4 Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. София, 26 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Маринова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1640 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Б. В. П. срещу решение № 304 от 31.07.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 391/2014 г. В жалбата се застъпва тезата за недоказано авторство на престъплението, която се подкрепя с доводи за неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства, липсата на мотив на подсъдимия и възможни други версии за извършителя на престъплението. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) поддържа касационната жалба по изложените аргументи в нея и настоява, че деянието покрива по-леко наказуем състав на престъпление. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 81 от 25.03.2014 г. по н. о. х. д. № 2765/2013 г.Софийският градски съд е признал подсъдимия Б. В. П. за виновен в това, на 22.09.2009 г. в [населено място] да е направил опит умишлено да умъртви В. Л. Н., поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил наказание от седем години лишаване от свобода. Съдът е определил първоначалният режим и типа затворническо заведение, приложил е разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С въззивно решение № 304 от 31.07.2014 г. по в. н. о. х. д. № 391/2014 г. на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Тя съдържа доводите, които са били изтъквани и пред Софийския апелативен съд. Отново се твърди, че по делото не са събрани преки или косвени доказателства подсъдимият да е нанесъл удар с ножа; че липсва мотив да иска смъртта на пострадалия, с когото е бил и продължава да поддържа приятелски взаимоотношения; че съдът не е могъл да се позовава на уплахата на подсъдимия, за да направи извод за извършителя на престъплението и да определи напускането на мястото като укриване на подсъдимия; че съдът е възприел само една от възможните версии, което не изключва друго лице да е извършило престъпното посегателство срещу живота на пострадалия. Доводите не могат да бъдат възприети. Твърдението, че по делото не са събрани преки или косвени доказателства подсъдимият да е нанесъл удар с нож в главата на пострадалия Н. по своето съдържание покрива оплакване за необоснованост, която не е касационно основание. При проверка на мотивите не се установява нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правилно формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти от предмета на доказване. Въззивният съд, разглеждайки делото по същество, аналитично е преценявал събраните и проверени доказателства, след обективно, всестранно и пълно изследване на всички значими по делото обстоятелства. Изпълнил е процесуалните си задължения да изложи подробни съображения и мотивите не страдат от съществени непълноти и противоречия. Те съответстват на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК и съдържат подробен отговор на всички основни доводи, които са били наведени от подсъдимия и неговия защитник. Лансираните хипотези за самонараняване са били задълбочено разгледани и отхвърлени въз основа на съвкупността от доказателствени източници, оценени от съда по същество като достоверни, и с помощта на специализираното заключение на експерта. Точният и прецизен анализ е позволил на въззивния съд да направи заключение, че доказателствата, установяващи авторството образуват такава хармонична и логически свързана система, която изключва всякакви други версии и води до единствения и несъмнен извод за извършено деяние от подсъдимия. Ето защо следва да бъде отхвърлено и оплакването за осъждане в противоречие със забраната, въведена с разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК. На бягството на подсъдимия от местопроизшествието, въззивният съд е отдал само допълващо аргументацията си значение и не е отчитал психологическото състояние на подсъдимия. Неустановяването на конкретния мотив/мотиви на дееца с оглед на наказателноправното му значение в разглеждания случай поначало не може да доведе нито до извод за липсата на престъпление въобще, нито до друга правна квалификация. В рамките на възприетите фактически положения съдът е приел, че извършеното деяние от подсъдимия П. съдържа всички съставомерни признаци на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Правните изводи са надлежно мотивирани и законосъобразни. Ето защо материалният закон не е бил нарушен, а е приложен правилно към установените факти по делото. Наложеното наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК отговаря на цялата съвкупност от значими по този въпрос и доказани обстоятелства, като напълно съответства на тежестта на престъплението, данните за личността на дееца и целите по чл. 36 НК. При отсъствието на касационно основание, обжалваното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основани чл. 354, ал.1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 304 от 31.07.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 391/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: