Р Е Ш Е Н И Е                                   № 180     София, 19 май 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и седми март две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                       КАПКА КОСТОВА                                                                                                                                                                при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 141 по описа за 2009 година.   С присъда от 02.11.2006 г. по нохд № 8065/03 г. Районният съд-гр. София оправдал подсъдимия И. Г. П. по предявеното му обвинение по чл.345а ал.1 НК. По протест на прокурора, по внохд № 1518/08 г. на 11.12.2008 г. Софийският градски съд отменил посочената присъда на СРС и вместо нея постановил нова присъда, с която признал подсъдимия П за виновен, като на основание чл.345а ал.1 и чл.55 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода. На основание чл.25 ал.1 вр.с чл.23 ал.1 НК СГС определил едно общо наказание измежду наложеното по настоящото дело и това по влязлата в сила присъда на СВС, постановена по нохд № 22/06 г., а именно – 1 година лишаване от свобода. На основание чл.25 ал.2 НК е приспаднато времето, през което подс. П. е изтърпявал наказанието, наложено му с присъдата на СВС и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по същото дело. Определен е и първоначалният режим за изтърпяване на наказанието – общ. Срещу новата присъда на СГС е постъпила касационна жалба от името на подс. П. , с която се възразява, че са налице основанията по чл.348 ал.1 т.т.1 и 2 НПК и се иска отмяната й. В касационното производство е прието допълнение по реда на чл.351 ал.3 НПК. Защитникът на подсъдимия поддържа основната жалба и допълнението към нея.   Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: Жалбата е частично основателна. Възражението, че законът не е приложен правилно, като е ангажирана отговорността на подсъдимия като извършител на инкриминираното по делото престъпление, е основателно. Този извод на СГС се основава на фактически положения, приети за установени в нарушение на чл.303 ал.1 НПК. За намерилите място в мотивите на оспорената нова присъда фактически положения (стр.3-5), че „подсъдимият е извършил необходимите действия за изменение на идентификационния номер на рамата на лекия автомобил”, защото „единствен той е имал достъп до него и е могъл да демонтира частта от рамата, на която е бил съответния номер”, че „ подсъдимият е участвал в действията по монтиране на изрязаната част от рамата с планката с номер WAUZZZ89ZJA130758 на рамата на лекия автомобил, противозаконно отнет от св. Александров”, че „подсъдимият е участвал в демонтирането на планката с номера на рамата на закупения от него ...лек автомобил.., а след това е участвал в поставянето на така отрязаната планка на рамата на ...отнетия от св. А лек автомобил”, липсват доказателства, които да позволяват изводи като цитираните, най-общо, че подс. П. е участник във всички действия, необходими за подправката на идентификационен номер на МПС. Доказателствата по делото обаче, са достатъчно категорични единствено за изводи като този, че извършването на подправката е било „невъзможно без участието на подсъдимия” (пак там на стр.4). Прилагането на чл.345а ал.1 НПК към фактически положения, приети в нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 НПК на чл.303 ал.1 НПК, е довело до нарушение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 НПК. Иначе казано нарушението на материалния закон, в случая, няма самостоятелно значение, а е резултат от първичното съществено нарушение на процесуалните правила по доказването. Допуснатото от СГС процесуално нарушение с отражение върху правната квалификация на извършеното подлежи на отстраняване направо в тази инстанция. Наличието както на неправилни, така и на правилни фактически констатации позволява неправилните да бъдат само отбелязани от ВКС, а изходът на делото да бъде съобразен с правилните. Връщане на делото за ново разглеждане не е необходимо, защото правилните и неправилните фактически изводи не са в противоречие, а се отнасят като част от цяло: подсъдимият П е участник не във всички, а само в част от действията, необходими за подправката – онези, без които тя не би била възможна, а именно – предоставянето на фактическата власт (достъпа) до вещта – идентификационният номер на закупения от него, от автоморга, лек автомобил. Безспорно установените действия на подсъдимия, не са нищо друго освен улесняване на подправката и с това са достатъчни за правната квалификация „помагач” по смисъла на чл.20 ал.4 НК, а тя, на свой ред може да бъде дадена от ВКС, като приложение на „закон за еднакво наказуемо престъпление” – чл.354 ал.2 т.2 НПК. Водим от горното и на основание чл.354 ал.2 т.2 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ присъда от 11.12.2008 г., постановена по внохд № 1518/08 г. на СГС като преквалифицира извършеното от подсъдимия И. Г. П. по чл.345а ал.1 вр.с чл.20 ал.4 НК. ОСТАВЯ В СИЛА посочената присъда в останалата част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: