РЕШЕНИЕ № 124 София, 06. юни 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4048 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 140/20.06.2016 на Габровския окръжен съд по гр. д. № 83/2016, с което е отменено частично решение № 246/29.10.2015 на Габровския районен съд по гр. д. № 1982/2014, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за пропуснати ползи от лишаване от ползването на имот по чл. 59 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за обвързаността на страните от силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационен иск относно владението на имота от ответника и по материалноправните въпроси за задължението на добросъвестния владелец, който е отстранен от имота да обезщети собственика за времето, през което е бил лишен от ползването; противопоставя ли се владеещият на ползването от ищеца, ако иска отмяна на решението, с което е осъден да предаде владението и необходимо ли е да извърши активни фактически действия по предаване на владението или е достатъчно да не създава пречки за ползването. По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че решението, с което е уважен ревандикационен иск установява със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ищеца от момента, в който то е възникнало, както и задължението на ответника да предаде владението (или държането) на имота, което той (ответникът) е осъществявал в деня на предявяването на иска и не е предал на ищеца до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на делото. За разлика от съдебните решения по искове за установяване на факти и по искове за защита на фактически състояния, съдебното решение по ревандикационен иск (иск за правоотношения) не установява факти, в т.ч. факта на владението. То установява неизпълнението на едно съществуващо задължение за предаване на владението (или държането). Ако ответникът по уважен ревандикационен иск, след предявяването му, не предаде владението (или държането) на ищеца, а направи каквото и да било друго (напр. изостави владението или го предаде на трето лице), той не се освобождава от дълга. Той продължава да дължи, тъй като надлежното изпълнение е предаване на владението именно на ищеца. Задължението е за заместимо действие, затова то се изпълняна принудително чрез въвод във владение; а не за бездействие, което би се изпълнявало принудително чрез налагането на глоби по чл. 527, ал. 3 ГПК. От тази гледна точка е без значение, какво поведение има длъжникът, дали оспорва или не оспорва правата на своя кредитор, правно значение има дали той изпълнява надлежно, или не изпълнява надлежно задължението си. Добросъвестният владелец има право да се ползва от имота и получава добивите му до предявяването на иска за връщането на имота. Решението, с което е уважен ревандикационния иск установява правото на собственост на ищеца от момента, в който то е възникнало, но до предявяването му добросъвестният владелец е владял на основание, годно да го направи собственик (в същото положение е и владелецът по предварителен договор, сключен със собственика – чл. 70, ал. 3 ЗС) и не дължи обезщетение на действителния собственик за пропуснатите от него ползи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира по същество неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът Й. А. Н. е собственик на 1/6 идеална част от процесните имоти (реституирани на наследодателят му Х. М. през 1992 г. по чл. 2 от ЗВСОНИ), като с Решение № 61/25.04.2013 на ВКС, I ГО, по гр. д. № 678/2012 ответникът е осъден да предаде на ищеца в качеството му на собственик владението върху 1/6 идеални части от имотите, а с Решение № 98/08.04.2014 на ВКС, I ГО по гр. д. № 297/2013 е била оставена без уважение молбата на ответника за отмяна на посоченото влязло в сила решение. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че през периода, в който е било висящо делото по ревандикационния иск – от 01.09.2009 до 25.04.2013 г. имотите са били във владение на ответното дружество и това владение е било предпоставка за уважаване на иска (ответното дружеството е владяло и ползвало процесиите имоти без основание и по този начин е лишило ищеца в качеството му на техен собственик, както от ползването им, така и от възможността за получаване на граждански плодове от тях чрез отдаването им под наем). През този период ответникът е владял закупения от него на публична продан недвижим имот на правно основание и едва с решението по ревандикационния иск е установено, че купувачът от публичната продан не е станал собственик. С постановяване на съдебното решение отпада и придобивното основание, с което ответникът се е легитимирал като собственик и поради това обезщетението за ползване на имота без основание (на отпаднало основание) се дължи от превръщането му в държане, което става от влизане в сила на решението, с което ответникът е осъден да предаде собствеността и владението – 25.04.2013 г. Прието е също, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за ползване на имота за периода от 25.04.2013 г. до подаване на исковата молба 01.09.2015 г., тъй като през този период до имотите е имало свободен достъп и ищецът не е бил препятстван на ги владее. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от процесните имоти (реституирани на наследодателят му през 1992 г. по чл. 2 от ЗВСОНИ), като с влязло в сила решение по чл. 108 ЗС ответникът е осъден да му предаде владението върху 1/6 идеална част от тях. Също правилно съдът е приел, че ответникът владее имотите след закупуването им на публична продан през 2009 г. до влизането в сила на решението по ревандикационния иск на 25.04.2013 г. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че с уважаването на ревандикационния отпада основанието на което ответникът е владял имотите и то се превръща в държане (с предявяването на иска добросъвестността отпада и владението се превръща в недобросъвестно; ако владелецът извърши подобрения след това, ще има правата на недобросъвестен владелец, а не на държател), както и че несъздаването пречки от ответника ищецът да ползва имотите през времето от 25.04.2013 г. до края процесния период 01.09.2015 г. прави неоснователна претенцията за обезщетение за този период от време. Посочените нарушения обаче не са се отразили на правилността на въззивното решение. По делото не са представени доказателства, кога е предявен ревандикационният иск, но това е станало не по-късно от началото на месец септември 2011 г., тъй като съдебното дирене в първоинстанционното производство е приключило на 02.11.2011 г. До предявяването на ревандикационния иск ответникът, като добросъвестен владелец (купувач от публична продан) е владял процесните имоти на основание, годно да го направи собственик, поради което не дължи обезщетение на действителния собственик за пропуснатите от него ползи. Задължението на ответника да предаде владението на ищеца е установено с решението за съдебно отстрание (уваженият ревандикационен иск), но то е възникнало с предявяването на иска и от това ответникът е в забава. Той не може да се освободи от задължението си, освен като предаде владението на ищеца, но през това време той не само не е, но и не би могъл да реализира никакви ползи, тъй като сградите са били необитаеми и опасни за ползване, докато не бъде извършено тяхното укрепване, а мястото – неизползваемо, докато сградите не бъдат премахнати. Ищецът също не е пропуснал никакви ползи, защото и да му беше предадено владението върху 1/6 идеална част от имотите, той също не би могъл да ги ползва или предостави ползването другиму, без да инвестира в укрепването или премахването на необитаемите сгради. Заключението на приетата експертиза установява пазарния наем за сгради с производствено предназначение в същото населено място през процесния период, но за обитаеми и годни за ползване сгради, докато процесните не са били такива. Пропусната е ползата, която е не само възможна, но и сигурна, а реализирането на ползи от процесните сгради – в състоянието, в което те са се намирали, след като длъжникът по публичната продан ги е освободил, е било невъзможно. Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото ответника по касацията [фирма], Г. следва да бъде присъдена сумата 600,00 лева разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140/20.06.2016 на Габровския окръжен съд по гр. д. № 83/2016. ОСЪЖДА Й. А. Н. да заплати на [фирма], Г. сумата 600,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.