Р Е Ш Е Н И Е     № 460   София, 04 декември, 2009 година                            В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 16 ноември, две хиляди и девета година, в състав:                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 494/2009 година.   Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура гр. Р., против въззивно решение на Русенския окръжен съд, постановено по внохд № 314/2009 г. Сочи се, че със съдебният акт е допуснато нарушение на закона и се иска неговото изменение, като се приложи закон за по – тежко наказуемо престъпление.   Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание, поддържа подадения протест по изложените в него съображения.   Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 123/08.07.2009 г., Русенският окръжен съд, наказателна колегия, е преквалифицирал деянието извършено от подс. А. И. К. от с. Г., обл. Русенска, от престъпление по чл. 227в, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НК, в такова по чл. 227в, ал. 1, т. 2, пр. 2 НК, отменил е изцяло присъда № 74/21.04.2009 г., постановена по нохд № 425/2009 г., на РРС, 1-ви нак. Състав и е прекратил наказателното производство по внохд № 314/2009 г., по описа на РОС, водено срещу А. И. К., за престъпление по чл. 227в, ал. 1, т. 2, пр. 2 НК.   По протеста на Русенската окръжна прокуратура:   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, за допуснато нарушение на материалния закон, не се подкрепя от данните поделото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка се свеждат до твърденията, за неправилни изводи, че не е налице „особено тежък” случай, за преквалификация на деянието по чл. 227в, ал. 1, т. 2, пр. 2 НК и приложението на чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – изтекла давност.   От установените безспорни данни по делото, настоящата инстанция счита, че направените изводи от въззивната инстанция за липса на „особено тежък случай”, по смисъла на чл. 98, т. 8 НК, са напълно законосъобразни. Правилно е било прието, че точната правна квалификация на извършеното деяние, е по чл. 227в, ал. 1, т. 2, пр. 2 НК.   За осъществяване на квалифициращият състав „особено тежък случай”, е необходима едновременна наличност на висока степен на обществена опасност, на деянието и дееца, който е причинил щетите. Когато се преценява дали е налице този състав, трябва да се вземат в пред вид не само настъпилите вредни последици, но и всички други обстоятелства, които са от значение за оценката на степента на обществената опасност на деянието и дееца. И съгласно разпоредбите на чл. 98, т. 8 НК, „особено тежък случай” е този при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства, разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. В случая, причинените вреди са в „особено големи размери”, но те не могат да обосноват сами по себе си, исканата от обвинението квалификация по чл. 227в, ал. 2 НК. По делото от една страна е безспорно установено, че подс. К. е с чисто съдебно минало, семеен, реализира трудови доходи, прави самопризнание по фактите на обвинителния акт, все данни които дават положителна характеристика на личността му.   От друга страна и настоящата инстанция счита, че в случая не са налице по характера си изключителни вредни последици извън съставомерните. В тази връзка, въззивната инстанция на л. 2 и 3 от мотивите си, е изложила подробни и убедителни съображения издържани от фактическа и правна страна във връзка с извършеното деяние, представляващи подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по взетото решение, които се споделят и от състава на Върховният касационен съд. Правилно са били преценени данните за наличие на обезпечение и с друго имущество, действията на подсъдимия по начина на извършване на продажбата и липсата на цел за увреждане на кредитора. В изложените параметри правилно е било прието, че не е налице квалификацията по чл. 227в, ал. 2 НК.   От всичко изложено се направи извода, че не е налице изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, от където следва, че деянието не може да бъде квалифицирано като „особено тежък случай”.   Ето защо, въззивното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а доводът в протеста за нарушение на закона - да бъде отхвърлен.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 123/08.07.2009 г., постановено по внохд № 314/2009 г., на Русенския окръжен съд, наказателна колегия.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател: Членове: