивния съд нови писмени доказателства, включително и по оспорения договор от 20.04.2006 г., съставляващ частен диспозитивен документ. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, във вр. с чл.295, ал.1 ГПК, въззивното решение като правилно следва да се потвърди изцяло.   Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 09.02.2009 г. по в.т.д. № 498/2008 г. на Апелативен съд – Варна. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: