Р Е Ш Е Н И Е   № 433   София, 19 декември  2008 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и осма година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                                             ВЕРОНИКА ИМОВА     при участието на секретаря  Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Кр.КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 478/2008  година   Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Й. Д. К. срещу въззивна присъда № 28 от 30.05.2008г. по внохд № 243/2008г. по описа на Софийски апелативен съд,НО,3 състав. В жалбата се поддържа,че присъдата е незаконосъобразна,постановена в нарушение на материалния закон,тъй като разпоредбата на чл.77,ал.1 и сл. от ППЗДвП била неотносима към маневрата потегляне от място,в очертанията на същата лента за движение. Прави се искане да бъде отменена и подсъдимият оправдан. Частният обвинител и граждански ищец С. Н. Т. лично и чрез повереника си моли присъдата да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита жалбата за неоснователна,тъй като няма допуснати нарушения на закона. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският апелативен съд е ОТМЕНИЛ постановена срещу подсъдимия оправдателна присъда №23 от 04.07.2007г. по нохд № 5844/2006г. по описа на Софийски градски съд,Нак.колегия,4-ти състав и вместо това е постановил НОВА,както следва: Признал е подсъдимия Й. Д. К. за ВИНОВЕН в това,че на 29.07.2005г. около 11.40 ч. в гр. С.,в дясната от двете ленти за движение на бул.”Черни връх” в посока от ул.”Сребърна” към ул.”Свети Наум”,в района на трамвайна спирка „Н. Й. Вапцаров”,означена със спиркоуказателна табела на десния тротоар,при управление на МПС-товарен автомобил/бетоновоз/ марка „МАН”,модел „32.280”,с ДК № С*,собственост на ЕТ”Денис-92-Й. Кръстев”,при потегляне от спряло положение,нарушил правилата за движение- чл.77,ал.1 пр.2 и пр.3 вр.с чл.76,пр.1 ППЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на П. С. Г. ,поради което и на основание чл.343,ал.1 б.”а” вр.с чл.342,ал.1 пр.3 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.304 НПК съдът е ОПРАВДАЛ подсъдимия по обвинението че е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП. На основание чл.343Г НК,съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА,считано от влизане на присъдата в сила. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Въззивната присъда е законосъобразна и правилна. При постановяването й съдът не е допуснал нарушение на закона. Изводът,че подсъдимият при управлението на товарния автомобил/бетоновоз/ е нарушил разпоредбата на чл.77,ал.1 ППЗДвП е законосъобразен. Посочената норма задължава подсъдимия като водач на моторно превозно средство,преди да предприеме маневра „потегляне от място” да се убеди,че : няма забрана за извършване на маневрата,че няма да застраши останалите участници в движението,преди да започне маневрата-да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Установено е по делото,че подсъдимият се е намирал на регулирано със светофарна уредба кръстовище,бил е спрял,изчаквайки зелен сигнал на светофара. Конструкцията на товарния автомобил е осигурявала на подсъдимия видимост в седнало положение на 2,4 метра напредстановено е,че пострадалата пешеходка е била висока 1.55 метра и че е пресичала пред автомобила на разстояние до 1.0 метра пред предната част на камиона. Подсъдимият като собственик на автомобила е познавал добре конструктивните особености на предната част на кабината ,която не позволявала видимост на пешеходци,които се намират в близост до предната част на превозното средство. Въпреки това,той потеглил,без да се убеди,че пред автомобила няма пешеходци,предприели преминаване пред кабината. Той е бил длъжен да стори това, с оглед мястото на инцидента-кръстовището се намирало в непосредствена близост до спирка на градския транспорт,където преминавали множество пешеходцистановено е,че той погледнал в огледалата за обратно виждане,погледнал през предното панорамно огледало и страничните огледала и потеглил. В същото време пострадалата се намирала в предната лява част на кабината,изтегляйки се от мястото на пресичане пред автомобила. В този момент бил подаден зелен сигнал за преминаване. Подсъдимият не сторил необходимото,за да огледа напред в т.н.”мъртва зона”,предприел потегляне,последвал удар с тялото на пострадалата,след това прегазване,в резултат на което последната починала. При така приетите за установени фактически положения,въззивният съд обосновано е приел,че е налице неправомерно поведение от страна на подсъдимия,като водач на управлявания от него товарен автомобил/бетоновоз/,изразяващо се в допуснатото нарушение на правилата визирани в чл.77,ал.1 ППЗДвП. Допуснатото нарушение е в причинна връзка с настъпилия тежък резултат,което обуславя обективната съставомерност на повдигнатото срещу него обвинение. Възражението,че посочената норма е неотносима към маневрата”потегляне от място” в очертанията на същата лента за движение е неоснователно. Съгласно чл.76 ППЗДвП „маневра” е изменение на положението на пътните превозни средства спрямо пътя и останалите участници в движението. Потеглянето е вид маневра,която е извършил подсъдимия и която не е била съобразена с изискванията на чл.77,ал.1 ППЗДвП. Посочената разпоредба съдържа правила касаещи всеки вид маневра-потегляне, преминаване в съседна лента,завиване и други подобни. В жалбата се визират ал.2 и ал.3 на чл.77 ППЗДвП,които не са възведени като нарушения. Същите съдържат правила относно сигнализиране със светлинни показатели ,респ. с ръка,както и с маневра,свързана с излизане-частично или непълно от заеманата пътна лента . В случая маневрата”потегляне от място” е реализирана в същата лента за движение,по посока на движението на товарния автомобил,на регулирано кръстовище,за извършването на която е относима общата разпоредба на чл.77,ал.1 ППЗДвП. По изложените съображения,като е приел,че подсъдимият Й е извършил престъпление по чл.343,ал.1 б.”в” вр. с чл.342,ал.1 пр.3 НК,като при управление на товарния автомобил е нарушил разпоредбата на чл.77,ал.1 пр.2 и пр.3 вр.с чл.76,пр.1 ППЗДвП и е причинил по непредпазливост смъртта на пешеходката П. С. Г. ,въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Изводът на съда е съответен на съвкупната преценка на доказателствения материал,проверен,обсъден и анализиран в съответствие с чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК. В този смисъл въззивната присъда е законосъобразна и правилна и следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 28 от 30.05.2008г. по внохд № 243/2008г. по описа на Софийския апелативен съд,наказателно отделение трети състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: