Р Е Ш Е Н И Е № 399 гр. София, 16 октомври 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и шести септември двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Юрий Кръстев при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1194/2012 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационна жалба на частната обвинителка С. Т. Й. против присъда № 80 от 23.05.2012 год. постановена по ВНОХ дело № 1/2012 год. на Габровския окръжен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че въззивният състав е нарушил правилата за оценка на доказателствата, като не ги е оценил в цялост и в логическата им връзка и това е довело да отмяна на осъдителната присъда и до оправдаване на подсъдимите при наличието на достатъчно доказателства за осъждане. По същество се иска новата присъда да бъде отменена и подсъдимите да бъдат осъдени. Подсъдимите молят жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 99 от 21.12.2011 год. постановена по НОХ дело № 37/2011 год. Дряновският районен съд е признал подсъдимите П. Д. В. и К. Н. В. за виновни в това, че на 11.06.2010 год. в местността “М.”, землище на гр.Дряново, не осъществили достатъчен контрол върху дворното си куче А., като не предприели всички необходими мерки за предотвратяване на свободното му напускане пределите на имота и по непредпазливост допуснали причиняването на тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване- загуба на по-голяма част от дясната ръка на С. Т. Й., поради което и на основание чл. 133 пр.1 НК ги е осъдил на по три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от по три години от влизане на присъдата в сила. С присъда № 80 от 23.05.2012 год. постановена по ВНОХ дело № 1/2012 год. Габровският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимите за невинни и ги е оправдал по предявените обвинения по чл. 133 пр.1 НК. Касационната жалба е основателна. При постановяване на въззивната присъда е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е съществено по смисъла на чл. 348 ал.1 т.2 НПК, защото е довело до ограничаване правата на пострадалата да търси съдебна защита за увредените си интереси. Когато отменява присъдата и вместо нея постановява нова присъда въззивната инстанция е длъжна, след като анализира самостоятелно всички събрани доказателствени материали, да посочи какви нарушения са допуснати при оценката им, каква оценка им прави и какви са правните съображения за взетото решение. Тези свои задължения, произтичащи от рапоредбата на чл. 339 ал.3 НПК Гаобровският окръжен съд не е изпълнил. Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимите против постановената от първата инстанция осъдителна присъда. Страните не са поискали допълнително събиране на доказателства но съдебният състав служебно е преценил, че по делото има неизяснени обстоятелства от съществено значие за правилното му решаване и на основание чл. 144 ал.1 НПК е назначил съдебно кинеложка експертиза. След изслушване на заключението на вещото лице С. К. в съдебно заседание и изразеното съмнение в неговата правилност, е назначил повторна експертиза, която е възложил на вещото лице Т. Г.. При анализа на наличната доказателствена съвкупност, за да формира вътрешното си убеждение, че обвинението, за което двамата подсъдими са предадени на съд и осъдени с присъдата не е доказано по несъмнен и категоричен начин и на това основание да отмени осъдителната присъда и да ги оправдае, съдът е приел, че по делото липсват доказателства кучето на подсъдимите са е нападнало и увредило пострадалата. Този извод е направил при избирателно възпримане на част от доказателсвата и то само на тези, които са в полза на обвинението. Процесуалните правила за оценка на доказателствата предоставят суверенно право на решаващия съд да кредитира всяко едно от тях, но след като много внимателно го анализира във взаимната му връзка с останалите доказателствени средства по начин, който би му дал възможност да направи единствено възможния извод, че отразява обективната действителност. Това свое задължение Габровският окръжен съд не е изпълнил. Анализът на доказателствата не е извършен поотделно и в тяхната взаимна връзка, в оценъчната дейност не е търсена логическа връзка и взаимна обусловеност между отделните доказателствени източници, не са изчерпани всички възможности за доказване, приети са за доказани факти лишени от доказателствена основа и това е довело до опорочаване вътрешното убеждение на съда. С това е допуснато съществено нарушение по чл. 303 ал.1 НПК, защото не само осъдителната, но и оправдателната присъда не може да се основава на предположения при решаване на въпросите по чл. 102 НПК. Съдът се е предоверил на заключенията на изслушаните експертизи на вещото лице кинолог С. К. и на д-р Т. Г., независимо от изразеното съмнение в правилността на първата експертиза, което е наложило назначаването на повторна експертиза със същите задачи. Двете вещи лица при изготвяне на своите заключения очевидно не са се запознали с всички доказателства, в това число с показанията на св. Е. К., която е установила, че двете големи кучета били много агресивни и било въпрос на време някои да пострада от тях, поради което сигнализирала с писмени жалби/приложени към материалите от досъдебното производство/ прокуратурата, кмета и органите на полицията, а в пълнота и с показанията на св. П. П., който е установил, че: “Пред портата на К. имаше едно голямо куче с каишка на врата, не беше селско куче а от някаква порода, която не познавам, лежи и пази и от време на време лае, скача и се стрелка към мен. Пострадалата казваше да не я оставям защото ще я изяде”. Съдът се е отнесъл безкритично към тези експертизи, включително и в частта, с която експертните им заключения не се основават на специални познания в тяхната област, а представляват твърдения за определени факти. Вещите лица твърдят, че кучето на подсъдимите е било провокирано от глутница кучета/ за каквато данни по делото няма/, че се е освободило в този момент от веригата си и като изскочило от двора подушило пострадалата. Такъв механизъм не се сочи и от пострадалата, която в нито един момент не е поддържала приближаване до нея на друго куче извън това, което я нападнало и нахапало и от което молила притеклите й се на помощ съседи да я пазят. Въззивният състав е приел за доказано, че подсъдимата е нападната и нахапана от две неустановени по делото кучета, като по този начин по същество е отхвърлил показанията на пострадалата, които са основен източник на преки доказателства, като е съзрял в тях липса на достатъчна категоричност. Този извод е направил без да обсъди всички съобщени от нея факти и без да ги оцени в логическата им връзка и да ги съпостави с останалите доказателствени източници. Освен факта, че е била нападната и нарането от едно голямо сиво на цвят куче и едно малко куче, подсъдимата е установила че е наранена от “тамошното куче” и че е виждала кучето, което я нападнало и преди като минавала по същия път. Първоинстанционният съд е приел, че тези показания са достатъчно конкретни и от тях може да се направи извод, че се визира едно от кучетата на подсъдимите. При невъзприемане на извода му въззивният състав е имал процесуална възможност да положи усилия да изясни какво съдържание влага тя в тези понятия, а при необходимост да прочете показанията, които е дала в досъдебното производство, още по- вече при задължението му за служебно събиране на доказателства, независимо от процесуалното поведение на страните. Пострадалата е разпитана на 14.06.2010 год /л.56/и на 24.11.2010 год./л.88/ в досъдебното производство, като и при двата разпита е категорична, че когато минавала пред вилата на подсъдимите едно от неговите кучета било излязло отвън и я нападнало без никаква причина. Недобросъвестност в тези показания, лишаваща от достоверност съобщените от нея факти и стремеж да се уличат подсъдимите в престъпление, което не са извършени, не се съзират. Те не са изолирани и намират подкрепа в други доказателствени източници. Без обсъждане са останали показанията на св. Я. К., която е съобщила факти, които лично е възприела при преминаване покрай дворното място на подсъдимите и такива, които пострадалата й е съобщила. Тя е установила, че винаги когато минавала покрай вилата, включително и непосредствено преди деянието, в двора имало пуснато куче, което излизало и на пътя през мрежата със съседното място и от там се прибирало. В този смисъл сведения са дали и св. Х. Д. и Т. Т., първият от които е установил, че “винаги когато минавам покрай мястото на К. нося една тояга, защото понякога се е случвало едното куче да излезе от двора, макар и да е ограден”, а вторият че “имало случаи едно от вързаните кучета да го видя свободно да излиза от двора през едни храсти”. Свидетелката Я. К. е установила и фактите, които и е съобщила в напълно адекватно състояние пострадалата, че кучето излязло от двора на вилата на подсъдимите. По делото липсват данни, включително и в обясненията на подсъдимите, че свободно скитащи кучета са влизали и излизали от двора им. При обсъждане в пълнота на тези доказателства и оценката им във връзка с фактите, установени от останалите доказателствени източници, че кучето А. е намерено от подсъдимата с откъснат синджир и верижка на врата, че свързващата халка е намерена в двора и отразена в протокола за оглед на местопроизшествието, че по неговата муцуна е намерена кръв, която напълно съответства на ДНК-профила на пострадалата, би могло да се стигне до други изводи за приложението на материалния закон. В нито един доказателствен източник не се съдържат факти, че в този момент в района е имало безстопанствени кучета, които евентуално са извършили деянието, а провокирано от тях кучето на подсъдимите се откъснало от веригата и евентуално подушило куче, участвало в нахапването или след оттеглянето им доближило и подушило пострадалата или участъка, където е била нахапана, с какъвто менахизъм е обяснена намерената по него кръв. Допуснатите нарушения са съществени и са основание за отмяна на постановената от въззивната инстанция присъда. На това основание следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да бъдат събрани всички възможни и допустими доказателствени източници, да бъдат оценени в логическата им връзка и въз основа на цялостния им анализ да бъде приложен точно материалния закон. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1т.4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Отменява присъда №80 от 23.05.2012 год. постановена по ВНОХ дело № 1/2012 год. по описа на Габровския окръжен съд, с която е отменена присъда № 99 от 21.12.2011 год. по НОХ дело № 37/2011 год. на Дряновския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимите К. Н. В. и П. Д. В. са признати за невинни и оправдани по предявените им обвинения по чл. 133 пр.1 от НК. Връща делото на Габровския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: