4 Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 29.07.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми май две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ и секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 6693 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 180 от 06.02.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 454 от 14.07.2014 година по гр.д. № 642/2014 година на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Д. П. Н. от [населено място] против П.. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен над размер от 1000 лева до предявения му размер от 26000 лева. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му. Съгласно установената задължителна съдебна практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства (ППВС № 4 от 23.12.1968 г.); с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи (Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС). От значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. В същия смисъл и решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр.д. № 2026/2014 г. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че с постановление на дознател при ІV РПУ МВР [населено място] от 18.07.2010 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление по чл. 325, ал.1 НК. След задържане от 72 часа е била взета мярка за неотклонение „подписка”, непроменена до приключване на наказателното преследване. С присъда от 30.08.2010 г. по н.о.х.д. № 4673/2010 г. на Пловдивски районен съд, влязла в сила на 26.03.2013 г. ищецът е бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял душевни страдания, а претърпените притеснения във връзка с изхода на делото рефлектирали негативно върху психиката му. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 1000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 26000 лева предявеният от ищеца иск е отхвърлен като неоснователен. В частта му, с която искът е уважен до размер на 1000 лева решението е влязло в сила при условията на чл. 296, т.3, пр. І-во ГПК. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Д. П. Н. се поддържа, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера му, каквито са продължителният период на проведеното наказателно преследване; душевните страдания от негативната оценка на хората в малкия град от повдигнатото обвинение в хулиганска проява и настъпилите вследствие на преживеният стрес промени в живота му. Ответникът по касационната П... я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението. Не е взел предвид, че незаконно повдигнатото и поддържано обвинение е продължило около три години, през които ищецът е търпял постоянни тревоги и притеснения; че информацията за задържането му и повдигнатото обвинение, разпространена бързо в сравнително малкия [населено място] е предизвикала негативен отзвук в обществото, което се е отразило сериозно на психиката на ищеца (показания на свидетелите М. К. и М. Д.); че обвинението е рефлектирало върху социалния му живот и личната емоционална сфера и е довело до характерова промяна, изразяваща се в отказ от общуване, затвореност, тревожност. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, ценени наред с данните за характера на обвинението и ниския интензитет на определената принудителна мярка за неотклонение обуславя извод, че за обезщетяване на търпените от неоснователното обвинение неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено обезщетение от 3000 лева.. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен над размер от 1000 лева до 3000 лева, като за разликата от 2000 лева искът се уважи като основателен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат определени съдебни разноски съобразно уважената част от иска общо в размер на 111 лева, от които следва да се присъдят 71 лева над присъдените с въззивното решение. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 454 от 14.07.2014 година по гр.д. № 642/2014 година на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Д. П. Н. от [населено място] против П.. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен над размер от 1000 лева до размер от 3000 лева. ОСЪЖДА П..да заплати основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ на Д. П. Н. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 2000 (две хиляди) лева, както и сумата 71 (седемдесет и един) лева разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 454 от 14.07.2014 година по гр.д. № 642/2014 година на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Д. П. Н. от [населено място] против П..иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен над размер от 3000 лева до размер от 26000 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: