Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 169
София, 13.05.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева

при секретаря ……...........…….…….......…..……. и с участието на прокурора ……...……….............., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 574 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 274 ГПК, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 1768/27.ІІ.2019 г., подадена от Е. Н. П. в качеството й на синдик на старозагорското събирателно д-во „А.-Ва-Т.” (в несъстоятелност) /не и от неограничено отговорните съдружници в това СД В. С. Т. и А. Т. Т./ против определение № 48 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 31.І.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 32/2019 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна жалба срещу първоинстанционното определение № 869/31.Х.2018 г. на Старозагорския ОС, ТК, по гр. дело № 1399/2018 г.: за връщането - като процесуално недопустима - на въззивната жалба на синдика П. срещу постановеното по гр. дело 6107/2017 решение (без номер) от 2.V.2017 г. в исково производство по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК. С последното е било признато за установено, че квотите в съсобствеността върху описаните в това решение два недвижими имота представляващи апартамент и гараж (с идентификатори 68850.518.250.1.4 и 68850.518.250.1.89) между майка и нейните дъщеря и син са 2/8 ид. части за майката В. Ст. Т. и по 3/8 ид. части за дъщерята Р. А. Т. и за сина А. А. П..
Оплакванията на синдика частен касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно определение /като постановено „в нарушение на закона”/, поради което се претендира обезсилването му и „връщане на делото на същия състав на Пловдивския апелативен съд: за произнасяне по жалбата на синдика П. в качеството й на синдик и на неограничено отговорния съдружник В. Т. против преграждащото развитието на делото определение на ОС-Ст. З.”. Алтернативно се претендира отменяването на този съдебен акт, доколкото във върнатата въззивна жалба ясно и недвусмислено е било посочено, че синдикът на обявеното в несъстоятелност СД „действа и от името на обявената в несъстоятелност В. Т.”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната си касационна жалба тримата нейни податели обосновават приложно поле на частното касационно обжалване както с твърденията си за вероятна недопустимост и за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение (основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК), така и с едновременното наличие на всички допълнителни предпоставки чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт въззивната инстанция се е произнесла по следния процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело:
„Следва ли съдът да разгледа подадената пред него жалба съобразно изрично заявената от жалбоподателя процесуална легитимация?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на синдика Е. П. на старозагорското събирателно д-во „А.-Ва-Т.” (в. Н.) /не и на неограничено отговорните съдружници в него В. С. Т. и А. Т. Т./ щe следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
За да потвърди определението на първостепенния съд за връщане на въззивната жалба на синдика на старозагорското събирателно дружество „А.-Ва-Т.” (в Н.) Е. Н. П., въззивната инстанция е приела, че - в това й качество - последната не е процесуално легитимирана да атакува постановеното в производството по гр. дело № 6107/2017 г. по описа на Районен съд-Стара Загора решение, постановено по установителния иск на трети лица /Румена А. Т. и А. А. Т./ срещу В. С. Т., доколкото обявеното в несъстоятелност събирателно дружество, като юридическо лице /по см. на чл. 63, ал. 3 ТЗ/, не е било страна в този процес, а оттам – че са ирелевантни доводите за правата на синдика и неограничено отговорните съдружници в открито производство по несъстоятелност за СД, с оглед това, че последното не е било нито главна, нито подпомагаща страна в това исково производство по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Настоящата частна касационна жалба има само един подател: синдикът на старозагорското СД „А.-Ва-Т.” (в н.) Е. Н. П.. Уточнението се налага заради употребения в титулната част на жалбата израз: ведно с неограничено отговорните съдружници в събирателното дружество В. С. Т., ЕГН ..., и А. Т. Т., ЕГН...” От нормативното положение по чл. 610 ТЗ, според което едновременно с откриването на производство по несъстоятелност на такова СД „се смята за открито и пр-вото по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник”, по никакъв начин не следва, че такъв съдружник изгубва дееспособността си като физическо лице /по см. на чл. 2 ЗЛС/ и следва занапред да се представлява само от назначения в същото производство по несъстоятелност на събирателното д-во синдик- бил той временен или постоянен.
На плоскостта на чл. 658, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 635 ТЗ, които разпоредби визират единствено „надзор на синдика върху дейността на длъжника”, в процесния случай не се констатира вероятност атакуваното от синдика Е. П. въззивно определение да е процесуално недопустим съдебен акт. Това твърдение /за наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за допустимост на касационния контрол/ сe основава върху погрешното схващане на синдика настоящ частен касатор, че щом конкретното обявено в несъстоятелност дружество еот вида събирателно /по чл.чл. 76-98 ТЗ/, то синдикът представлява и всеки един от двамата неограничено отговорни съдружници в него като съдлъжници на търговеца, вкл. и по заведени срещу всеки един от тях граждански дела.
Що се отнася до единствения формулиран процесуалноправен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба, той обективно не е годен да обоснове приложно поле на частното касационно обжалване, защото се отнася изцяло до правилността на атакуваното въззивно определение и освен това няма привръзка с нито една от лимитативно установените допълнителни предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, атакуваното въззивно определение не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която относимия процесуален закон да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (Пловдивският апелативен съд да е постановил своя акт въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 48 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІр-и с-в, от 31.І.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 32/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2