Ключови фрази
митнически контрол и надзор * акцизни стоки без бандерол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 32

гр.София , 17 април 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петдесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
ЛАДА ПАУНОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1808/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Постъпило е искане, подадено от осъдения Ц. Р. Г., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1206/2013г. на Районен съд – гр. Петрич и внохд № 128/2014г. на Благоевградски окръжен съд. В искането се съдържа позоваване на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК.
Твърди се неправилно приложение на материалния закон, като се сочи незаконосъобразно определяне на размера на изпитателния срок по предходно осъждане – по нохд № 252/2009г. по описа на Ловешки районен съд, а във връзка с това – неправилно привеждане в изпълнение на наказанието, наложено с посоченото осъждане. Същественото нарушение на процесуалните правила се аргументира с бездействието на прокурора в изпълнение на функциите му по надзор за законност, да поиска отмяна на осъждането по нохд № 252/2009г. по описа на Ловешки районен съд. Твърди се и явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Прави се искане за възобновяване на делото и приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на осъдения Ц. Г. – адв. В. М., поддържа искането за възобновяване на наказателното дело. В подкрепа на оплакването за допуснато при разглеждане на делото нарушение на материалния закон, излага за пръв път съображения за несъставомерност на извършеното. В тази връзка навежда доводи за това, че осъщественото от Г. деяние съставлява митническо нарушение, както и че задължението за плащане на акциз възниква при внасянето на стоките на територията на страната, като Г. е можел да се ползва от възможността по чл. 19 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Преповтаря съображенията в искането, касаещи оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение. Позовава се на явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание, като твърди, че същият не е с висока степен на обществена опасност.
Прокурорът от ВКП моли искането за възобновяване на осъдения да бъде оставено без уважение. Подробно мотивира становище, че по делото не са допуснати процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон, сочещи на наличие на основания за възобновяване на делото. Счита, че определеното наказание на осъдения е справедливо.
Осъденият Ц. Г. моли за справедливост.
Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, който не е подлежал на проверка по касационен ред, като в него се съдържа позоваване на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, които са и основания за възобновяване на делото. Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. При разглеждането му по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, настоящата инстанция намира следното:
С присъда № 105 от 07.02.2014г., постановена по нохд № 1206/2013г. по описа на Петрички районен съд, подсъдимият Ц. Р. Г. е признат за виновен в това, че на 14.09.2012г. на ГКПП /име/ /МБ-/име/ при Митница Югозападна/ общ. /населено място/, в лек автомобил марка „марка“ с регистрационен [рег.номер на МПС] , е държал акцизни стоки без бандерол на Министерство на Финансите на Р България, а именно: 150 стека цигари марка „марка”, всеки с по 10 броя кутии от по 20 къса цигари на стойност 11 250лв., когато такъв се изисква по закон, съгласно разпоредбите на чл.2 т.2, чл.4 т.1 и т.7, чл.19 ал.1, чл.64 ал.1, ал.4 и ал.5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и чл. 25, ал. 1, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/, като деянието представлява немаловажен случай, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, вр. чл. 58а от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на една втора от пазарната стойност на стоките, предмет на престъплението, а именно 5 625лв. На основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие закрит тип. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от НК. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подсъдимият Ц. Р. Г. да изтърпи наказанието десет месеца лишаване от свобода, наложено му с Определение № 39 от 26.02.2009 г., постановено по нохд № 252/2009 г. по описа на РС – Ловеч, влязло в сила на 26.02.2009 г., като на основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие закрит тип. Постановено е отнемане в полза на държавата на акцизните стоки без бандерол на основание чл. 234, ал. 3 от НК.
Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагането на разноските.
Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от подсъдимия и с Решение № 4278 от 13.10.2014г. по внохд № 128/14г. по описа на Благоевградския окръжен съд е била потвърдена.
Искането за възобновяване на наказателното дело е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, като осъденият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Законосъобразното провеждане на съкратено съдебно следствие по посочения ред е свързано с липса на спор по фактите.
В искането за възобновяване се претендира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон, които се аргументират с обстоятелството, че по нохд № 252/2009г. по описа на Ловешки районен съд, незаконосъобразно, с оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от НК, е определен изпитателният срок на осъждането, както и че наблюдаващият прокурор не е изпълнил функциите си по чл. 46, ал. 1 от НПК да поиска отмяна на този незаконосъобразен съдебен акт. Такива възражения са правени и пред въззивния съд, като съдебният състав в мотивите на потвърдителното си решение им е дал правилен отговор (л. 9 от решението). Тези възражения се поддържат и в настоящето производство, като се аргументират с привеждането в изпълнение на отложеното наказание десет месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения Г. с одобрено с определение № 39 споразумение по нохд № 252/2009г. по описа на Ловешки районен съд. Доводите, релевирани в искането, са неоснователни. Посоченото определение за одобряване на споразумение е влязъл в сила и подлежащ на изпълнение съдебен акт, същият би могъл да бъде атакуван по реда на Глава ХХХІІІ от НПК само от лицата, на които съобразно правилата е предоставено право да искат възобновяване на делото, в сроковете, регламентирани в закона. Абсолютно недопустимо е осъществяване на контрол върху влезлия в сила съдебен акт извън установения в НПК ред, поради което и бездействието на наблюдаващия прокурор в настоящето наказателно производство по отношение на друго, приключило с окончателен съдебен акт наказателно производство, по никакъв начин не може да бъде осмисляно на плоскостта на процесуално нарушение, допуснато в производството – предмет на настоящето искане за възобновяване. Влезлият в сила съдебен акт (в случая – определение за одобряване на споразумение), на основание чл. 413 от НПК, има задължителна сила, поради което решаващият съд, след като е констатирал, че деянието – предмет на разглежданото от него наказателно производство, е извършено в изпитателен срок на предходно осъждане, е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, без да може да преценява дали изпитателния срок по предходното осъждане е бил законосъобразно определен.
Доводите, изложени от защитника на осъденото лице пред настоящата инстанция в подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон с осъждането на Г. за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, също са лишени от основание.
Ц. Г. е признат за виновен и осъден за това, че на 14.09.2012г. на ГКПП /име/, в лек автомобил марка „марка“ с регистрационен [рег.номер на МПС] , е държал акцизни стоки без бандерол на Министерство на Финансите на Р България - 150 стека цигари марка „марка”, на стойност 11 250лв., когато такъв се изисква по закон, съгласно разпоредбите на чл.2 т.2, чл.4 т.1 и т.7, чл.19 ал.1, чл.64 ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАДС и чл. 25, ал. 1, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 и чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ, като деянието представлява немаловажен случай. В рамките на признатите от осъдения и доказателствено подкрепени факти правилно е приложен материалният закон, понеже обективираното поведение на Г. осъществява състава на престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК. По обективната и субективна съставомерност на деянието решаващите съдебни инстанции са изложили правилни и законосъобразни съображения. Оспорването на приложението на материалния закон, което се прави от защитника в съдебно заседание пред ВКС, се аргументира със съображенията, че осъденият не е извършил престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, а митническо нарушение или престъпление по чл. 242 от НК. Мястото на извършване на престъплението – държане на акцизни стоки без бандерол, е на ГКПП /име/ - МБ-/име/ при Митница Ю., като по фактите е посочено, че при влизане в страната през посочения пункт на осъдения е била извършена щателна митническа проверка, при която били установени укрити в специално разработени тайници на автомобила 150 стека цигари без бандерол. Независимо от това, че осъденият е държал стековете цигари на ГКПП /име/, то не се изключва осъществяване на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК. Вярно е, че съобразно т. 1 на ТР № 1/2015г. на ВКС, не е възможна идеална съвкупност между престъпленията по чл. 234 от НК по отношение на изпълнителното деяние "държи" и по чл. 242, ал. 1 от НК. Това е така, обаче, само ако са осъществени елементите от състава на чл. 242, ал. 1 от НК. В случая, по отношение на Г. от единствено компетентния за това орган – прокуратурата, изобщо не е повдигано обвинение за квалифицирана митническа контрабанда и не са посочени от обвинението фактически данни за такова престъпление, така че в настоящия случай не може да постави въпроса за съотношението между съставите на контрабандата по чл. 242 от НК и на държането на акцизни стоки без бандерол. Обективно установените фактически обстоятелства за това, че осъденият Г. е осъществявал фактическа власт върху 150 стека цигари без бандерол, изискуем съобразно специалните закони, с нормите на които е запълнен бланкета на нормата, както и обоснованата преценка за немаловажност на случая, независимо, че деянието е осъществено на ГКПП, обосновават осъждането на Г. за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.
По делото не са налице данни за това, осъденият Г. да е бил санкциониран по административен ред за митническо нарушение по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, въз основа на което евентуално да се преценява дали за едно и също поведение осъденият не е санкциониран два пъти. Освен това, следва да се отбележи, че престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, за което е осъден Г., и митническото нарушение по посочената разпоредба от ЗМ, имат различен обект на посегателство. Обект на защита при престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с определен отрасъл на стопанството – държането и търговията с акцизни стоки, като се защитава правото на държавата да събере определен специфичен данък – акциз. Докато обект на защита при митническото нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ са други обществени отношения – правилното функциониране на митническия режим. Съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 51/1978г. на ОСНК на ВС, „когато обаче деянието засяга два различни обекта на защита, единият от които се охранява от административна норма, а другият - от наказателна норма, тогава ще е налице както административно нарушение, така и престъпление, за всяко от които деецът ще носи административна и съответно наказателна отговорност.” Поради това в настоящия случай искателят не може да претендира изключване на наказателната му отговорност за извършеното престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, претендирайки осъществяване на състав на митническо нарушение.
Без основание са и доводите за несъставомерност на деянието, базиращи се на предвидената в чл. 19 от ЗАДС възможност за поставяне на стоките под режим на отложено плащане на акциз при въвеждане на стоките на територията на страната. За да се използва възможността по чл. 19 от ЗАДС, следва при въвеждането в страната стоките да бъдат поставени под митнически надзор, като бъдат манифестирани пред митницата. Необходимо е, следователно правомерно въвеждане на стоките на територията на страната, за да се приложи посочения режим (В този смисъл, Решение № 618/2011г. на ІІІ НО.). В настоящия случай осъденият изобщо не е манифестирал превозваните стоки, подлежащи на облагане с акциз, напротив - цигарите са били укрити в нарочни тайници в лекия автомобил, което поведение обективира намерението на осъдения държаните от него стоки да не станат достояние на компетентните органи и съответно за тях да не се заплаща дължимия акциз. Така че, поведението на осъдения обективно се изразява в държане на акцизни стоки без изискуемия бандерол и сочи на за умисъла му по отношение на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК.
С оглед на изложените съображения настоящият състав не установи наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
Без основание е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения Г. наказание.
Инстанционните съдилища законосъобразно са приели, че наказанието на осъдения подлежи на определяне по правилата на чл. 58а от НК, като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК. Правилно наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 58а, ал. 1 от НК при спазване на изискванията за индивидуализация на наказанието и редукцията му с една трета. Обосновано е отхвърлена претенцията за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определяне на наказанието спрямо подсъдимия под предвидения в специалната норма минимум, защото не се констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, характеризиращи конкретното деяние и дееца като такива със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за съответния вид престъпления, нито се обосновава преценка, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко в конкретния случай. По-нататък, в хипотезата на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, правилно са отчетени смекчаващите вината обстоятелства, свързани със семейното положение на осъдения, трудовата му ангажираност, критичното отношение към извършеното. На тези смекчаващи вината обстоятелства даже е отдадена прекомерна относителна тежест, доколкото степента на обществена опасност на деянието, с оглед на неговия предмет и стойността му, е относително висока, както и не следва да се остави без внимание обремененото съдебно минало на осъдения. При тези съображения се налага извод, че определеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода по отношение на Г., редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК на една година, е съобразено с цялостната логическа преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността, както и с целите по чл. 36 от НК, като не са налице основания за допълнително смекчаване на наказателно правното положение на осъдения. Липсата на законовите предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода, сочи на неоснователност на претенцията в искането за прилагане на института на условното осъждане.
Предвид изложеното, настоящата инстанция не намери наказанието на осъдения Г. за престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК да е явно несправедливо, поради което претенцията за неговото намаляване, направена от искателя, е лишена от основание.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. Р. Г. за възобновяване на производството нохд № 1206/2013г. по описа на Петрички районен съд и внохд № 128/2014г. на Благоевградски окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.