О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 742 гр.София, 18.11.2015г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 5372 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 1483 от 03.06.2015 г. по ч.гр.д. № 1077/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено определение № 23548 от 19.11.2014 г., постановено по гр.д. № 183457/2014 г. по описа на Градски съд – София за прекратяване на исковото производство, образувано по иска за собственост на С. И. К. и В. И. К. срещу И. Л. З. – М. и Б. Л. З.. Недоволни от постановеното въззивно определение в тази му част са С. И. К. и В. И. К., които го обжалват в срок. Поддържат, че следва да се допусне касационно обжалване на определението в обжалваната му част и същота като неправилно следва да бъде отменено. Недоволна от въззивното определение е и жалбоподателката И. Л. З.-М. – ответник в исковото производство, която го обжалва в частта, с която е отменено първоинстанционното определение за прекратяване на исковото производство по отношение на предявения от ищците установителен иск за собственост на процесния имот за 1/6 ид. ч. срещу Д. Л. З. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия в тази му част. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени становищата на страните и данните по делото, намира следното: С обжалваното определение въззивният съд е приел, че между страните в настоящото производство е налице друг висящ съдебен спор по иск по чл. 108 ЗС, предявен от И. М. и Б. З. – сега ответници, срещу С. К., В. К. и Л. К., първите двама ищци в настоящото производство, като и по двете производства е налице идентичен предмет – правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], преустроен в кафе-аперитив с площ от 100.50 кв.м. С оглед приложените по делото преписи от решенията по иска по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че предвид идентичността на предмета и страните по двете производства, първият заведен иск по чл. 108 ЗС поглъща предмета на заведения в настоящото производство иск. Изложени са съображения за това, че ответниците по иска за собственост са били длъжни да предявят всички свои възражения против иска, като заявят своите придобивни основания или фактическите си твърдения за правното основание, на което основават владението или държането в срока по чл. 131 ГПК. В тази насока въззивният съд е споделил мотивите на първа инстанция, според които възраженията на ответниците – сега ищци, за изтекла в тяхна полза придобивна давност, са се преклудирали в срока за отговор на предявения в първото производство срещу тях иск, а тъй като с предявяването на иска давността се прекъсва (чл. 116, б. „в” ЗЗД и чл. 84 ЗС), новият иск не може да се основава на нововъзникнали факти. По-нататък, съдът е приел съобразно приложения отговор на исковата молба, че в предходното производство ответниците не са заявили своите възражения и поради това са пропуснали преклузивния за това срок. Що се отнася до иска, предявен срещу Д. З., въззивният съд е приел, че същият не е участвал като страна в предходното исково производство. Доколкото от твърденията по исковата молба и от отразените в приложените решения фактически данни е видно, че същият заявява права на собственост в размер на 1/6 ид. ч. от спорния имот, то изложените съображения за това, че възраженията на ответниците по предходното производство и ищци в настоящото производство са преклудирани, не намират приложение. Ето защо в тази част въззивният съд е отменил първоинстанционното прекратително определение и е върнал делото на Софийски градски съд за указване на страните да изяснят обстоятелствата, на които основават иска си спрямо посочения ответник. За да обосноват достъп до касационно обжалване частните жалбоподатели С. К. и В. К. поддържат, че определението са разрешени процесуални въпроси от значение за спора м противоречие с практиката на ВКС: допустим ли е искът по чл. 124 ГПК, в който ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност и присъединено владение от праводателя им при положение, че в предходен заведен срещу тях иск и висящ процес с правно основание чл. 108 ЗС в срока за отговор по чл. 131 ГПК не са се позовали на придобивната давност, тъй като към този момент съответния давностен срок не е бил изтекъл, както и въпроси за допустимостта на иска за собственост, когато за същия имот и между същите страни е налице друго висящо производство или това производство е приключило с влязло в сила решение. По поставените въпроси частните жалбоподатели намират, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, като се позовават на Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което позоваването на придобивна давност е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на давностния срок. Позовават се и на решение № 401 от 12.01.2012 г. на първо гражданско отделение на ВКС, постановено по гр.д. № 895/2010 г. на ВКС, според което давността се прекъсва с предявяване на иска, ако собственикът е предявил установителен или ревандикационен иск срещу владелеца, а последният се е позовал на придобивна давност. По отношение придобиването и прекъсването на давността, жалбоподателите считат, че въззивният съд се е произнесъл и в противоречие с Тълкувателно решение № 10/2012 г. от 05.12.2012 г. на ОСГК на ВКС. Алтернативно се поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос. На същият настоящият състав намира, че следва да се даде следния отговор: Искът за собственост по чл. 124 ГПК, в който ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност в случай, когато в процес по по-рано заведен срещу него иск с правно основание чл. 108 ЗС за същия недвижим имот и между същите страни той не е релевирал възражения за придобивна давност, е допустим когато се твърди, че изтичането на давностния срок е настъпило след приключването на съдебното дирене във въззивна инстанция. В този смисъл е и даденото разрешение в Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което позоваването на придобивна давност е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на давностния срок. По жалбата на С. И. К. и В. И. К., Разгледана по същество жалбата е основателна. С оглед на така дадения отговор на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено. Както първоинстанционния, така и въззивния съд при проверка допустимостта на исковата молба са пренебрегнали обстоятелството, че ищците по един от евентуално съединените си искове претендират съществуването на правото на собственост въз основа на давностно владение към момента на подаването на исковата молба с правно основание чл.124 ГПК, а именно 17.11.2014 г., в обстоятелствената част на която изтъкват, че в предходното производство по иска по чл. 108 ЗС не са се позовали на придобивна давност именно по причина, че тя не е била изтекла. В случая дали действително давностният срок е изтекъл и кога, дали ищците са владели непрекъснато и явно веща, както и дали има спиране и прекъсване на давността, е въпрос по съществото на спора, а не на неговата допустимост. Ето защо в определението в частта, с която е прекратено производството по иска за признаване на установено правото на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на добросъвестно, респ. недобросъвестно давностно владение, въззивното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за даване по-нататъшен ход на производството по иска. За пълнота следва да се посочи, че доколкото предходното исково производство по чл. 108 ЗС няма данни да е приключило с влязло с сила решение към настоящия момент, то първоинстанционният съд не може да извърши надлежна преценка за това дали спорът е от значение за изхода на спора по иска с правно основание чл.124 ГПК. С оглед избягването на противоречиви съдебни решения съдът ще следва да прецени дали са налице процесуалните възможности за спиране на производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на разглеждането на иска по чл. 108 ЗС. По частната касационна жалба на И. Л. З. – М. против въззивното определение в частта, с която е отменено първоинстанционното определение за прекратяване на производство по иска срещу Д. З.. Същата е подадена в срок от легитимирана страна, но срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото; и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. С определението си в частта, с която е отменил първоинстанционното определение, взъззивният съд е уважил частната жалба на жалбоподателите С. К. и В. К., поради което атакуваното определение не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. То не представлява и определение по смисъла на чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като с него въззивният съд не се е произнесъл за първи път по процесуалноправния въпрос за допустимостта на исковото производство. Предвид изложеното, частната жалба, подадена от И. Л. З. следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1483 от 03.06.2015 г. по ч.гр.д. № 1077/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено определение № 23548 от 19.11.2014 г., постановено по гр.д. № 183457/2014 г. по описа на Градски съд – София за прекратяване производството по иска на С. И. К. и В. И. К. за признаване за установено по отношение на ответниците И. Л. З. – М. и Б. Л. З., че първите са собственици на целия или на 1/2 ид.ч. от магазин (преустроен в кафе-аперитив) със застроена площ от 100.5 кв. м., находящ се в ляво на първия етаж от жилищната сграда на [улица] в [населено място],. ОТМЕНЯ определение № 1483 от 03.06.2015 г. по ч.гр.д. № 1077/2015г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение № 23548 от 19.11.2014 г., постановено по гр.д. № 183457/2014 г. по описа на Градски съд – София за прекратяване производството по иска на С. И. К. и В. И. К. за признаване за установено по отношение на ответниците И. Л. З. – М. и Б. Л. З., че първите са собственици на целия или на 1/2 ид.ч. от магазин (преустроен в кафе-аперитив) със застроена площ от 100.5 кв. м., находящ се в ляво на първия етаж от жилищната сграда на [улица] в [населено място]. Връща делото на Градски съд – София за продължаване на съдопроизводствените действия по иска. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 8907/29.06.2015 г. на И. Л. З.-М. срещу определение № 1483 от 03.06.2015 г. по ч.гр.д. № 1077/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която производството по делото е върнато на ГС София за продължаване на съдопроизводствените действия по иска С. И. К. и В. И. К. по отношение на ответника по иска Д. Л. З.. Определението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: