8
РЕШЕНИЕ
№ 328/2012
София, 29.03.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №271/2011 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№115/10.01.2011 г., от К. - , чрез процесуалните й представители – Д. Д. и Н. К. – инспектори – юристи, при ТД на К. – В. Т., против въззивно решение №246/08.12.2010 г. по гр.д.№381/2010 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
С обжалваното решение е отменено решение №12/11.3.2010 г. по гр.д.№165/2008 г. по описа на Габровския окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от К. против Д. Р. Д., Ц. Д. Д. и [фирма], искове с правно основание чл.чл.4, ал.ал.1 и 2 и чл.6 и 8 ЗОПДИППД, и е отхвърлено искането на К. за отнемане в полза на Д.: 1/ на недвижими имот, находящ се в [населено място], кв. С., [улица]; 2/ недвижими имот, находящ се в [населено място], [улица]; 3/ лек автомобил, марка “Х”, модел “П”у с рег. [рег.номер на МПС] ; 4/ лек автомобил, марка “”, модел , с рег. [рег.номер на МПС] ; 5/ ремарке- туристическо, с ДК [рег.номер на МПС] ; 5. 250 дяла на обща стойност 2500 лева от [фирма], ЕИК –[ЕИК]; 6/ сумата 29790 лева от продажбата на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община]; / апартамент №, находящ се в [населено място], ул.”п. Б.”/”*./ № **а; 8/ сумата 7200 лева от продажбата на недвижим имот с пл.№****, в кв.** по плана на [населено място]; 9/ ½ идеалначаст от недвижим имот, представляващ канцеларии №№*,* и * в О..
Постановявайки горното решение Великотърновският апелативен съд е приел, че стойността на придобитото имущество е определена въз основа на придобивната му стойност, която е пазарната му стойност към момента на придобиването му и се е позовал на решение №89/29.01.2010 г. по гр.д.№717/2009 г.на ВКС, постановено по чл.290 ГПК. По отношение хипотезата на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД за наличието на основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник, въззивната инстанция е достигнала до извод, че липсва каквато и да е връзка между инкриминираната престъпна дейност и придобиването на процесното имущество, а тази липса не може да бъде заместена от презумпцията на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД, тъй като не са налице в съотношение на кумулация визираните в посочената разпоредба предпоставки.
Посочените съображения Великотърновският апелативен съд са отнесени към лекият автомобил “”; сумата 31600 лева, получена от продажбата на недвижим имот в [населено място], [община]; недвижими имот, представляващ апартамент №*, находящ се в [населено място], [улица]/”А.”/ №**а;ц сумата 28500 лева, получена от продажбата на недвижим с пл.№**** в кв.** по плана на [населено място]; и канцеларии №№ *, * и *, находящи се в О. в [населено място], собственост на [фирма].
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното:
С определение №34/11.01.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по материалноправния въпрос - “Какви са критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, т.е. по какъв начин следва да се преценява връзката между конкретното престъпление, повод за образуване на производството по ЗОПДИППД, и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на чл.28 от цитирания закон, и следва ли формално да се има предвид периода на извършване на престъплението, предпоставка за започване на проверката с момента на придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане, или тази връзка следва да се преценява логически за всеки отделен случай с оглед установените по делото факти ?”. Твърди се, че въззивното решение по този въпрос е постановено в противоречие с представеното решение №607/20.10.2010 г. по гр.д.№1116/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
По поставените от касационния жалбоподател – ищец, въпроси настоящият съдебен състав на ВКС, ІV г.о., намира, че приетото от въззивната инстанция не противоречи приетото в горепосоченото решение, както и на константната съдебна практика на ВКС, опредметена в: решение № 70/04.7.2012 г. по гр.д.№704/2011 г., ІV г.о.; решение №806/10.02.2011 г., по гр.д.№1335/2009 г., ІV г.о.; решение № 834/23.12.2011 г. по гр.д.№1417/2009 г., ІV г.о.; решение №160/01.6.2012 г. по гр.д.№787/2011 г., ІІІ г.о.; решение №388/22.02.2012 г. по гр.д.№248/2011 г., ІІІ г.о.,; решение №750/13.12.2010 г. по гр.д.№952/2009 г., ІV г.о., и др.
Есенциално посочената практика приема, че предпоставките за уважаване на иск по чл.28 ЗОПДИПП са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл.3, ал.1 или да е налице условие по чл.3, ал.2 от този закон и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч.установяването, че е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва да изгради изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност Връзката между придобиването на имуществото и конкретно установената престъпна дейност трябва да се установи от съда при собствено изследване на конкретните обстоятелства и единствено така предположението по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД намира обосновка. От текста на закона не може да се извлече по тълкувателен път презумпция, която да изключи същинската роля на съда в исковия процес. Това ще противоречи и на целите на специалния закон, изразени и възприети в националното законодателство с оглед Рамково решение 2005/212 П. на 24.02.2005 г. на Съвета на Европейския съюз – чл.3, т.4 и т.2, б.”в”, в което е възприето, че държавите – членки могат да прилагат процедури, които са различни от наказателното производство, за да се отнеме на извършителя имущество, стойността на което е непропорционална на правомерните доходи на осъденото лице. Основателното предположение трябва обаче да е резултат от формирана съгласно конкретните обстоятелства преценка и обосновка на решаващия съд, изградена въз основа на установените факти и връзките между тях, логиката и опитните житейски правила, без които съдебното решение ще е не само необосновано, но и в противоречие със закона.
Досежно втория от поставените въпроси цитираната практика също дава отговор, но най-изчерпателен е отговорът, даден от посоченото в изложението от касационния жалбоподател решение по гр.д.№1116/2009 г. на ВКС, ІV г.о., а именно, че на този въпрос не може да бъде даден еднозначен отговор, тъй като “той зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя /придобиването на имуществото/, както и от начина на придобиване /сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, лотария или печалба от друг вид игра и пр./. Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства.
По съществото на касационната жалба.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Като порок на обжалвания съдебен акт се сочи, че ВТАС е допуснал нарушение на материалния закон при тълкуването на въпроса “Може ли да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник ?”. Твърди се, че в случая съдът е стигнал до погрешния извод, като формално е приел, че извършеното престъпление на проверяването лице е извършено през месец май 1999 г., поради което липсва каквато и да е връзка между инкриминираната престъпна дейност и придобиването на процесното имущество. Сочи се, че в настоящия казус следва да се има предвид и да се анализира естеството на престъпната дейност, с какво е свързана тя, да се съпостави с длъжността, заемана от Д. към момента на извършване на деянието и да се изследват възможните корелации на придобитото имущество от началния момент на придобиване на законовите правомощия, с които, установено с влязла в сила присъда проверяваното лице се е опитало да злоупотреби. За това касационният жалбоподател също се позовава на решение №607/29.10.2010 г. по гр.д.№1116/2010 г. на ВКС. Оспорват се изводите на въззивната инстанция относно съвместното живеене на проверявания с неговите родители. Оспорва и стесняването на имущество с оглед разпоредбата на § 1, т.2 ДР на ЗОПДИППД.
Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на искането. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по касация – Д. Р. Д., Ц. Д. Д. и [фирма], посредством процесуалния си представител – адв. Д. К., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
В съдебно заседание касационната жалба се оспорва от процесуалния представител на ответниците по касация – адв. И. И., който депозира и писмена защита.
Представителят на В. к. п. п.С. счита жалбата за основателна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответниците по касация, становищата на процесуалния представител на ответниците по касация и на представителя на прокуратурата, изразени в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
Решението на Великотърновския апелативен съд е правилно.
По естеството си касационните оплаквания частично дублират изложението, като поставят въпроса за формиране на основателното предположение за придобиване на имущество от престъпната дейност. Отговорът на въпроса се съдържа по-горе в настоящото изложение, като следва се отбележи, че само по себе си неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества предположението за връзка с престъпната дейност. В случая същественото е, че твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства. От данните по делото е видно, че ответникът по искането е бил осъден с влязла в сила присъда, като е признат за виновен че през месец май 1999 г. е извършил престъпление по чл.302, т.2 б.”а”, във връзка с чл.301, ал.ал.1 и 2, вр. чл.18, ал.1 НК.
ЗОПДИППД не е изобщо закон за отнемане на незаконно имущество или в частност на такова с неустановен произход, а за имущество, придобито от престъпна дейност – арг. чл. 1, ал. 2, заглавие глава втора; чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД - „придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата”, т.е., тази, посочена в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД. Въпросното имущество се определя от закона като вид облага от престъпната дейност и една от целите му е да се предотврати и да се ограничи възможността от извличането й /чл. 2 ЗОПДИПД/. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 31 ЗОПДИППД – когато производството завърши без решение за отнемане на имущество, к. може да сезира НАП, като събраните в производството по този закон доказателства запазват процесуалната си стойност. Следователно, дори при данни за данъчни и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имущество на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпна дейност, за която при наличните условия на чл. 3 от Закона е започнало производство от К., имуществото не може да се отнема по реда на чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД.
При тълкуване на ЗОПДИППД следва да се изхожда от това, че същият урежда отнемане на имущество като принуда, поради което възникват неблагоприятни последици в имуществената сфера. За субектите на тази принуда искът по чл. 28 ЗОПДИППД е със санкционнен ефект. Поради това нормите на закона не могат да се тълкуват разширително, а трябва да се прилагат стриктно. Н. на законен източник за придобиване на имущество, не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона. Предположението по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД изисква обосноваване на такава причинна връзка. Достатъчно е осъществяването на твърдяните факти с оглед сочената връзка между тях, да води до обосновано логическо заключение, че е налице пряка или косвена връзка между престъплението и придобиването на имуществото. Във всички случаи, съдът е длъжен да се обоснове.
Единственото изключение от изложеното в конкретния случай е придобиването от ответника по касация на сумата 7200 лева от продажба през 2003 г. на недвижим имот с пл.№ **** в кв.** по плана на [населено място], представляващ дворно място от 200 кв.м, заедно с построените в него двуетажна паянтова жилищна сграда, сайвант и яхър, при граници на имота:от две страни – улици, наследници на Р. К., Н. и Б. К., придобит от самия него на 11.12.1998 г.
Съгласно дадения по-горе отговор на втория въпрос процесният имот е придобит от ответника Д. по време, което съответства на периода на престъпната дейност. В случая обаче от събраните по делото доказателства, включително и представената пред комисията декларация от ответника, се установява, че за закупуването на процесния имот е доказано, че са използвани законни средства – по-голямата част от сумата е взет от купувача кредит от банкова институция/Банка Д./ – 2000000 неденоминирани лева, а останалата част от заплатената сума – 336000 неденоминирани лева са лични средства, които в стойностно изражение съответстват на финансовите възможности на купувача, предвид ангажираните по делото доказателства за доходите му от трудова и друга законна дейност, и при данни за пазарна цена на имота в размер на 4135 лева, което не попада в хипотезата на чл.3, ал.1 ЗОПДИППД, във връзка с § 1, т.2 ДР на ЗОПДИППД.
Поради това касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците по касация деловодни разноски в размер на 1000 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №246/08.12.2010 г. по гр.д.№381/2010 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, ГК, първи състав.
ОСЪЖДА К. – Т. Д. В. Т., да заплати на Д. Р. Д., ЕГН [ЕГН], Ц. Д. Д., ЕГН – [ЕГН], и [фирма], - [населено място], област ., [улица], и тримата чрез адвокат Д. К., с адрес за призоваване – [населено място], област Г., [улица], деловодни разноски в размерна 1000/хиляда/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |