О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 318 София, 12.07.2012 година Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четвърти юли май през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 293 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК. С определение №1421,постановено на 28.05.2012г. от Бургаския окръжен съд по ч.гр.д.№988/2012г. е оставена без уважение частната жалба на Н. М. В. против определение №3655/26.04.2012г., постановено по гр.д.№2470/2012г. по описа на Районен съд-Бургас,с което е оставена без уважение молба за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Определението е обжалвано от Н. М. В. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа,че неправилно съдът е приел,че по делото не е установено семейното и положение. Не е съобразено,че самото заплащане на адвокатско възнаграждение не е основание да бъде отказано освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски,както и обстоятелството,че адвокатското възнаграждение е било заплатено от трето лице-Д. П. М.,за което по делото са представени и доказателства. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо това бъде постановено освобождаването й от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса представлява ли заплащането на адвокатско възнаграждение за завеждане на иск основание да бъде отказано искане по чл.83,ал.2 ГПК при наличие на доказателства,че ищецът не разполага със средства за заплащане на държавна такса в противоречие с практиката на ВКС /определение №612/12.08.2010г. на ВКС по ч.т.д.№564/2010г./; по въпроса по какъв начин следва да се установи семейното положение на молителя в производството по чл.83,ал.2 ГПК и следва ли да бъдат дадени указания за представяне на доказателства,ако според съда такива са необходими. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по реда на чл.83,ал.2 ГПК като е приел,че в случая молбата на Н. М. В. следва да бъде оставена без уважение, тъй като по делото няма данни,от които да бъде направен извод за семейното положение на молителката по причина че това обстоятелство не е декларирано. Прието е също така,че по делото молителката е сключила с адв.Т. И. договор за оказване на правна защита и съдействие,по който е заплатила цена на договорена услуга в размер на 600лв. По отношение на представената квитанция,удостоверяваща,че сума в размер на 600лв. е платена на адв.Т. И. от Д. П. М. е прието,че не съдържа обстоятелства относно основанието за внасяне на сумата-не е отразено по кое дело,за кой спор и между кои страни се отнася,поради което е прието,че не може да се направи категоричен извод,че платената сума от страна на Д. П. М. е именно дължимото възнаграждение за договорената услуга за правна помощ по силата на сключения договор. По въпроса представлява ли заплащането на адвокатско възнаграждение за завеждане на иск основание да бъде отказано искане по чл.83,ал.2 ГПК при наличие на доказателства,че ищецът не разполага със средства за заплащане на държавна такса в определение №612/12.08.2010г. на ВКС по ч.т.д.№564/2010г.,постановено по реда на чл.274,ал.3,т.2 ГПК, е прието,че по молба за освобождаване от държавна такса на основание чл.83,ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение,възраст,здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства,относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото като обстоятелството,че заявителят е ангажирал адвокатска защита и е внесъл адвокатско възнаграждение в договорения размер не е основание за отказ да му се признае правото за освобождаване от внасяне на държавна такса. Налице е разрешаване на поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС,поради което обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Според настоящия състав становището на ВКС по ч.т.д.№564/2010г. по така поставения въпрос следва да бъде споделено,като съображенията за това са следните: Обстоятелствата,които съдът следва да вземе предвид при извършването на преценка дали са налице предпоставки за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в исковото производство,са изброени в чл.83,ал.2 ГПК /доходите на лицето и неговото семейство,имуществено състояние,удостоверено с декларация, семейно положение,здравословно състояние,трудова заетост,възраст,както и други обстоятелства,констатирани по делото/. Разходите,които лицето е извършило за ангажиране на адвокатска защита,необходима за съобразеното с изискванията на закона упражняване на правото на иск,т.е. за упражняване на признато и гарантирано от закона право,следва да бъдат взети предвид,но сами по себе си не биха могли да обосноват извод за липса на основание за признаване на правото за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото. Съдът следва да извърши преценката си с оглед на всички обстоятелства, изброени в чл.83,ал.2 ГПК,вкл. като съпостави размера на платеното адвокатско възнаграждение с цената на иска /дали същото е в минималния размер или значително го надхвърля/ и с размера на дължимата държавна такса,както и с възможностите на лицето наред с платеното адвокатско възнаграждение за заплати и съответно дължимата държавна такса. Имущественото състояние на лицето може да позволява заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален размер,поради което и лицето не е поискало правна помощ,но да не позволява заплащане на държавната такса,особено ако същата е значителна. Освен това съдът е длъжен да вземе предвид и обстоятелствата около заплащането на адвокатското възнаграждение,вкл. и договорения начин на плащане. По въпроса по какъв начин следва да се установи семейното положение на молителя в производството по чл.83,ал.2 ГПК и следва ли да бъдат дадени указания за представяне на доказателства,ако според съда такива са необходими настоящият състав приема следното: В производството по чл.83,ал.2 ГПК семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация или с представяне на удостоверение за семейно положение,респ. удостоверения за сключен граждански брак,за раждане на дете,решение за прекратяване на брак,както и решение за установяване на произход,като съдът е длъжен да вземе предвид всички представени по делото доказателства в тази насока. Ако такива доказателства по делото не са представени,а в съдебните книжа се съдържат само твърдения на молителя,съдът следва да извърши преценка дали представянето на такива доказателства е необходимо и да даде указания за представянето им. Задължение на съда е съществуващата неяснота относно тези обстоятелства да бъде отстранена преди постановяване на акта,с който се произнася по искането. Поради тези съображения настоящият състав приема,че постановеното от Бургаския окръжен съд определение,с което е прието,че само по себе си заплащането на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,както и липсата на деклариране на данни за семейното положение на лицето обосновават липсата на предпоставки за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски,е неправилно. Както вече беше отбелязано,съдът следва да прецени всички обстоятелства около договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение по сключен по делото договор за правна защита и съдействие. В случая по делото е установено,че на адв.Т. И. е заплатено от името на Н. М. възнаграждение в размер на 600лв. при цена на иска 16414.09лв.,т.е. възнаграждение в минимален размер, като дължимата държавна такса възлиза на 1413.04лв. Установено е също така,че понастоящем Н. М. е безработна,не получава доходи от друга дейност,нито притежава недвижимо имущество,поради което неправилно е прието,че същата разполага със средства да заплати съответната държавна такса. Още повече,че е представен и договор, съгласно който трето лице е поело задължението да заплати адвокатското възнаграждение. Неправилно въззивният съд е приел,че заплащането на адвокатското възнаграждение от Д. П. М. не е установено. Преценката на всички доказателства за това обстоятелство в тяхната съвкупност /договор от 13.01.2012г. и разпечатка от електронната система на [фирма] от същата дата/,сочи че плащането е извършено именно за процесуалното представителство по гр.д.№2470/2012г. по описа на Районен съд-Бургас,исковата молба по което е постъпила в регистратурата на съда на 19.03.2012г. Неправилен е и изводът на съда,че липсата на деклариране на обстоятелствата,свързани със семейното положение на молителя,е основание да се приеме,че не са налице предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски. На първо място следва да се отбележи,че твърдения за семейното положение на Н. М. се съдържат в исковата молба. В молбата за освобождаване от държавна такса и разноски пък е посочено,че същата не получава издръжка от бащата на децата си. Ако съдът е счел,че тези твърдения не са достатъчни за удостоверяване на семейното положение на молителката,следвало е да даде указания за представянето на доказателствата,които счита за необходими и достатъчни. Пред настоящата съдебна инстанция е представено удостоверение за семейно положение и членове на семейството на Н. М.,което следва да бъде взето предвид,доколкото указания за представянето му в предходните съдебни инстанции не са давани. Молителката не разполага с доходи по трудово правоотношение /от представената регистрационна карта №14773/23.12.2011г. се установява,че същата е регистрирана в Бюрото по труда/,няма облагаем доход по чл.24 ЗДДФЛ и чл.49 ЗДДФЛ,не притежава недвижими имоти и МПС,не е регистрирана като лице,извършващо търговска дейност под каквато и да било форма,има две малолетни деца. Въз основа на тези данни неправилно въззивният съд е приел,че същата разполага със средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 1413.04лв.,както и да заплаща разноските по делото. Обжалваното определение,както и определението на първоинстанционния съд,постановени по направеното от Н. М. искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски следва да бъдат отменени като неправилни и вместо това по същество бъде постановено освобождаване на жалбоподателката от това задължение по реда на чл.83,ал.2 ГПК. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение №1421 на Бургаския окръжен съд,постановено на 28.05.2012г. по ч.гр.д.№988/2012г. ОТМЕНЯ определение №1421,постановено от Бургаския окръжен съд на 28.05.2012г. по ч.гр.д.№988/2012г. и определение №3655/26.04.2012г.,постановено от Районен съд-Бургас по гр.д.№2470/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83,ал.2 ГПК Н. М. В. от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в производството по гр.д.№2470/2012г. по описа на Районен съд-Бургас. Връща делото на Районен съд-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№2470/2012г. Определението е окончателно. Председател: Членове: