Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 525     София, 29.06.2010 год.   В ИМЕТО НА НАРОДА     ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,   ІІІ г.о.    в публично заседание на шестнадесети юни, две хиляди и десета  година в състав:     Председател: Капка Юстиниянова   Членове: Любка Богданова                       Светла Димитрова     при секретаря Райна Стоименова                                                          и в присъствието на  прокурора                                                  като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова          гр.д.1325   по описа  за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Г. от гр. Р. срещу въззивно решение № 40 от 30.04.2009 год. по гр.д. № 81/2009 год. на Разградски окръжен съд, с което е отменено решението на Разградския районен съд от 08.01.2009 г. по гр.д. № 698/2008 г., с което са определени мерки на лични отношения между С. Ц. П. и С. П. П. и тяхната внучка С. К. Г. и вместо него е постановено ново, с което съдът е определил бабата и дядото да взимат в гр. Л. детето С. за по една седмица, последната от месеца на всеки тримесечен период от календарната година от 10.00 часа в събота до 10.00 часа на следващата събота; да се срещат в гр. Р. с детето всяка втора и четвърта събота от 10.00 ч. до 18.00 часа на два месеца от тримесечния период, когато детето няма да пребивава в гр. Л. да вземат детето С. за 20 дни, през летните месеци, когато баща му К. Г. не е в платен годишен отпуск, на основание чл.70, ал.2 СК / отм./. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводтвените правила и необоснованост- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответниците по касация С. Ц. П. и С. П. П. изразяват становище режимът на лични контакти с внучето им да бъде съобразен с обстоятелство, че предстои да започне училище и режимът да бъде съобразен с ваканциите, като се запази престоят му през последната седмица от тримесечието в гр. Л.. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 13 от 11.01.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за критериите от които съдът следва да се ръководи при определяне мерките на лични отношения между внуци и баба и дядо, решен в противоречие с трайната практика, установена с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/ 1974 г. Поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд - ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/ 1974 г. При разглеждане на спора по чл.70, ал.2 /отм./ съдът следва да се ръководи в най- пълна степен от интереса на детето. В конкретния случай интересът на детето налага, то да поддържа връзка с бабата и дядото по майчина линия, като се има предвид и обстоятелството, че майката е починала. Предвид възрастта на детето и факта, че същото посещава детска градина и ще започне училище режимът следва да бъде съобразен и с това обстоятелство. По основателността на касационната жалба. С обжалваното решение въззивният съд е определил режим на лични отношения на бабата и дядото с внучката им С. К. , като е приел е, че няма пречки последната седмица на всеки три месеца от календарната година детето да пребивава при баба си и дядо си в гр. Л., 20 дни през лятото, както и всяка втора и четвърта събота от 10.00 ч. до 18.00 ч. на всеки два месеца от тримесечния период те да се срещат с детето в гр. Р., където то постоянно живее с баща си- жалбоподателя. Данните по делото сочат на несъгласие от страна на бащата с така определения от въззивния съд режим на лични контакти. Регламентираното от закона с разпоредбата на чл.70, ал.2 СК /отм./ право на бабата и дядото на лични контакти с внучката им следва да бъде съобразено с интереса на детето, като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. Затова наложителна е преценката за ефикасността на режима, който ще се определи. Предвид обстоятелството, че при тази преценка съдът трябва да съобрази интереса на детето, който винаги трябва да е водещ при постановяване на решението по чл.70, ал.2 СК /отм./ конкретният режим на лични контакти между бабата и дядото и детето трябва да е съобразен с обстоятелството, че те живеят в различни градове на страната, които са доста отдалечени, както и че детето посещава детска градина и ще започва училище. Общуването на бабата и дядото с детето трябва да бъде съобразено с това, че те живеят в гр. Л., а детето заедно с баща си и неговите родители в гр. Р.. Депозираните в производството по делото два социални доклада дават сведения за това, че както в дома на родителите на бащата на детето, така и в този на бабата и дядото по майчина линия има много добри условия за пълноценно отглеждане на последното. В случая следва да се вземат предвид промените в режима на детето, а именно, че от 2007 г. то посещава детско заведение, а от есента на тази година ще бъде ученичка. Това предполага, че така определения от въззивния съд режим последната седмица на всеки тримесечен период от събота до следващата събота детето да бъде при баба си и дядо си в гр. Л. би лишило последното от възможността през тази седмица да посещава детската градина, а при започване на училище и би попречило и на училищния му режим. Затова, следва да се постигне необходимия баланс в отношенията между бащата, който упражнява родителските права върху детето, и бабата и дядото по майчина линия. Същевременно следва да се съобрази интереса на детето, като се изхожда от възрастта му - шест години, постъпването му в учебно заведение, голямото разстояние между двете населени места, в които живеят детето, бабата и дядото. Вярно е, че след загубата на майката на детето, последното осмисля живота на родителите й, но режимът на лични отношения между тях следва да се определи при съблюдаване в най-пълна степен интереса на детето. При определяне режима на лични отношение по чл.70, ал.2 СК /отм./ съдът не е обвързан от конкретно посочения режим, тъй като от първостепенно значение е интересът на детето, основан на общите принципи за всестранна закрила правата и интересите на детето. Подходящият режим на лични отношения между бабата и дядото и внучето, който трябва да се определи в конкретния случай е режим от месечни контакти осъществявани в гр. Р., а именно всяка втора събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, по пет дни от коледната и великденската /пролетна/ ваканции и 20 дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, за който период от време бабата и дядото могат за взимат детето при себе си в гр. Л.. Според настоящият състав на съда така определения режим ще осигури на бабата и дядото нормални контакти с детето, а за последното няма да има затруднения да води обичайният си начин на живот. Обстоятелството, че бабата, дядото и детето живеят в различни населени места мотивира съда при определяне на режима на лични контакти да определи такъв свързан с престой на детето при тях през ваканциите му. Предвид изложените съображения, съдът в настоящият състав намира, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон. Същото ще следва да се отмени и постанови ново по същество от касационната инстанция, като се определи посочения по-горе режим на лично основания между бабата, дядото и детето на основание чл.70, ал.2 СК /отм./. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.       Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение № 40 от 30.04.2009 год. по гр.д. № 81/2009 год. на Разградски окръжен съд изцяло, като вместо него П. ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между С. Ц. П., ЕГН ********** и С. П. П., ЕГН **********, двамата от гр. Л., ул.” Работническа”, № 6 и тяхната внучка С. К. Г. , ЕГН **********, живееща с баща си К. П. Г. в гр. Р., ул. „Янани Явашев”, № 23, ет.ІІІ, ап.5, с право С. и С. П. да се срещат в гр. Р. всяка втора събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с детето С. , да го вземат в гр. Л. през коледната и великденска / пролетна/ ваканция за по пет дни и двадесет дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата К. Г. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :