Р Е Ш Е Н И Е № 433 гр. София, 10 октомври 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1527 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. А. С. срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Добрич, № 13 от 18.06.2013 г, по ВНЧХД № 167/13. С въззивния акт е отменена присъда на Районен съд, Добрич, № 23 от 7.12.2012 г, по НЧХД № 461/12, в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по чл. 130, ал. 1 НК, чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК, и чл. 144, ал. 1 НК, в частта относно произнасянето по гражданската отговорност и относно дължимите разноски, и подсъдимият е признат за виновен и е осъден, както следва: - за това, че на 24.11.2010 г в [населено място], обл. Добрич, е причинил на Радослав В. Я. лека телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, с оглед на което и на основание чл. 130, ал. 1 вр. чл. 55 НК, е осъден на „пробация”: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година, - за това, че на 24.11.2010 г в [населено място], обл. Добрич, е казал непристойни думи и изрази, унизителни за честта и достойнството на Р. В. Я., в негово присъствие, като обидата е нанесена публично, с оглед на което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 55 НК, е осъден на глоба от 1 500 лв и „обществено порицание”, - за това, че на 24.11.2010 г в [населено място], обл. Добрич, се е заканил на Р. В. Я. с престъпление против неговата личност и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му, с оглед на което и на основание чл. 144, ал. 1 вр. чл. 55 НК, е осъден на „пробация”, включваща мерките: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година, - на основание чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание, а именно: „пробация”: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година, с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година, глоба от 1 500 лв и „обществено порицание”, - на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отделните престъпления, както следва: 1 500 лв, заедно със законните последици, за престъплението лека телесна повреда, 1 500 лв, заедно със законните последици, за престъплението обида, и 1 500 лв, заедно със законните последици, за престъплението закана, - на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан, като е приложен чл. 9, ал. 2 НК, а предявените срещу него граждански искове са отхвърлени. С жалбата се релевират всички касационни основания. Твърди се, че присъдата на въззивния съд е неправилна, че не е извършен цялостен и задълбочен анализ на доказателствените източници, че съдът не е съобразил обстоятелството, че глутница от агресивни кучета е нападнала майката на подсъдимия и неговите деца, че не е взето предвид състоянието на афект, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде отменена обжалваната присъда и подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият се присъединява към становището на своя защитник. Повереникът на частния тъжител изразяват становище за неоснователност на жалбата. Частният тъжител не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният съд е извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Вярно са интерпретирани доказателствените източници, въз основа на които е изяснено, че спрямо тъжителя са извършени три престъпления, а именно: нанасяне на лека телесна повреда, квалифицирана обида и закана с престъпление. В тази насока правилно са кредитирани показанията на св. Г. и св. Г., които са очевидци на инцидента, както и са съобразени заключенията на СМЕ относно вида на причинените телесни увреждания и СПЕ, установила изпадането на пострадалия в депресивно състояние след конфликта с подсъдимия. Обсъдени са и показанията на св. А. / брат на подсъдимия /, св. А., св. О. / вуйчо на подсъдимия /, св. А., св. Я. / брат на тъжителя /. Техните твърдения вярно са оценени в контекста на възприетото от свидетелите-очевидци, които са и незаинтересовани от изхода на делото, респективно, отчетени са родствените отношения на някои от свидетелите със страните в конфликта. Установено е, че поводът за инцидента е оплакването на майката на подсъдимия от нападението на кучетата на брата на тъжителя над нейни агнета. Това оплакване е станало причина за поведението на жалбоподателя, който е предприел саморазправа с тъжителя поради родството му със собственика на агресивните кучета. По делото е изяснено, че е имало случай, при който децата на подсъдимия са били изплашени от същите кучета, но до нападение от животните спрямо децата не се е стигнало. Правилно е прието, че жалбоподателят не е действал в състояние на афект, тъй като такова не е било налице / поведението на подсъдимия не е провокирано от действия на тъжителя, а и изпитаният от дееца гняв след узнаване на случилото се с агнетата на майка му не носи белезите на афект по смисъла на НК /. При правилно изяснените фактически обстоятелства е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, тоест, не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Вярна е преценката на въззивния съд, че не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като, от една страна, всяко от инкриминираните деяния разкрива типичната степен на обществена опасност, характерна за съответните престъпления, а, от друга страна, деецът е с обременено съдебно минало, което го очертава като личност със завишена степен на обществена опасност. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложените наказания. Отговорността на подсъдимия е индивидуализирана при условията на чл. 55 НК, като е прието, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство, изразило се в това, че наказателното производство от частен характер е с прекомерна продължителност, която не се дължи на поведението на подсъдимия. Отчетени са и целите по чл. 36 НК. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимия, тъй като липсват предпоставките на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / подсъдимият не е осъден за несъставомерно деяние /. Не са налице и основанията за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, тъй като не е налице нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Окръжен съд, Добрич, № 13 от 18.06.2013 г, по ВНЧХД № 167/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: