Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр. София, 08.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1788/2014 г. по описа на ВКС, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения В. И. В. за възобновяване на НОХД № 2333/2014 г. по описа на РС – Варна (ВРС), отмяна на постановеното по него определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, както и на решението по ВНЧД № 906/2014 г. по описа на ОС – Варна (ВОС), с което определението на първоинстанционния съд е било потвърдено. В искането на осъденото лице са релевирани твърдения за допуснати от съдебните инстанции нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на цитираните съдебни актове, представляващи основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Осъденият В. оспорва съображенията на съдилищата, въз основа на които при определянето на общо наказание по всички негови осъждания не бил приложен чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 4 от НК. Твърди, че в НК и НПК липсвали правни норми, които да определят разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК като „специална” спрямо разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от НК. Последната следвало да намери приложение при групирането на наложените му наказания, тъй като се явявала най-благоприятна за него. В съдебно заседание на касационната инстанция осъденият В. В. не се явява, редовно призован. Неговият процесуален представител адв. Г. Г., преупълномощен от защитника на осъдения адв. С. С., поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Представителят на ВКП дава заключение, че искането на осъдения В. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Прокурорът счита, че определението на въззивния съд е законосъобразно, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и съобразено със съдебната практика по въпроса за съотношението между разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: С определение от 26.06.2014 г. по НОХД № 2333/2014 г. ВРС, VІ състав, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е наложил по отношение на осъдения В. И. В. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду определените му по НОХД № 1070/2010 г. по описа на ВОС, НОХД № 997/2012 г. по описа на СпНС, НОХД № 2333/2014 г. по описа на ВРС, а именно лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал изцяло изтърпяното от осъдения наказание. По частна жалба на осъдения В. срещу определението на първоинстанционния съд е било образувано въззивно съдебно производство по ВНЧД № 906/2014 г. по описа на ВОС, като с решение № 275 от 01.10.2014 г. определението на ВРС е било потвърдено. Съдебният акт на окръжния съд не е подлежал на касационна проверка, като е влязъл в сила от момента на постановяването му. Искането на осъдения В. за ревизия на посоченото въззивно наказателно дело по реда на възобновяването е изпратено на 18.10.2014 г. (видно от пощенското клеймо на приложения плик), поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК срещу акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването по чл. 419, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок. Разгледано по същество, искането на осъдения В. И. В. е неоснователно. Липсват твърдените от него основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна по реда на възобновяването на въззивния съдебен акт (наименуван от съда решение, но по естеството си определение), както и на потвърденото с него първоинстанционно определение по НОХД № 2333/2014 г. по описа на ВРС. Двете съдебни инстанции правилно са констатирали, че цялостната престъпна дейност на искателя В. е била санкционирана с четири влезли в сила съдебни актове – 1) с присъда по НОХД № 695/2005 г. по описа на ВОС, влязла в сила на 27.01.2008 г., с която му е било наложено наказание три години лишаване от свобода, отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години, за извършено в периода 04.04.2003 г. – 04.07.2003 г. престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 от НК; 2) с присъда по НОХД № 1070/2010 г. по описа на ВОС, влязла в сила на 15.02.2013 г., с която му е било наложено наказание четири години лишаване от свобода за извършено в периода 31.07.2008 г. – 10.11.2008 г. престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК; 3) с определение от 12.11.2013 г. по НОХД № 997/2012 г. по описа на СпНС, в сила от 12.11.2013 г., за одобряване на споразумение, с което му е било определено общо наказание единадесет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3 от НК, извършено в периода м. януари 2010 г. до 08.12.2010 г., и за престъпление по чл. 308, ал. 7 от НК, извършено на 08.12.2010 г.; 4) с определение от 26.06.2014 г. по НОХД № 2333/2014 г. по описа на ВРС, в сила от 26.06.2014 г., с което му е било определено наказание девет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, извършено в периода м. ноември – м. декември 2007 г. При тези данни съдебните инстанции поначало правилно са установили, че наложените на искателя наказания по НОХД № 1070/2010 г. по описа на ВОС, НОХД № 997/2012 г. по описа на СпНС и НОХД № 2333/2014 г. по описа на ВРС могат да бъдат обединени в една група на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, тъй като престъпленията, предмет на разглеждане в цитираните наказателни производства, са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. В съответствие със закона и задължителната съдебна практика е преценено също така, че към тази съвкупност от съдебни актове и наказания не би могло да бъде присъединено на основание чл. 27, ал. 1 от НК и наложеното спрямо осъдения В. с присъда от 06.10.2006 г., в сила от 21.07.2008 г., наказание по НОХД № 695/2005 г. по описа на ВОС три години лишаване от свобода, отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години, както неоснователно претендира искателят. В тази насока на л. 21 и гърба на л. 21 от ВНЧД № 906/2014 г. на описа на ВОС в акта на въззивния съд са залегнали законосъобразни изводи, които не подлежат на преоценка. Деянията, предмет на разглеждане по НОХД № 1070/2010 г. на ВОС и НОХД № 997/2012 г., са извършени в изпитателния срок, определен с присъдата по НОХД № 695/2005 г. на ВОС и отложеното наказание три години лишаване от свобода по тази присъда подлежи на активиране на основание чл. 68, ал. 1 от НК (както е било сторено с присъдата по НОХД № 1070/2010 г. на ВОС). Щом предходното наказание е било отложено и е станало изпълнимо заради рецидивиращото престъпление, налице е пречка за приложението на чл. 27, ал. 1 от НК. В тази насока съдебната практика последователно се придържа към разрешението, дадено с т. 5 от раздел „Относно приложението на чл. 27 от НК” от ППВС № 2/70 г., изм. и доп. с ППВС № 7/87, съгласно което чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от НК не намират приложение относно подлежащи на изпълнение условни присъди, макар лицето да е осъдено повторно. В такива хипотези, вкл. и чл. 70 от НК, се прилагат съответно специалните разпоредби на чл. 68 – чл. 70 от НК и наказанията се търпят поотделно. Към съдебните инстанции може да бъде отправен упрек, че не са съобразили детайлно и в пълнота принципните указания на ТР № 3/16.11.2009 г. на ВКС, ОСНК, за осъществяване на подробна нова преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения във връзка с групирането на наказанията му с оглед новото осъждане по НОХД № 2333/2014 г. по описа на ВРС. От вниманието на съдилищата е убягнало обстоятелството, че наложеното по отношение на молителя наказание девет месеца лишаване от свобода при последното му по време осъждане по НОХД № 2333/2014 г. по описа на ВРС (в сила от 26.06.2014 г.) е било за престъпление, извършено в периода м. ноември – м. декември 2007 г., като по принцип може да бъде групирано самостоятелно с наказанието по първото осъждане на В. с присъда, влязла в сила на 27.01.2008 г., по НОХД № 695/2005 г. на ВОС за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 от НК, извършено в периода 04.04.2003 г. – 04.07.2003 г. Стриктно придържайки се към указанията на ППВС № 4/1965 г., т. 9, Р № 11/27.02.1987 г. по н.д. № 3/87 г., ОСНК на ВС, за определяне на общо наказание при най-благоприятната за осъдения комбинация, съдебните инстанции е следвало да откроят тази отделна съвкупност и, след съпоставка с групата от НОХД № 1070/2010 г. на ВОС и НОХД № 997/2012 г. на СпНС, е трябвало да изложат изрични мотиви кой вариант приемат за най-щадящ за осъдения и защо. В разглеждания случай обаче пропускът на съдилищата не може да бъде оценен като особено съществено нарушение на материалния и процесуалния закони по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, защото и при двете съчетания наказателноправното положение на искателя на практика не се променя. При която и да е възможна комбинация от съдебни актове и наложени наказания липсва правна възможност да се постигне целеният от осъдения В. резултат – формиране на обща съвкупност по всичките четири влезли в сила съдебни актове, с които той е осъден (по НОХД № 695/2005 г. по описа на ВОС, по НОХД № 1070/2010 г. по описа на ВОС, по НОХД № 997/2012 г. по описа на СпНС и по НОХД № 2333/2014 г. по описа на ВРС). Наказанието от три години лишаване от свобода по НОХД № 695/2005 г. на ВОС във всички случаи подлежи на отделно изтърпяване, независимо дали като самостоятелно или като общо най-тежко, поглъщащо наказанието от девет месеца лишаване от свобода по НОХД № 2333/2014 г. на ВРС. При този вариант не се променя общият размер на подлежащото на отделно изтърпяване най-тежко наказание – четири години лишаване от свобода – при втората кумулативна верига, формирана от НОХД № 1070/2010 г. на ВОС и НОХД № 997/2012 г. на СпНС, които са в отношение на рецидив спрямо осъждането по НОХД № 695/2005 г. по описа на ВРС. С оглед тъкмо на това обстоятелство осъденият не би могъл да очаква в обсъжданата хипотеза – при евентуално кумулиране на наказанията по НОХД № 695/2005 г. на ВОС и по НОХД № 2333/2014 г. на ВРС, общото наказание да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Ефективното изтърпяване на общото наказание в такъв случай, макар и не като резултат от активирането му на основание чл. 68, ал. 1 от НК, би се наложило от изискването за еднакво приложение на закона при наличието на едни и същи предпоставки, обусловено от факта на извършване на ново престъпление в изпитателния срок на някоя или на всички от включените в съвкупността условни присъди (Р № 550 от 22.02.2002 г. по н.д. № 539/2001 г., І н.о. и Р № 475 от 29.10.2003 г., І н.о.). Няма основание при обективното наличие на множество престъпления осъденият В. да бъде по-благоприятно третиран в сравнение с останалите случаи, при които осъдените с условна присъда безалтернативно изтърпяват ефективно на основание чл. 68, ал. 1 от НК наложеното им наказание, щом до изтичане на определения изпитателен срок са извършили друго умишлено престъпление от общ характер. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС прецени, че следва да остави без уважение като неоснователно искането на осъдения В. И. В. за възобновяване на ВНЧД № 906/2014 г. по описа на ВОС и отмяна на постановеното по него определение № 275/01.10.2014 г., с което е потвърдено определението на ВРС, VІ състав, от 26.06.2014 г. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по НОХД № 2333/2014 г. по описа на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. В. за възобновяване на ВНЧД № 906/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд. Настоящото решение е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.