Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
София, 05.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ
гражданско отделение, в съдебно заседание на 18.02.2010 две
хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА
РУСЕВА
дело №981/2009 година
Производството е по член 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Т. З.,Н. Д. Ш.,Т. П. Ш.,А. П. К.,К. З. Т.,Г. Т. Г.,В. Д. П. и В. Д. Д. против решение №609/08.04.2009г. на Пловдивски окръжен съд,Х гр.с.,постановено по гр.д. №3033/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №61/17.07.2008 по гр.д. №719/2008г. по описа на Пловдивски районен съд,като е отхвърлен предявеният иск с правно основание член 108 от ЗС.
С определение №1140/15.12.2009г. ,постановено по делото,ВКС е допуснал касационно обжалване,поради наличие на предпоставките на член 280 ал.1 т.2 от ГПК. Правните въпроси от значение за изхода на делото,са посочени като материалноправен такъв- какъв вид владение за реализирали,както праводателката на ответниците,така и самите те,а като процесуалноправен въпрос-необсъждането и липсата на анализа на свидетелските показания досежно знанията на ответниците за водения спор по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ при извършване на сделките,с които са придобили идеални части от процесния имот от една страна,а от друга-необсъждането на всички доказателства,намиращи се по преписката по възстановяване на собствеността,в противоречие с практиката на ВКС по приложението на член 188 от ГПК/отм/.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба И. Г. Г. и Г. И. Г. молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,ГК,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка на правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК,приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока,предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е основателна.
По предявения иск с правно основание член 108 от ЗС,ищците,твърдят,че в качеството си на наследници на общия наследододател В. Х. Ш. на 06.04.1969г. ,са собственици на недвижим имот от 12,503 дка,находящ се в строителните граници на гр. П.,в местн.”Г”,представляващ имот №33,парцел ****гробище от кадастрален план изработен 1996г.,реституиран по реда на ЗСПЗЗ с решение №С0075 от 21.09.2006г. на Общинска служба по земеделие и гори,гр. Пловдив,което е издадено въз основа на решение №30/06 от 01.02.2006г. на В. касационен съд,ІV гражданско отделение постановено по гр.д. №2401/2004г. по описа на същия съд,в производството по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ/лист 14 от първоинстанционното дело/. Този спор за материално право е в резултат на постановеното възстановяване на правото на собственост върху процесния имот с решение №26134 от 21.06.1999г. на ПК гр. П.,на С. Д. С. ,една от наследниците на общия наследодател В коляното на неговия син Д. В. Ш. 1945г./лист 115 от делото-удостоверение за наследници на общия наследодател/,след което са осъществени от последната поредица от сделки с ответниците по настоящия ревандикационен иск,КАТО целият процесен имот е бил продаден,съгласно приложението по делото нотариални актове,за част от осъществените сделки с част от ответниците и последващи прехвърлителни сделки с останалата част от същите,съгласно данните по писмо №06-94. ОС-45 от 13.06.2006г. на Община П.,район”С”/лист 85 от първоинстанционното дело/. При това положение,към момента на повдигане на спора,съгласно данните по приложената административна преписка на ОСЗГ П. ,вх. №2597/2.07.1992г. на наследници на В. Х. Ш. и административна преписка №С00075/14.12.2004г. на наследниците на същия/лист 81 и сл. от първоинстаницонното дело/,е налице приключена реституционна процедура по отношение на процесния имот,като с горепосоченото решение приложено на лист 82 от делото е признато правото на собственост върху описания процесен имот в съществуващи,стари реални граници.
В решаващите си мотиви въззивният съд е приел,че с оглед постановеното ново решение на ОСЗГ от 21.09.2006г,във връзка с горепосоченото съдебно решение,с което е бил разрешен спора по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,което има конститутивно действие,съгласно Тълкувателно решение №1/1997г. на ОСГК на ВКС,т.1,ищците се легитимират като собственици на процесния имот към момента на издаването му. За да отхвърли предявения ревандикационен иск ,съдът е приел,че в полза на ответниците е изтекла,предвидената в член 79 ал.2 от ЗС придобивна давност към момента на завеждане на настоящия спор-28.02.2008г.,поради което последните са придобили правото на собственост върху процесния имот. Изложени са аргументи,че ответниците са получили владението от своята праводателка С. С. ,което е било явно,с оглед извършените разпореждания с части от имота в последващ период от време,като последните са присъединили по смисъла на член 82 От ЗС владението,което праводателката им е упражнявала върху имота още от 1999г.
Становището на настоящата съдебна инстанция,че при постановяване на въззивното решение Пловдивският окръжен съд е допуснал неправилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон,произтича от следното:
Въззивният съд,с решението си е отчел настъпилото конститутивно действие на постановеното решение №С0075 от 21.09.2006г. на ОСЗГ П. по преписка със заявление от 14.12.2004г. от Е. Б. ,с която на основание член 18 ж от ППЗСПЗЗ и решение на ВКС №30/01.02.2006г. по гр.д. №2401/2004г.по описа на ВКС,ІVго,от което ищците черпят правото си на собственост,вследствие настъпил реституционен ефект. При това положение преценката на съда относно доводите за изтекла придобивна давност в полза на ответниците,в качеството им на добросъвестни владелци,каквито твърдения се излагат от тях,годни да ги направи собственици на процесния имот е неправилна. Това е така,защото законодателят е предвидил възможността да се препятства придобиване по давност собствеността върху земеделски земи,преди приключване на процедурата по възстановяване на собствеността им по реда на ЗСПЗЗ и преди бившите собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск за собственост. Данните по делото сочат,че процедурата по възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи на общия наследодател В е започната с подаването на заявление от неговите наследници през 1992г.,видно от приложената на лист 80 и сл.административна преписка на ПК,която не е била предмет на анализ и обсъждане от страна на въззивния съд. Следователно от този момент е налице висяща и неприключила процедура по възстановяване на тези земи,последвана от повдигнат спор за материално право по иск по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен срещу праводателката на ответниците С,като е било образувано гр.д. №1600/2001г. по описа на Пловдивски районен съд/лист 92 от делото/,приключило в постановеното горепосочено решение на ВКС,с което спорът е бил решен по същество. С оглед на това е необходимо да се изясни датата на завеждане на този спор,във връзка с депозирането на исковата молба пред съда,тъй като към този момент фактическата власт върху процесния имот се е упражнявала от С. С. от наследниците на общия наследодател,като се проследят последващите прехвърлителни сделки,с предмет идеални части от процесния имот,до окончателното му отчужване от последната. В тази връзка необсъждането на свидетелските показания,свързани с опровергаване на презумпцията по член 70 ал.2 от ЗС за добросъвестност на владението,представлява съществено процесуално нарушение,поради което следва да се отмени обжалваното въззивно решение.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №609/08.04.2009г. на Пловдивски окръжен съд,Х гр.с.,постановено по гр.д. №3033/2008г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: