5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 52 София, 21.01.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ТАТЯНА ВЪРБАНОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
 | БОНКА ЙОНКОВА |
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 967/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1560 от 03.10.2012 г. по ч. т. д. № 1184/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд определение № 1518 от 21.08.2012 г. по т. д. № 421/2012 г. С първоинстанционния акт е върната като нередовна подадената от същото дружество срещу [фирма], [населено място] искова молба и е прекратено производството по предявения с нея положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Частният касатор моли за отмяната на атакуваното определение като незаконосъобразно. Поддържа становище за неправилност на указанията, дадени от първоинстанционния съд за обосноваване на правния интерес от предявения иск, както и за надлежно съобщаване на указанията от 10.07.2012 г. и от 24.07.2012 г., като твърди, че съобщенията за тях са получени от лице, което не е сътрудник или служител на процесуалния пълномощник на дружеството-ищец. Освен това, несъгласие е изразено и с извода на въззивната инстанция за липса на правен интерес от предявения иск, обоснована с извършеното от ответника доброволно плащане на сумата по заповедта за изпълнение в хода на образуваното след издаването й изпълнително производство. Според частния касатор, правният интерес от този иск произтича от подаденото от ответното дружество възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, което не е оттеглено въпреки извършеното плащане на дълга.
Допускането на касационното обжалване е заявено на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърдението за противоречие със задължителната практика на ВКС /конкретно посочени и приложени определения на състави на Гражданска и Търговска колегии/ се поддържа по отношение на въпроса за приложението на чл. 39 ГПК, а твърдението за значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – по отношение на въпросите: 1. Следва ли, при наличието на данни за връчване по други производства между същите страни посредством неупълномощено лице и при липса на възражения за това по тези дела от адвоката-пълномощник, връчването отново чрез това упълномощено лице по трето производство, но при подадено възражение за нередовно уведомяване по конкретното дело, процесуалният представител на страната /адвокат/ да се счита за редовно уведомен; 2. При наличие на подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК и дадени указания от първоинстанционния съд по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, означава ли, че поради факта на извършено плащане на задължението от страна на длъжника в рамките на изпълнителното производство, но при неоттеглено възражение от негова страна, кредиторът няма интерес от водене на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, респ. първоинстанционният съд не бива да обезсилва издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и приложима ли е разпоредбата на чл. 422, ал. 3 ГПК в такива случаи.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за връщане на подадената от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искова молба, въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил в срок дадените му с разпореждане № 1292 от 10.07.2012 г. и разпореждане № 6118 от 24.07.2012 г. указания за представяне на препис от молбата-уточнение на исковата молба /вх. № 16527/20.06.2012 г./ и от приложенията към нея за изпращане на другата страна, поради което следва да се счете, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и същата подлежи на връщане. Решаващият състав е преценил възражението на частния жалбоподател за ненадлежно съобщаване на указанията, дадени му с посочените две разпореждания, за недоказано, като е счел, че представените с частната жалба доказателства касаят друго лице, а не получилото съобщенията лице Т. А.. Редовността на връчването е обоснована и с факта, че същото лице и на същия адрес е получавало и други призовки и съобщения за [фирма], без последното да е възразявало срещу това.
Освен поради нередовност на исковата молба, въззивният съд е приел, че образуваното въз основа на нея производство е недопустимо и поради липса на правен интерес от предявения иск по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415 ГПК, произтичаща от факта на извършеното в хода на изпълнителното производство доброволно плащане на сумата, за която е издадена процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по единия от поставените от частния касатор въпроси, а именно – по въпроса: Налице ли е правен интерес от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, когато вземането, чието установяване е предмет на този иск, е погасено чрез извършеното в изпълнителното производство плащане на сумата по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване да е от значение за изхода на конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано с липсата на задължителна съдебна практика и с необходимостта от такава, породена от обстоятелството, че се касае за приложението на един нов институт на процесуалното право.
Останалите два въпроса не могат да обосноват допускане на касационния контрол: Въпросът, свързан с приложението на чл. 39 ГПК, не е обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая релевантен за делото не е въпросът дали при ангажиран от страната адвокат призовките и съобщенията следва да бъдат връчени на него, а въпросът чрез кои лица може да бъде извършено връчването на адвокат, т. е. за приложението на чл. 51, ал. 1 ГПК, поради което представената от частния касатор практика по чл. 39 ГПК не следва да бъде обсъждана. Що се отнася до другия въпрос, свързан с редовността на уведомяването на страната, доколкото касае преценката на конкретните факти и доказателства по делото, същият е относим към правилността на направените от съда изводи и не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК.
По въпроса, обусловил допускането на касационния контрол:
Правният интерес от установяване вземането на кредитора срещу длъжника по издадена заповед за изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Интересът от предявяването на този иск произтича от: наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта на длъжника възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удоволетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Обратно, отхвърлянето на иска е основание за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, за прекратяване на изпълнението и за издаване на изпълнителен лист на длъжника срещу заявителя за връщане на платените суми /чл. 422, ал. 3 във връзка с чл. 245, ал. 3 ГПК/.
Наличието на подадено от длъжника в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, което не е оттеглено, винаги обуславя съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск. Този интерес не отпада дори и при извършено от длъжника плащане в хода на производството докато не бъде оттеглено направеното от него възражение, тъй като само при оттегляне на възражението заповедта за изпълнение ще влезе в сила и плащането ще е извършено на правно основание. Съобразявайки обстоятелството, че предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане към предходен момент – към датата на подаване на заявлението, погасяването на това вземане чрез плащане в рамките на висящия процес е факт, който е ирелевантен и за основателността на иска и не може да обуслови отхвърлянето му.
Изложените съображения обосновават извод, че: Правен интерес от предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК съществува и когато вземането, чието установяване е предмет на този иск, е погасено чрез извършеното в изпълнителното производство плащане на сумата по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, ако направеното от длъжника възражение срещу заповедта не е оттеглено.
При така дадения отговор на обусловилия допускането на касационния контрол въпрос обжалваното въззивно определение е неправилно. Поради обстоятелс2耀ото, че длъжникът не е оттеглил възражението си срещу издадената заповед за изпълнение, извършеното от него в хода на изпълнителното производство плащане на сумата по заповедта не води до отпадане на правния интерес от предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на процесното вземане. Ето защо, производството по този иск е допустимо и следва да продължи.
Що се отнася до релевираните в частната касационна жалба оплаквания, свързани с редовността на уведомяването на страната за дадените от съда указания, настоящият състав намира, че същите не следва да бъдат обсъждани. Доколкото наличието на посочените по-горе предпоставки, обуславящи правния интерес от предявения иск се установява от данните по делото, като твърдения за направеното от длъжника възражение по чл. 414 ГПК се съдържат и в самата искова молба, дадените от съда указания на ищеца за обосноваване на правния интерес от предявения иск са неправилни и неизпълнението им не може да има за последица връщане на исковата молба. Поради това, без значение в случая е обстоятелството дали указанията са съобщени на страната надлежно.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1560 от 03.10.2012 г. по ч. т. д. № 1184/2012 г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него определение № 1518 от 21.08.2012 г. по т. д. № 421/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за продължаване на производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |