Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София, 20 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1940/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила определение от 29 юни 2012 година на Плевенския окръжен съд, постановено по нохд № 461/2011 година, с което е одобрено споразумение за решаване на делото, при ангажиране на наказателната отговорност на осъдения А. К. К. за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 1 и 3 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК. В искането е заявена незаконосъобразност на определението в частта му по приложението на чл. 66 от НК – относно одобреното от съда отлагане изтърпяването на наложеното на осъдения К. наказание от две години лишаване от свобода за срок от пет години, като нарушението е съществено, а това ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор при посоченото в него основание за възобновяване на делото. Осъденият А. К. не участва лично, редовно призован. Не се представлява и от защитника си адвокат Л. П. от АК – [населено място], също редовно призована. Не е представено писмено становище по искането на главния прокурор. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: С атакуваното определение Плевенският окръжен съд е одобрил споразумение за решаване на делото, с което е ангажирана наказателната отговорност на осъдения А. К. К. за извършено от него през периода от 20. 06. 2011 година до 16. 11. 2011 година в [населено място], в съучастие като помагач със С. К. С., престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 1 и 3 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК, за което, при условията на чл. 55 от НК, му е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 55, ал. 3 от НК, на осъдения не е наложено наказание „глоба”, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода. Присъдени са съответни разноски по делото, възложени в тежест на осъдения К.. Определението е постановено на 29. 06. 2012 година, когато е влязло в законна сила като неподлежащо на редовен инстанционен контрол. Искането е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и е постъпило в първоинстанционния съд в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е основателно. В искането се твърди, че по отношение на осъдения К. не са били налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК поради наличието на две предходни осъждания за умишлени престъпления от общ характер, за едното от които – по нохд № 3765/2007 година по описа на Районен съд – гр. Плевен, не е настъпила реабилитация по право, защото такава вече е била настъпила за предходното му осъждане от 1996 година. Поради това, приложението на чл. 66 от НК и за настоящето осъждане, е незаконосъобразно, като допуснатото нарушение на материалния закон е съществено. От данните по делото се установява, че преди извършване на деянието, предмет на настоящето производство, К. е осъждан два пъти: по нохд № 276/1995 година за престъпление по чл. 346, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание глоба в размер на 10000 (неденоминирани) лева и по нохд № 3765/2007 година за престъпление по чл. 343б от НК, като наложеното наказание е една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила, което е станало на 04. 01. 2008 година. Ключовият по делото въпрос е дали са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК по отношение на настоящето осъждане на К., с оглед наличието на двете предходни осъждания. Решаването на делото със споразумение съвсем не освобождава съда от задължението да прецени съответствието на отделните негови клаузи със закона (и морала), като изрично е вменено на съда с разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК. Известно е, че приложението на чл. 66 от НК предполага като абсолютна предпоставка липсата на предходно осъждане на лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер. По отношение на двете предходни осъждания на К. няма как да е настъпила реабилитация по право, защото разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК не го допуска. Вярно е, че първото осъждане е на глоба, а не на лишаване от свобода, но реабилитацията за него има отношение към възможността за реабилитиране на К. по второто му осъждане по нохд № 3765/2007 година. По делото липсват данни за изпълнение на наказанието „глоба”, както изрично е отразено и в искането за възобновяване на делото. Това обстоятелство е от значение с оглед възможността за реабилитиране по чл. 86, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от НК, която винаги е обвързана с изтърпяване на наказанието. По идентичен начин стои въпросът и с реабилитацията по чл. 88а от НК, която не е нищо друго освен вид реабилитация по право, обвързана с изтичането на определен срок по чл. 82, ал. 1 от НК от момента на изтърпяване на наказанието и липсата на извършено ново престъпление в този срок. В случая, въпреки липсата на данни за заплащане на наложената глоба, респ. за началния момент на срока за настъпване на реабилитация по право съгл. чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, разумно е да се отчете, че такава реабилитация е настъпила, а и изпълнението на това наказание е погасено по давност с оглед разпоредбата на чл. 82, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 5 от НК. Извън това е несъмнено, че при второто осъждане на К. не е имало формална пречка за приложението на чл. 66 от НК, а също и че в тригодишния изпитателен срок той не е извършил друго престъпление, заради което следва да изтърпи отложеното наказание. Преценено само за себе си, то дава възможност за реабилитация на осъдения за това осъждане при условията на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, ако не беше забраната на ал. 2 на същата норма, която не го позволява (в този смисъл вж. р. № 454/28. 11. 2008 година на ВКС, ІІ н. о., р. № 51/21. 03. 1996 година на ВС, І н. о., р. № 247/08. 06. 2009 година на ВКС, І н. о., р. № 119/06. 04. 2011 година на ВКС, І н. о. и мн. др.). При тези фактически и правни съображения, одобреното от съда споразумение, съдържащо клауза за отлагане на изтърпяването на наложеното на осъдения К. наказание от две години лишаване от свобода за срок от пет години, доколкото касае лице със статут на осъждано, сочи на незаконосъобразност на тази клауза, с оглед и липсата на данни за постановена съдебна реабилитация при условията на чл. 87 от НК. Поради това, определението за одобряване на споразумението следва да бъде отменено по реда на възобновяване на наказателните дела и делото върнато на съда за ново разглеждане от друг състав, тъй като на съда е предоставена процесуална възможност да предлага промени в споразумението, които страните да обсъдят, вкл. относно вида, размера, начина на изтърпяване на наказанието и пр. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела определение от 29 юни 2012 година на Плевенския окръжен съд, постановено по нохд № 461/2011 година, с което е одобрено споразумение за решаване на делото, при ангажиране на наказателната отговорност на осъдения А. К. К. за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 1 и 3 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.