Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е



№ 85


гр. София, 08.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на първи юни, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: БОЙКА СТОИЛОВА
Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3317 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Т. Н. П. чрез адвокат П. Т. от АК-София срещу решение № 23/06.03.2019 г. по в.гр.д. № 5/2019 г. на Окръжен съд Търговище, с което след връщане на делото с решение № 196/21.12.2018 г. по гр.д. № 1101/2018 г. от Върховния касационен съд, ІІІ г.о. е отменено решение № 152/21.08.2017 г. по гр.д. № 57/2017 г. на Районен съд Попово, като се предоставя на майката Д. Н. К. да упражнява родителските права по отношение на малолетната Е. Т. Н., [дата на раждане] ; местоживеенето на детето е определено при нея на адрес: [населено място], [община], обл.Т. и е определен режим на лични отношения с бащата – Т. Н. П., както следва: „от петък до неделя – през седмица, като бащата ще има право да взема детето след края на учебните занятия в петък от 16.00 ч. до 18.00 ч. в неделя, с преспиване в петъчната и съботната нощ. Бащата ще има право да взема детето и през половината дни от ваканциите извън лятната ваканция (Коледна и пролетна) – по Коледните, Новогодишните и В. празници. Така също бащата ще може да взема детето при себе си всяка нечетна година – за Бъдни вечер и Коледа, всяка четна година – на Нова година и на Великден, както и един месец и половина през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката“. Бащата ще може да взема детето и „за неговите лични празници /рожден ден, през година – в нечетната година да е при него, в четната – при майката, както и на собствения си рождения ден – всяка година“. С решението е присъдена и месечна издръжка на детето в размер на 130 лева, считано от влизането на решението в сила. С определение № 212/21.05.2019 г. по делото, съдът е отхвърлил молбата на ответника за изменение на решението в частта му за разноските, срещу което е подадена частна жалба от Д. Н. К. чрез адвокат К. П. от АК-Т., с искане то да бъде отменено, като й се присъдят направените разноски по делото.
Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос, кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца.
Отговор на обусловилия допускане на касационно обжалване въпрос се дава в решение № 437 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 1145/2011 г. на ВКС, IV г.о., с което се приема, че мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител. Когато по време на фактическата раздяла по съгласие на родителите или по обективни причини децата са отглеждани продължително време при единия родител, в техен интерес е те да продължат да бъдат отглеждани от същия родител, ако той разполага с необходимите качества и условия за това. Най-важното сред личните качества на родителя е да признава и зачита интереса на децата да имат пълноценни отношения с другия родител. Възрастта на децата също има значение. Когато тя е твърде ниска, те имат нужда от ежедневна майчина грижа и ласка. Важен показател е дали децата се чувстват добре при условията, при които са отглеждани след фактическата раздяла. Особено когато отношенията между родителите са нетърпими, една нова промяна в начина на отглеждането на децата във всеки случай би се отразила неблагоприятно върху и без това натоварената им психика.
Настоящият състав на Върховния касационен съд изцяло споделя изводите в цитираното решение, които доразвиват разясненията в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, което не е загубило сила при действието на Семейния кодекс от 2009 г. и според което съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт с родителя, при когото децата не живеят постоянно. В допълнение следва да се посочи, че обстоятелствата, при които съдът може да измени постановените по-рано мерки или фактически установените отношения с детето, като определи нови мерки при упражняване на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, е необходимо да засягат интереса на детето по такъв начин, който рефлектира непосредствено върху неговото здраве, обичайна семейна среда или социалното му обкръжение (напр. проблеми при общуването с единия родител и новото му семейство, агресивно поведение на другия родител или негативни реакции за семейната и социална среда, в която живее детето). Когато, обаче, промяната в живота на единия родител е настъпила единствено в битовите условия, при които той живее, но без да се подобрява установеният режим на децата, в техен интерес е обичайната семейна среда и обкръжение да бъдат запазени, ако този родител притежава и необходимите качества да полага нужните грижи и не препятства личните отношения с другия родител, в съответствие с изискванията за отговорно родителско поведение.
С оглед дадения отговор на повдигнатия въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон са основателни. Въззивният съд в случая правилно е установил фактическите обстоятелства по делото - страните по делото са родители на детето Е. Т. Н., род. на 09.07.2008 г., без да е сключен брак между тях. Първоначално са живеели в собствено на мъжа жилище в [населено място], но след раздялата през 2013 г., малолетната Е. е останала да живее при баща си, а майката се установила с приятеля си в [населено място]. След няколко години, майката и приятеля й се установяват да живеят в [населено място] /на 4 км. от [населено място]/ и майката иска детето да остане при нея, тъй като по време на фактическата раздяла, грижите и издръжката на Е. са били поети от бащата, но без да се прекъсват контактите й с детето. Правилно също така са изводите на въззивния съд, че интересът на детето следва да се преценява с оглед на всички установени по делото обстоятелства за притежаваните лични качества и възможностите на всеки от двамата родители, полаганите от тях грижи и умения за възпитание на детето, социалното им обкръжение и битовите условия, при които живеят, но също възрастта и пола на детето, включително отношенията на привързаност с майката и бащата. В нарушение на материалния закон, обаче, съдът не е съобразил в достатъчна степен конкретните и специфични обстоятелства, свързани с интереса на малолетното дете и необходимостта от постигането на баланс при определянето на личните контакти с него. В мотивите на решението, въззивният съд е изложил подробни съображения за личните качества и материални възможности на двамата родители, както и изключителната им загриженост за развитието и възпитанието на Е., но необосновано е достигнал до крайния извод, че независимо от силната и емоционална връзка на Е. с всеки от двамата родители, обстоятелствата в конкретния случай са изменени по отношение на майката, поради което следва да бъдат променени съществуващите отношения, като родителските права се предоставят на майката и местоживеенето на детето бъде при нея.
Както вече е изяснено с цитираното по-горе решение на Върховния касационен съд, когато по съгласие на двамата родители или по обективни причини децата са отглеждани продължително време при единия родител, в техен интерес е те да продължат да бъдат отглеждани от същия родител, ако той притежава необходимите качества, а условията, при които живеят, го позволява. В случая, не се спори, че полаганите грижи от двамата родители на Е. и новите им семейства са изключително адекватни, тъй като те не се противопоставят на срещите помежду им, с което осигуряват възможност на детето да има пълноценен контакт с тях. От социалния доклад и гласните доказателства с установява, че личните качества на всеки от родителите е способствало за израстването на Е. като здраво, жизнерадостно и общително дете, с изградени битови навици и много здрава емоционална връзка, както с нейния баща, така и с нейната майка. При обсъждане на комплекса от обстоятелства, които имат значение да бъде предпочетен единия родител, обаче, въззивният съд е съобразил единствено промяната в условията на живот на майката, отношенията й с нейния приятел, както и очакванията за спокойна семейна среда в бъдеще, въз основа на което е достигнал до извода, че родителските права следва да бъдат възложени на майката. Тези изводи не могат да бъдат споделени, тъй като при липсата на доказателства за проблеми при общуването с някой от родителите на Е. или негативни оценки за семейната и социалната среда, при която живее детето до момента, следва да се приеме, че обичайните лични контакти и битовите условия при бащата, който продължително време е полагал адекватни грижи за детето с новото си семейство, удовлетворяват „най-добрия интерес на детето“ по смисъла на §1, т.5 ДР на ЗЗакрД, а промяната в изградените до този момент навици може само да навреди на детето. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че интересът на децата винаги се свързва с физическото им развитие и възпитание по начин, който да им осигури нормални условия за интелектуално израстване и опазване на техните лични и имуществени права, т.е. независимо от особеностите на конкретния случай и индивидуалния подход, при решаване на въпросите за родителските права и режима на личните отношения между ненавършилите пълнолетие деца и родителя, при когото те не живеят, съдът е длъжен да преценява винаги най-добрия интерес на децата. В случая, изменените обстоятелства при единия родител не налагат задължителна промяна в обичайното местоживеене на детето и установеният по съгласие на двамата родители режим на лични контакти с детето, при който Е. ще може да запази и надгражда съществуващите отношения на близост с родителите. Както майката, така и бащата имат приблизително равни възможности да се грижат за детето, като му осигурят подходящи условия, с оглед неговите физически, психически и емоционални потребности.
Тези обстоятелства налагат отмяна на въззивното решение в частта за родителските права, местоживеенето на детето, определеният режим на лични контакти и издръжката на малолетната. По отношение на майката на детето, безспорно са изменени битовите условия, при които живее, но тези промени не засягат обстоятелствата, въз основа на които да се направи обоснован извод, че е наложителна промяна на средата, в която живее и учи Е.. От данните по делото е видно, че майката живее в близост до населеното място, където учи детето, но промяната на местоживеенето на детето безспорно ще ограничи неговото общуване в обичайната среда, през времето, когато не се провежда учебен процес и допълнително ще бъде затруднено и съпровождането му до училище. По делото е установено, че и двамата родители притежават възпитателски качества, но при създадената спокойна семейна среда и условия, полаганите продължително време грижи и отношение към малолетната Е., настоящият състав на ВКС приема, че упражняването на родителските права следва да бъде възложено на бащата, при когото детето е живяло в подходящи за неговото развитие, отглеждане и възпитание условия, без да са преустановени или препятствани личните контакти с майката. От друга страна, възрастта и пола на Е. предполагат да бъде приложен режим на лични отношения, разпределящ свободното й време между родителите, тъй като в интерес на малолетното дете е регулярното общуване с двамата родители чрез разширяване на режима на лични контакти, който няма пречка по общо съгласие да бъде осъществяван и по-продължително време, за да се запази усещането за близост и да не се стигне до момент на отхвърляне и отказ от контакти с единия родител, при когото детето не живее постоянно.
От бащата Т. Н. П. чрез адвокат П. Т. от АК-София са поискани сторените разноски за държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно приложените договори за правна защита и съдействие от 07.04.2019 г. и 01.06.2020 г. в размер на общо 1225 лева.
По частната жалба. Срещу определението от 21.05.2019 г. по делото, с което въззивният съд е отхвърлил молбата на ответника за изменение на решението в частта му за разноските, е подадена частна жалба от Д. Н. К. чрез адвокат К. П. от АК-Т. с искане то да се отмени, а молбата по чл.248 ГПК да бъде уважена.
Частната жалба е подадена в срок по реда на чл.274, ал.2 ГПК от легитимирана да обжалва страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима, но е неоснователна поради следните съображения:
Правото на разноски е признато на страната по делото, която е постигнала желания за нея правен резултат при разглеждане на спора по същество, респ. при позитивен за нея резултат от обжалване на постановения съдебен акт, тъй като съгласно чл.81 ГПК, съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Съдът присъжда само онези разноски на спечелилата страна по делото, за които е доказано, че са извършени по делото с надлежни писмени доказателства, според дадените разяснения с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
От данните по делото се установява, че ответната страна е направила своевременно искане за присъждане на сторените от нея разноски в производството, които съгласно правилото на чл.78 ГПК й се дължат при отхвърлянето на иска на ищеца, респ. при уважаването на предявения от нея насрещен иск, но с оглед крайния изход на спора, за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и неговата издръжка, частната жалба следва да се остави без уважение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 23 от 06.03.2019 г. по в.гр.д. № 5/2019 г. на Окръжен съд Търговище.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетната Е. Т. Н., род. на 09.07.2008 г., на бащата Т. Н. П., ЕГН [ЕГН], с право на майката Д. Н. К., ЕГН [ЕГН], да вижда и взема детето всяка нечетна седмица от календарната година, за времето от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя с преспиване; както и през първата половина на всички училищни ваканции, освен по времето на официалните празници и личните празници на детето, когато майката може да вижда и взема детето през всяка четна година за В., Коледните и личните празници на детето, а през нечетна година - за Новогодишните и другите официални празници.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето при бащата Т. Н. П., в [населено място], обл.Т., [жк], етаж 1, ап.3.
ОСЪЖДА Д. Н. К., ЕГН [ЕГН], да заплаща месечна издръжка на малолетната Е. Т. Н., род. на ..... г., чрез нейния баща и законен представител Т. Н. П., ЕГН [ЕГН], в размер на 130 (сто и тридесет) лева, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на Д. Н. К. против Т. Н. П., на основание чл.127, ал.2 СК.
ОСЪЖДА Д. Н. К. да заплати на Т. Н. П., чрез адвокат П. Т. от АК-София, сторените разноски в размер на 1225 (хиляда двеста двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Д. Н. К. да заплати държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 187,20 (сто осемдесет и седем лева, двадесет стотинки) лева.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 212 от 21.05.2019 г. по в.гр.д. № 5/2019 г. на Окръжен съд Търговище.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.