Р Е Ш Е Н И Е № 60201 София, 30 ноември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесета и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ:СПАС ИВАНЧЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ като изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело №783/2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство , по чл.346, т.1 и сл. от НПК, е образувано по жалби на подсъдимия С. К. И., подадена чрез упълномощения му защитник адв.М. Т. и на частния обвинител Е. А. А., подадена чрез повереника й –адв.С. Ч. срещу решение № 129/22.04.2021 г., постановено по ВНОХД № 140/2021 г. от Апелативен съд-София. Изтъкнатите доводи в сезиращите документи ангажират касационния повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Изложената в подкрепа на посоченото касационно основание аргументация в жалбата на защитата на подсъдимия се свежда до несъгласие с позицията на втората инстанция, с която е отменено приложението на чл.66, ал.1 от НК, като отправеното искане е за изменение на обжалвания акт в санкционната му част, изразяващо се в приложение на института на условното осъждане.В жалбата на частното обвинение се изразява несъгласие с утвърденият от въззивния съд размер на основното и на кумулативното наказание, наложени на подсъдимия И., като са изложени съображения, че същите са необосновано занижени.Искането на частното обвинение е за отмяна на решението в санкционната му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. На съдебно заседание повереникът на частния обвинител А. –адв.С. поддържа подадената жалба с изложените в нея доводи и отправено искане, съответно-оспорва жалбата на подсъдимия. На съдебното заседание адв.Г., преупълномощена от адв.Т. поддържа жалбата на подсъдимия И. с изложените в нея съображения и отправено искане. В своя лична защита, подсъдимият И. се придържа към изложеното от защитника си и изразява съжаление за случилото се. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за основателна.Счита, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпването на съставомерния резултат, което следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия.Наред с това сочи, че целите по чл.36 от НК успешно биха могли да бъдат реализирани по отношение на подсъдимия чрез института на условното осъждане, приложен от първоинстанционния съд.С тези съображения пледира за уважаване на жалбата на подсъдимия и за изменение на обжалвания съдебен акт в санкционната му част, изразяващо се в прилагане на чл.66 от НК, като изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода бъде отложено за максималния изпитателен срок от пет години. В правото си на реплика адв.С. изразява несъгласие с тезата на държавния обвинител за съпричинителско поведение на пострадалата. В правото си на последна дума подсъдимият И. отново изразява съжалението си за случилото се. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Касационните жалби на подсъдимия И. и на частния обвинител А., подадени чрез процесуалните им представители, са процесуално допустими.Подадени са от процесуално легитимирани субекти срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.Разгледани по същество формират извод за основателност на тази, депозирана от подсъдимия, респ. –за неоснователност на жалбата на частното обвинение. С първоинстанционната присъда № 260043 от 13.11.2020 г., постановена по НОХД № 1283/2020 г. от Софийски градски съд, подсъдимият С. К. И. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.3, пр.2, б.“б“, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, за това, че на 03.07.2019г., около 14.40ч., в [населено място], като водач на МПС-товарен автомобил, марка „М.“, модел „312“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение, установени в чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на В. Е. А., като на основание чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години , чието изпълнение е отложено за срок от пет година, съгласно чл.66, ал.1 от НК.На основание чл. 343г , вр. чл.343, ал.3, вр. ал.1 от НК съдът лишил подсъдимия И. от право да управлява МПС за срок от четири години. Със същата присъда, СГС е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия. По жалба на адв.Ч., повереник на частния обвинител Е. А. било образувано ВНОХД №140/2021г. по описа на Апелативен съд-София.Същото приключило с постановеното въззивно решение, предмет на настоящото обжалване, с което на основание чл.337, ал.2, т.2 и чл.338 от НПК е изменена първоинстанционната присъда в наказателно- санкционната й част, като е отменено осъждането на подсъдимият И. за това да е извършил деянието и в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а така също и приложението на чл.66, ал.1 от НК.Постановено е наложеното му наказание от три години „лишаване от свобода“ да се търпи ефективно при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС .Присъдата е потвърдена в останалата и част. Доводите в жалбите позволяват съвместното им обсъждане, въпреки противоположната им насоченост. Касационната проверка на санкционната част на обжалвания съдебен акт, в аспекта на възведените в жалбата на частното обвинение доводи, формира извод, че въззивният съд не е допуснал порок в оценъчната си дейност, касаеща утвърждаването на позицията на първостепенния съд, относно размера на наложеното на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода. За престъплението по чл.343 ал.3 пр.2 б. „б“ във вр.с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. С оглед провеждането на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, съдът е бил длъжен, след като определи подходящия размер на наказанието лишаване от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление, да го намали с 1/3 на основание чл.58а ал.1 от НК, или да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, ако установи условията на чл.55 от НК и ако тази разпоредба е по-благоприятна за дееца. В конкретния случай, въззивният съд е изразил съгласие с определеният от първостепенния съд размер на наказанието лишаване от свобода, приемайки /с известни корекции /, че е оценена правилно относителната тежест на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.Съображенията на въззивният съд, поставени в основата на индивидуализацията на наказанието на подс.И., относно размера на последното, намират пълна касационна подкрепа.Споделен е изводът, че по делото не се установяват нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, позволяващи положителен извод за това, че и най-лекото предвидено в закона за съответното престъпление наказание /в случая три години лишаване от свобода/ се явява несъразмерно тежко.Съответна на доказателствата по делото, както и на обществената опасност на деянието и дееца, е преценката, че при това положение, следва да намерят приложение правилата по чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК. При утвърждаване позицията на първия съд относно размера на наказанието лишаване от свобода, отмерен преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК на четири години и шест месеца, въззивния съд не е допуснал твърдените от частното обвинение пороци.Въззивната инстанция е направила собствен анализ на обстоятелствата, значими за отговорността на подсъдимия, в пълнота е обсъдила степента на обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и правилно е заключила, че наказание определено под средния размер, предвиден в санкционната част на инкриминираната правна норма, е необходимото и достатъчно за поправянето и превъзпитанието на дееца.За да направи този извод, Софийски апелативен съд обосновано е отдал приоритетно значение на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно- чистото съдебно минало на подсъдимия; трудовата му ангажираност, искреното и дълбоко съжаление за извършеното и за причинените страдания на пострадалата, положителните характеристични данни за личността му, както и по-леката форма на вината, при която е реализирано деянието.В тази връзка, споделена е констатацията на инстанционните съдилища, че в случая не се касае за правило за поведение, а за инцидентна престъпна проява на подсъдимия, факт, който наред с останалите смекчаващи отговорността му обстоятелства, го характеризира като лице с ниска степен на обществена опасност.Същевременно, коректно са отчетени и отегчаващите отговорността обстоятелства -неколкократно наложените на И. административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, разкриващи го като недисциплиниран водач, както и достигнатото при инкриминираната маневра „движение назад“ ускорение от 20км/ч.Касационната инстанция не констатира наличие на утежняващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да са останали извън вниманието на въззивния съд, нито пък такива, чиято относителна тежест е била подценена.Обстоятелствата, на които акцентира повереникът на частния обвинител са били поставени и на вниманието на въззивния съд, който на л.10 и л.11 от мотивите убедително е защитил позицията си, според която те не могат да доведат до допълнително увеличаване на размера на наказанието лишаване от свобода.Наред с изложените от въззивния съд съображения и в аспекта на въведения довод за това, че деянието е извършено от подсъдимия при самонадеяност като форма на вината, следва да се посочи, че в обвинителния акт изрично е отразено разбирането на държавния обвинител, че И. е действал при условията на небрежност /л.5 от ОА/.Що се касае до развитите съображения за това, че деянието е извършено след употреба на наркотични вещества, както и на тези, според които в управлявания автомобил е имало и друго лице, чрез което И. е имал възможност да реализира безопасно маневрата „движение назад“, те са елемент от състава на инкриминираното престъпление, като в този смисъл, съгласно чл. 56 от НК, не могат да бъдат отчетени като отегчаващи обстоятелства.На последно място, в аспекта на въведения довод за това, че нарасналия брой пътни инциденти налага по сериозна наказателна репресия, настоящият съдебен състав споделя постановката, залегнала в решение №84/08.05.19 г., постановено от 2 н.о.по Н.Д.276/19 г.,че „намаляването на броя на пътните инциденти с тежки последици не може да се постигне с налагане на високи наказания, а чрез повишаване на културата на водачите на МПС, чрез формиране на съзнание за ценността на човешкото здраве и живот, с неотменността на наказателната отговорност при извършено престъпление и налагането на наказателната санкция при спазване на законовите изисквания.“ Прочитът на атакувания съдебен акт в коментираната част не обуславя извод за съдебно поведение в противоречие на изписаното, особено предвид това, че наказанието е отмерено при превес на смекчаващи обстоятелства.Съдебната преценка, че последните, не само като брой, но и по относителна тежест надделяват над отегчаващите такива и обуславят наказание значително под средния размер, предвиден в нормата на чл.343, ал.3, б.“б“ от НК е обоснована и е в резултат на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната конкретна тежест на извършеното престъпление като сложно обществено явление и налагането на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК. Ето защо, наказанието от четири години и шест месеца лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на три години, е справедливо, като искането на частното обвинение за увеличаване на този размер не може да бъде удовлетворено. За разлика от първия съд, втората инстанция е приела, че целите по чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати чрез приложеният от СГС институт на условното осъждане.С тази позиция касационния съд не изразява съгласие, което определя жалбата на подсъдимия като основателна. За да приеме, че поправянето и превъзпитанието на дееца в контекста на целите по чл.36 от НК е възможно само и единствено чрез ефективно изтърпяване на наложеното му наказание от три години лишаване от свобода, въззивният съд се е позовал на следното:подсъдимият е употребил наркотични вещества; деянието като начин на извършване е с по-висока степен на укоримост в сравнение с обичайните от този вид; реализирано е на място, на което пострадалата като участник в движението не е имала задължение да следи поведението на останалите участници; престъплението е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК; отлагането на изпълнението на наказанието не може да обезпечи постигането на целта на генералната превенция.Позицията на въззивния съд, аргументирала ефективното изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание, освен, че не е убедително защитена, е изведена и в резултат на неправилно разчитане на фактори, приети по фактите, относими към ангажираната наказателна отговорност на касатора в позитивен за него план.Става въпрос за съжденията, аргументирали тежестта на деянието, а именно- достигнатото ускорение от 20км/ч; движение назад за продължителен период от време без видимост; местопроизшествието е на многолюдно място, т.е. такова с търговски обект, предполагащ наличието на хора в близкия периметър.Като се съгласява с позицията на въззивната инстанция, че достигнатата от подсъдимия при инкриминираната маневра „движение назад“ скорост от 20км/ч е фактор, който завишава обществената опасност на деянието, касационния съд счита, че останалите обстоятелства, на които е акцентирал САС следва да бъдат оценени в позитивен за подсъдимия план, а не обратното.И това е така, защото според приетото по фактите, конкретната пътна обстановка не е позволявала на подсъдимия да излезе по друг начин от мястото, на което е бил установен управлявания от него микробус, освен чрез инкриминираната маневра.В този смисъл продължителното движение назад без видимост е било обусловено от спецификата на района,в който е реализирано деянието, а не от субективната преценка на подсъдимия.Наред с това, и този факт е изрично упоменат в обвинителния акт /което всъщност, наред с другите данни за личността на подсъдимия, обяснява последователната позиция на държавното обвинение за прилагане на чл.66, ал.1 от НК/ , деянието е извършено на паркинг, т.е. на място, на което наличието, съответно движението на автомобили, е налагало повишено внимание и от останалите участници в движението, в т.ч. и пешеходците, каквато е била пострадалата.Що се касае до останалите обстоятелства, въз основа на които въззивния съд е обосновал тезата си, те нито самостоятелно, нито пък в съчетанието си, могат успешно да защитят позицията му.Употребата на наркотично вещество сама по себе си не следва да бъде задължително санкционирана с ефективно наказание.Това разбиране е в колизия със законодателното решение, този тип престъпни посегателства да бъдат санкционирани по начин, принципно позволяващ приложението на чл.66 от НК-въведеният в нормата на чл.343, ал.3 от НК минимум е от три години.Идентично е становището на касационния съд и по отношение на приетото от САС, според което извършеното от подсъдимия престъпление, като притежаващо характеристиките на тежко такова по смисъла на чл.93, т.7 от НК, налага ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.На последно място, няма как да бъде отдаден приоритет на постигане целите на генералната превенция, доколкото преценката за постигане на целите на наказанието, без ефективно изтърпяване на наложената санкция, зависи преди всичко от конкретната обществена опасност на дееца и след това и на извършеното престъпление.И това е така, защото и най-добрия, примерен, обществено ангажиран човек, при дадено стечение на различни негативни обстоятелства от различно естество, в това число и недобра организация на пътното платно, по което се осъществява движението, представляващо едновременно и паркинг, може да извърши тежко престъпление. В контекста на тези съображения и при съчетанието им с безспорните факти, че подсъдимият е на сравнително млада възраст, с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, трудово ангажиран, както и с това, че инкриминираната престъпна проява е изолиран факт в живота му, мотивират каасационния съд да приеме, че ефективното изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода не би било най-подходящия юридически инструмент за постигане на индивидуалната превенция.Този състав на ВКС намира за нужно да посочи също, че поправянето на дееца и възпирането му към извършване на престъпления се постига не толкова със строгостта на наказанието, колкото с неговата неизбежност. В конкретния случай по-строга наказателно-правна репресия би била неоправдана, с оглед личностния профил на подсъдимия и с нищо не би допринесла за постигане целите, визирани в чл.36 от НК, които при непредпазливите престъпления са свързани преди всичко със „създаването на условия за утвърждаване на вътрешните задръжки и за надлежно насочване и центриране на вниманието, за да се избегне поведение, което може да предизвика нежеланите от дееца престъпни последици“. / Н., И.. Наказателно право на НРБ. Обща част. София, Наука и изкуство.1972 /. С оглед казаното ВКС намира, че искането на подсъдимия за прилагане на чл.66, ал.1 от НК и за отлагане изпълнението на наложеното му наказание е основателно.Същевременно констатациите за завишена степен на обществена опасност на деянието, изводима от начина на извършването му /достигнатото ускорение от 20км/ч/, както и наложените на И. административни санкции за нарушения на ЗДвП, обосновават извод, че изпълнението на наложеното наказание от три години лишаване от свобода следва да бъде отложено за максималния изпитателен срок от пет години, като именно този обем наказателна репресия се явява съответен на обществената опасност на дееца и на деянието и би обслужил в най-пълна степен целите по чл.36 от НК. На последно място, искането на частното обвинение за увеличаване на срока на кумулативното наказание „лишаване от правоуправление“ също е неоснователно.Това искане също е било поставено на вниманието на въззивния съд, който аргументирано го е отхвърлил.Изложените от въззивния съд мотиви са изчерпателни и изцяло споделени от ВКС, който не намира необходимост да ги преповтаря или допълва. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира касационната жалба на частното обвинение за неоснователна, а тази на подсъдимия за основателна.Това налага изменение на обжалваното решение в санкционната му част, изразяващо се в отмяна на постановеното ефективно осъждане на подсъдимия и прилагане института на условното осъждане. С оглед на изложеното и на основание чл. 354,ал.2, т.3, пр.2 вр. ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 129/22.04.2021г., постановено по ВНОХД №140/2021 г. по описа на Апелативен съд –София, 1 състав, в санкционната му част, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на С. К. И. с ЕГН [ЕГН] за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б.“б“, вр. чл.342, ал.1, пр.1, пр.3 от НК наказание от три години лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.