Р Е Ш Е Н И Е № 226 София, 27.11.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на дeветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 2051 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.47 и сл.ЗМТА. Предявена е от С. А. Г. молба за отмяна на основание чл.47 ал.1 т.2 и ал.2 ЗМТА на постановеното на 03.04.2018 год. от Арбитражния съд към БТПП решение по ВАД № 82/2017 год. С него са били уважени обективно и субективно съединените искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.342 и сл. ТЗ и чл.92 ал.1 ЗЗД на „Интерлийз”ЕАД срещу „Агрикълчър”ЕООД и С. А. Г.. Присъдени са и разноски. Искането на Г. за отмяна се основава на твърдението, че постановеното от АС при БТПП арбитражното решение е по производството е образувано при липса на валидно сключено между него в качеството му на физическо лице (ФЛ) и акционерното дружество арбитражно споразумение за отнасяне на спора по изпълнението на договора за лизинг за разрешаване от арбитражен съд. Позовава се и на нищожност на арбитражното решение по отношение на него като ФЛ, поради ограничението на чл.19 ал.1 ГПК. Ответникът по молбата „Интерлийз”ЕАД, чрез представен по делото писмен отговор, изразява становище сочи, че молбата за отмяна е неоснователна. Има искане за присъждане на разноски, съобразно заплатеното адв.възнаграждение. Представено е пълномощно и доказателства за плащане на сумата по банков път. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на релевантните за спора обстоятелства в арбитражното производство, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема за установено следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Спорът с който е бил сезиран арбитражният съд произтича от неизпълнението на сключен на 06.08.2013 год. между „Интерлийз”ЕАД и „Агрикълчър”ЕООД договор за финансов лизинг на оборудване. Акционерното дружество има качеството на лизингодател, а едноличното дружество с ограничена отговорност – качеството на лизингополучател. Едноличният собственик на капитала и управител на „Агрикълчър”ЕООД С. Г. е подписал договора и като физическо лице – солидарен длъжник с лизингополучателя. Поради обстоятелството, че лизингополучателят е бил неизправен при плащането на лизингови вноски и разходите, свързани с ползването на лизинговите вещи, лизингодателят е отправил покана за плащането им както и за начислена договорна неустойка. Отправено е и предизвестие за прекратяване на договора и връщане на оборудването. Няма спор, че лизинговите вещи са били върнати на лизингополучателя, но паричното вземане не е било удовлетворено, поради което съгласно клаузата на чл.18.4 от Общите условия, съставляващи неразделна част от договора, „Интерлийз”ЕАД е отнесъл спора за разрешаване от АС при БТПП. Като ответници са били конституирани дружеството-лизингополучател и С. Г. в качеството на ФЛ – солидарен съдлъжник. С отговора на исковата молба, С. Г. лично и в качеството на управител на „Агрикълчър”ЕООД е оспорил исковете по размер. Предявил е насрещна искова претенция с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД. Няма направено в срока по чл.20 ал.1 ЗМТА възражение по чл.19 ал.1 ЗМТА. В производството пред арбитражния съд ответниците „Агрикълчър”ЕООД и С. Г. са били представлявани от адвокат. Като е събрал ангажираните от страните доказателства, арбитражният съд е постановил решение с което е приел за основателни първоначално предявените искове, ангажирайки солидарната отговорност на ответниците. Отхвърлил е насрещния иск. Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА не е налице, произтича от следното: Преди всичко, въвеждането на възражението некомпетентност на арбитража за пръв път едва в производството по чл.47 и сл. ЗМТА е недопустимо. То не е било направено в рамките на срока по чл.20 ал.1 ЗМТА, поради което въздигането му като основание за отмяна по чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА не може да бъде успешно проведено. Дори да би било въведено общо, то не би преклудирало възможността за допълнителна конкретизация на основанието за оспорване, съобразно неизчерпателното изброяване в чл.19 ал.1 ЗМТА. В нито един момент от арбитражното производство, обаче, компетентността на арбитража не е била поставяна под съмнение от С. Г., поради което и арбитражното решение не подлежи на отмяна на това основание. Не е налице и основанието по чл.47 ал.2 ЗМТА. С изменението на чл.19 ал.1 ГПК (ЗИДГПК - ДВ бр.8/2017 год.) е изключена възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Съгласно § 6 ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ГПК, производствата по неарбитрируеми спорове се прекратяват. С § 8 т.5 от ПЗР на същия закон е изменена и разпоредбата на чл.47 ЗМТА, като е създадена новата ал.2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Неправилно С. Г. поставя знак на равенство между качеството си на физическо лице, встъпило по реда и на основание чл.101 ЗЗД в задължението на лизингополучателя в облигационната връзка „Интерлийз”ЕАД-„Агрикълчър”ЕООД и качеството „потребител” по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП. Както бе посочено по-горе, Г. е едноличен собственик на капитала и управител на длъжника. Обезпечавайки лично задължението на последния към лизингополучателя, той не получава стока или услуга, която да не е свързана с търговската му дейност и извън нейните рамки. Поради това и позоваването му на чл.47 ал.2 ЗМТА е неоснователно. Разноските по настоящето дело, направени от ответника по молбата за отмяна „Интерлийз”ЕАД възлизат на 5340.25 лв. – възнаграждение за един адвокат и с оглед изхода на спора, ще следва да му бъдат присъдени. Предвид на горното, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на С. А. Г. за отмяна на основание чл.47 ал.1 т.2 и ал.2 ЗМТА на постановеното на 03.04.2018 год. от Арбитражния съд към БТПП решение по ВАД № 82/2017 год. ОСЪЖДА С. А. Г. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на „Интерлийз”ЕАД с ЕИК-831257890 сумата 5340.25 лв., представляваща направени по делото разноски за настоящето производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.