Ключови фрази
Пряк иск на увредения спрямо застрахователя * погасителна давност * съпричиняване * справедливост * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

97

 

София 06.07.2009 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на  трети юни две хиляди и девета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ  

                                                                               КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА

при секретаря   Ирена  Велчева

изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова

т.дело № 745/2008 година

 

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на: ЗАД „Д”, гр. С. и на А. С. П., П. В. П. и И. В. П., тримата от гр. С. срещу решение № 93 от 11.04.2008 г. по гр.д. № 903/2007 г.на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав.

Касаторите А. П. , П. П. и И. П. , чрез процесуалния им пълномощник обжалват въззивното решение в частта за отхвърляне на предявените от тях искове с правно основание чл.407, ал.1/отм./ ТЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата над уважените размери – по 5 000 лв. за всеки един от тях до 40 000 лв., ведно със законната лихва от увреждането. Инвокирани са основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Считат за неправилно становището на съда за погасяване на увеличения размер на исковете по давност, както и по приложение на материалния закон – чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, с твърдения за нарушаване на принципите на справедливост при определяне размера на обезщетенията, както и за липсата на мотиви в частта, с която е прието съпричиняване на вредоносния резултат от техния наследодател.

От касаторите е подадена и частна жалба срещу постановеното от САС, по реда на чл.192, ал.4 ГПК/отм./ определение от 20.06.2008 г. за отхвърляне на молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Касаторът З. „Д”, гр. С., представлявано от Н. Ч. – Главен изпълнителен директор и В. А. – Изпълнителен директор, чрез процесуалния си пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която са уважени акцесорните искови претенции на ищците за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, считано от датата на ПТП – 08.07.2000 г. Поддържат се доводи за допуснато нарушение на чл.111, б.”в” ЗЗД и неправилно незачитане на своевременно релевираното възражение за погасяване по давност.

С определение № 126 от 04.03.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищците с която исковете за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 5 000 лв./за всеки един от ищците/ до 40 000 лв., поради прието от съда съпричиняване в размер на ½ и намаляване на първоначално заявеното обезщетение – по 10 000 лв. за всеки от ищците, а за допуснатото увеличение от 10 000 лв. до 40 000 лв. – като погасени по давност. По жалбата на застрахователното дружество е допуснато касационно обжалване отношение началният момент за обезщетение за забава.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното:

С постановеното от Софийския апелативен съд решение, след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, е прието,че са налице предпоставките на чл.407, ал.1/отм./, във вр. с чл.405/отм./ ТЗ за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за репариране на причинените на наследниците на В. П. неимуществени вреди от настъпилото на 08.07.2000 г., по вина на П. Д. , пътно-транспортно произшествие. Обезщетението за всеки един от наследниците на починалото лице е определено в размер на първоначално заявените искови претенции – по 10 000 лв. но след отчитане на приетото от решаващия съд съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, са присъдени по 5 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от настъпване на ПТП. За разликата до пълните предявени размери съдът е отхвърлил исковете като погасени по давност, по съображения, че измененията на частично предявените искове са направени след изтичане на 5-годишния давностен срок.

Решението е неправилно в частта за отхвърляне на исковете за обезщетение за неимуществени вреди само за разликата над 5 000 лв. до 7 500 лв., за всеки един от тях, както и по отношение на началната дата, от която се дължи обезщетение за забава.

Не могат да бъдат споделени фактическите и правни изводи на решаващата инстанция относно определения принос, в степен на ½, на наследодателя на ищците за настъпване на вредоносния резултат. В тази насока съдът се е позовал частично на констатациите на автотехническата експертиза, отчитайки, че пешеходецът П. внезапно е навлязъл на пътното платно, на неопределено за това място и е допуснал нарушение на чл.113, ал.1 т.1 и чл.114, т.1 от Закона за движението по пътищата. Независимо от безспорно установеният факт, че със своето поведение пострадалият пешеходец е нарушил забраната да навлиза внезапно на платното за движение и е предприел пресичане не на пешеходна пътека, при постановяване на решението не е съобразено становището на вещото лице инж. М, че причината за удара на пешеходеца е късното възприемане, от страна на водача на лекия автомобил, като опасност пешеходеца на пътното платно. От друга страна, не е отчетено в достатъчна степен, че съгласно Закона за движение по пътищата – чл.20 / в редакция към настъпване на ПТП/ отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране такава скорост за движение, че да може да спре превозното средство в зоната на своята видимост пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. При прецизна преценка на експертното заключение и посочените по-горе обстоятелства, следва да се приеме, че допуснатите от пострадалия нарушения обосноват съпричиняване на вредоносния резултат - смъртта на пострадалия в размер на ¼, а не ½, както неправилно е преценил въззивният съд.

С оглед така определения принос на пострадалия – наследодател на ищците, присъденото обезщетение следва да се завиши с още по 2 500 лв. за всеки един от ищците, или заедно с присъденото от Софийския апелативен съд – по 5 000 лв., в която част решението е влязло в сила като необжалвано, за всеки от тях се дължи общо по 7 500 лева.

При произнасяне по акцесорните искови претенции, неправилно въззивният съд не е зачел възражението за погасяване по давност. Вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, се погасява с кратката тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД, считано от деня на настъпилото пътно-транспортно произшествие, от когато е изискуемо вземането за непозволено увреждане. В този смисъл следва да се вземе предвид не само ППВС № 7/1977 г. – 14, но и постановеното при действието на новия ГПК решение № 72/30.04.2009 г. по т.д. № 475/2008 г. на ВКС, ТК. С оглед периодичността на вземането за лихви, след като искът е предявен след повече от три години от началната дата, от която е възникнало това акцесорно вземане, то е погасено за периода от 08.07.2000 г. до 08.07.2002 г. В този смисъл са цитираните в определението по чл.288 ГПК касационни решения, вкл. и постановеното по реда на новия ГПК решение на ВКС, ТК. Това обуславя извод за отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД за посочения период, поради погасяване по давност.

В останалата част касационната жалба на ищците е неоснователна. В съответствие с диспозитивното начало в процеса, ищците са очертали предмета на делото, като са заявили исковите си претенции по чл.407, ал.1/отм./ ТЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на наследодателя им, в размер на по 10 000 лева. В исковата молба, която е депозирана по пощата в последния ден преди изтичане на петгодишния давностен срок, не е заявено изрично, че исковете са предявени като частични, за част от спорните материални права. Затова е и неотносимо становището на въззивната инстанция в мотивите към решението, че предявяването на частичен иск няма за правна последица прекъсването на давността за останалата част от непредявеното вземане, което не е предмет на делото. В останалата част обаче, предвид поддържаните с исковата молба основание и петитум на субективно съединените искове, определящи първоначално предмета на делото, настоящият съдебен състав на ВКС споделя изцяло становището на решаващия съдебен състав. При направеното от ищците увеличаване на размера на исковете, всъщност се предявяват допълнителни искове към първоначално предявените и независимо от еднаквия момент на изискуемост на цялото вземане, не би могло да се приеме, че с подаване на исковата молба се спира и прекъсва теченето на погасителната давност за цялото вземане на ищците, което не е въведено първоначално като предмет на делото. Обратното разбиране, поддържано от процесуалния пълномощник на ищците, би означавало да се допусне разширяване на изрично очертаните в чл.115 ЗЗД изключения, при които давност на тече, както и разширително тълкуване на чл.116, б.”б” ЗЗД. В тази насока, по аналогична хипотеза, вече е налице произнасяне от Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение – Решение № 610/09.12.2008 г., постановено по реда на новия ГПК.

Неоснователна е и подадената частна жалба срещу определението на Софийския апелативен съд, постановено на 20.06.2008 г. по реда на чл.192, ал.4 ГПК/отм./. С определението въззивният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските – относно адвокатското възнаграждение. Правилно е преценено, че след като в представеното по делото пълномощно на адв. С не е посочено никое от основанията по чл.38 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ, то не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. Обстоятелството, че ищците са освободени от държавна такса, не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Затова и позоваването в частната жалба на задължението на съда да определи възнаграждението по реда на чл.38, ал.2, изр.2 ЗА е ирелевантно.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.VІ ГПК, З. „Д” следва да заплати в полза на ВКС държавна такса в размер на 300 лева.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 93 от 11.04.2008 г. по гр.д. № 903/2007 г.на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав в частта, с която са отхвърлени предявените по чл.407, ал.1/отм./ ТЗ искове само за разликата над 5 000 лева до 7 500 лева за всеки един от ищците и за лихви за забава върху тази част от 08.07.2002 г., както и в частта, с която са уважени исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД само за периода от 08.07.2000 г. до 08.07.2002 г. върху присъдените на ищците обезщетения, вместо което постановява:

ОСЪЖДА ЗПАД” ДЗИ- О. застраховане”, гр. С. да заплати на А. С. П., П. В. П. и И. В. П., тримата от гр. С., на основание чл.407, ал.1/отм./ ТЗ, допълнително сумите по 2 500/ две хиляди и петстотин/ лева, на всеки един от тях – обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 08.07.2000 г., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2002 г. до окончателното изплащане

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. П. , П. П. и И. П. искове по чл.86, ал.1 ЗЗД само за периода от 08.07.2000 г. до 08.07.2002 г. върху присъдените от Софийски апелативен съд обезщетения за неимуществени вреди.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите части.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. П. , П. П. и И. П. срещу определението на Софийския апелативен съд, постановено на 20.06.2008 година.

ОСЪЖДА ЗПАД” ДЗИ- О. застраховане”, гр. С. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 300 /триста/ лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: