Р Е Ш Е Н И Е № 17 София, 12.02.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет втори януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1280 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ю. М. А. против решение № 78 от 08.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 2/ 2015 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ наказателен състав, с алтернативни искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения, или за оправдаване на подсъдимия. Изложени са доводи за непредявени материали от досъдебното производство и неспазени изисквания на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, свързани с доказателствения анализ. Всички доводи касаят касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. С писмено допълнение към касационната жалба адвокат Д. М. навежда всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Твърди, че материалният закон бил приложен неправилно. Допълва с нови съображения тезата си за съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 13, чл. 107, ал. 5, чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 от НПК. Настоява и за намаляване на наказанието, като явно несправедливо. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Ю. А. и неговият защитник адвокат Д. М. поддържат жалбата и допълнението към нея, по изложените в тях съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита исканията на жалбоподателя за неоснователни, тъй като претендираните от него съществени процесуални нарушения не са допуснати и предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 78 от 08.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 2/ 2015 г. Пловдивският апелативен съд, ІІ наказателен състав, потвърдил присъда № 55 от 25.11.2014 г. по н.о.х.д. № 455/ 2013 г., оп описа на Хасковски окръжен съд, с която подсъдимият Ю. М. А. бил признат за виновен в това, че на 06.07.2011 г. през ГКПП „Капитан Андреево”, без надлежно разрешение и посредством лицата: М. Р. И., М. А. М. и Г. Ю. Е. И., пренесъл през границите на страната от Република Турция високорисково наркотично вещество – 49,374 кг хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин (50-51 %), на обща стойност 4 443 660 лева, като предметът на контрабандата е в големи размери и случаят е особено тежък , поради което и на основание чл. 242, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 2, пр. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания: лишаване от свобода за срок от петнадесет години, при първоначален строг режим за изпълнение в затвор и глоба в размер на двеста хиляди лева. Съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия Ю. М. А. с мерки за неотклонение задържане под стража (от 07.07.2011 г. до 08.11.2011 г.) и домашен арест (от 08.11.2011 г. до влизане на присъдата в сила). Отнел в полза на държавата, на основание чл. 242, ал. 7 от НК, предмета на престъпление и на основание чл. 242, ал. 8 от НК – моторните превозни средства (л.а. „М.” с д.к. [рег.номер на МПС] , л.а. „М.” с д.к. [рег.номер на МПС] и л.а. „О. В.” с д.к. [рег.номер на МПС] ), послужили за превозване на контрабандните стоки. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Касационната жалба е неоснователна. В подкрепа на предявеното касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са наведени доводи за неизпълнено задължение от съда да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Развити са съображения за допуснати нарушения във връзка с анализа и оценката на доказателствените източници. Освен това, не били обсъдени направените от страна на защитата възражения и доводи. Забелязани са нарушения и на чл. 305, ал. 3 от НПК, което от своя страна довело до непълнота, приравнявана на липсата на мотиви. Твърди се още, че при наличието на противоречия между доказателствата, съдът не е изяснил защо приема едни, а отхвърля други. При извършване на касационната проверка се установи, че в хода на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Касаторът е подновил част от възраженията си по доказателствата, направени пред предходните съдебни инстанции, на които убедително е отговорено във въззивния съдебен акт. Наведените доводи за неспазeни изисквания по чл. 13, чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК са изцяло несъстоятелни. При разглеждането на делото въззивната инстанция е събрала всички възможни доказателства, свързани с изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Преценката на тези доказателства е извършена задълбочено и в съответствие с изискванията на закона, като не е допуснато тяхното изопачаване или игнориране. С необходимото внимание са обсъдени показанията на свидетелите: М. И., М. М., Г. Е., които превозвали стоките с укрити (без да знаят) наркотици и точно изпълнявали указанията на подсъдимия А., (кога да пътуват за Турция, от кой склад да вземат стоките, предварително заделени от подсъдимия и къде да ги разтоварят). Показанията им намерили подкрепа сред други свидетели (И., Т.М., И., П., М., С., А., И., Д., Н., С.М., Р., Р., П., М., С., С.), което дало основание на съда убедено да изведе кредитираните с доверие факти по случая и да посочи констатираните противоречия. Съдът е изложил убедителни съображения защо кредитира показанията в съответната им част и защо ги отхвърля в друга тяхна част. Съдържащата се в доказателствените средства информация е възприета точно и правилно, според действително вложения смисъл, без да е допуснато нейното превратно възприемане. Това е позволило достоверното извеждане на фактите от значение за повдигнатото обвинение и законосъобразното решаване на делото по същество. Мотивите на въззивния акт са изготвени в съответствие с изискванията на чл. 339 от НПК. В тях се съдържат подробни и аргументирани отговори на всички направени възражения, касаещи първоинстанционната присъда. На наведените от защитата доводи, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения, поради непредявени материали на досъдебното производство, постановен осъдителен акт изцяло на косвени доказателства, които не водели до единствено възможния извод за авторството на деянието, както и поради факта, че при претърсване на гаража на подсъдимия, в намерените туби не били открити наркотици, въззивният съд е дал изчерпателен, мотивиран и правилен отговор. Неоснователно е възражението на защитника, че материалите по досъдебното производство не били предявени на подсъдимия А., след отмяна на първоначално постановената присъда. Предявяването на материалите по досъдебното производство на подсъдимия е извършено на 30.03.2012 г. (л. 164, т. 3 д.п.). С решение № 125 от 05.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 219/ 2013 г. Пловдивският апелативен съд отменил присъда № 9 от 28.03.2013 г. по н.о.х.д. № 521/2012 г. на Хасковски окръжен съд, и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При положение, че делото не е върнато на фазата на досъдебното производство, няма основание материалите по него да бъдат отново предявявани на подсъдимия. Възражението, че предходните две съдебни инстанции не дали адекватна правна оценка на извършеното от прокуратурата оттегляне на обвинението и го пренебрегнали, е несъстоятелно. Наказателно-процесуалният кодекс и наказателнопроцесуалната наука не познават института на оттегляне на обвинението. Използваните в пренията от участващия прокурор словосъчетания „да оттегля” обвинението (л. 539, н.о.х.д. № 455/ 2013 г.) нямат правно значение и не водят до законово предвидени последици. На този етап от процеса представителят на обвинителната власт може да изрази своето професионално становище, включително като не поддържа внесеното с обвинителния акт обвинение. С присъдата съдът е длъжен да се произнесе по вътрешно убеждение (аргумент от чл. 14, ал. 1 и чл. 293 от НПК), след като извърши обективен, всестранен и пълен доказателствен анализ на всички факти и обстоятелства по делото, ръководейки се от законовите правила. Въззивният съд е извършил пълен, обективен и всестранен доказателствен анализ на всички събрани и проверени по делото доказателства. Доказателствените материали по делото са оценени съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не е налице опорочаване на доказателствената дейност и съмнение в правилността на осъдителните изводи на съда. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на обсъждане на доказателствата и начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. С писмено допълнение към касационната жалба защитникът на подсъдимия А. навежда нови касационни основания, непредявени в законовия срок – за нарушен материален закон (по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК) и за явна несправедливост на наказанието (по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК). Пределите на касационната проверка се очертават от касатора (аргумент от чл. 347 от НПК). Той подава касационна жалба, когато са нарушени неговите права и законни интереси, а касационен протест – в интерес на обвинението или на подсъдимия (чл. 349, ал. 2 и 3 от НПК). Техен задължителен реквизит е излагане на касационното основание и данните, които го подкрепят (чл. 351, ал. 1 от НПК). Касационното основание може да бъде посочено изрично или ясно да се подразбира от съдържанието на изложените доводи. Касационната жалба се подава в законовия срок. Извън срока могат да постъпват само писмени възражения срещу жалбата или писмени допълнения към нея. В писменото допълнение към касационната жалба се доразвиват вече изложените доводи или се навеждат нови доводи, но само в подкрепа на вече релевираното касационно основание. С писменото допълнение не могат за първи път да се сочат касационни основания, непредявени с жалбата. Непредявените по законов ред касационни основания не подлежат на разглеждане, защото стоят извън предмета на касационната проверка, очертана от самия жалбоподател. Единственото изключение е за т.нар. „абсолютни процесуални нарушения” по чл. 348, ал. 3, т. 2-4 от НПК, включващите се в касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. На тези нарушения могат да се позовават както обжалващите страни, така и касационният съд по служебен ред (без да е изрично сезиран). Тези „абсолютни процесуални нарушения” са с такъв характер, че допускането им не позволява да се провери правилността и законосъобразността на атакувания съдебен акт, както и пътя на формираното вътрешно съдийско убеждение (няма мотиви или протокол за съдебното заседание) или порочността е толкова съществена и непреодолима (незаконен съдебен състав; нарушена тайна на съвещанието), че обезсмисля по-нататъшната проверка на съдебния акт и извършените процесуални действия. Посоченото в жалба касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е проявено по делото. Обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а исканията на касатора – отхвърлени като неоснователни. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78 от 08.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 2 от 2015 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, ІІ наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.