Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * съкращаване на щата * подбор * трудово възнаграждение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 382

София 27.11.2013 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ

при секретаря Райна Пенкова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 50/2013 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение №6501 от 09.10.2012 г. на Софийския градски съд по гр.д. №4427/2012 г., с което след като e отменено частично решение №II-67-4 от 27.01.2012 г. по гр. дело №38575/2011 г. на Софийския районен съд са уважени предявените от Е. С. Д. срещу В. т. у. „В. К.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 225, ал.1 КТ за сумата 5 500 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 15.07.2011 г. – 15.01.2012 г. Въззивният съд е приел, че уволнението поради съкращаване на щата е незаконно, защото работодателят не е извършил подбор, а той е бил задължителен. Това е така, защото съкратената длъжност на ищцата не е била единствена. Независимо от различните наименования, нейната длъжност „специалист телекомуникации и мрежи за данни” е била идентична с длъжността „експерт телекомуникации и мрежи за данни”. Искът с правно основание чл. 225, ал.1 КТ трябва да се отхвърли като недоказан, защото не е установен размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата.
Решението е обжалвано от В. т. у. „В. К.”, [населено място], в частта, с която е отменено решение №II-67-4 от 27.01.2012 г. по гр. дело №38575/2011 г. на Софийския районен съд и са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че съобразно разпоредбата на чл.329 КТ е бил длъжен да извърши подбор. Това е така, защото не са обсъдени в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, при което неправилно е прието, че съкратената длъжност на ищцата не е единствена по своята трудова функция.
Решението е обжалвано и от Е. С. Д., [населено място], в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено относно отхвърлянето на иска с правно основание чл. 225, ал.1 КТ за сумата 5 500 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 15.07.2011 г. – 15.01.2012 г. Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ е неоснователен, защото не е установен размерът на последното и брутно трудово възнаграждение. Обстоятелството, че този размер е 916.66 лв. не е оспорено от ответника и в доклада на първоинстанционния съд е посочено, че не се нуждае от доказване.
С определение №649 от 21.05.2013 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №6501 от 09.10.2012 г. на Софийския градски съд по гр.д. №4427/2012 г. Обжалването е допуснато по правните въпроси за това трябва ли при преценката дали определени длъжности са идентични и подборът е задължителен, да се изследва има ли съществени различия между тях и дали когато първоинстанционният съд в доклада по чл.146 ГПК е приел, че дадено обстоятелство не е оспорено от ответника и не се нуждае от доказване, то ищецът трябва да доказва същото обстоятелство.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По повдигнатите въпроси са постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС те имат задължителен характер.
Подборът се извършва при уволнение само на три от основанията по чл.328 КТ – закриване на част от предприятието, съкращаване в щата и намаляване обема на работата. При подбора трябва да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи идентични по същността си трудови функции. Подборът в този случай е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посочените по-горе основания, тъй като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще не може да бъде упражнено. При уволнение поради съкращаване на щата работодателят е длъжен да извърши подбор, за да бъде определено кои работници или служители да бъдат уволнени и кои да бъдат запазени на работа. При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжност с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. В подбора трябва да бъдат включени всички работници или служители, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции. В този смисъл е решение №491 от 03.01.2013 г. по гр. дело №1451/2011 год. на ВКС, IV г.о.
Съдържанието на доклада, който прави съдът в първото по делото открито съдебно заседание е посочено в чл. 146 ГПК. Докладът обхваща, както изложеното в исковата молба, съответно отговора, евентуално допълнително уточнени и пояснени от страните и конкретизирани след въпросите и указанията на съда, така също становищата и възраженията на ищеца във връзка с направените оспорвания на ответника, както и неговите във връзка с поясненията на ищеца. Съдът дава правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника, от което следва и как ще се определи доказателствената тежест между страните. Посочва на страните кои обстоятелства не се нуждаят от доказване или приема за ненужно доказването на признатите обстоятелства. Разпределя доказателствената тежест за всички подлежащите на доказване факти – конкретно за кои тя е за ищеца и за кои – за ответника. Няма значение дали по отношение на определени обстоятелства е направено признание и дали страните са сочили доказателства за установяването им. Това е така, защото съдът в случая изяснява какво доказване следва да се проведе от всяка страна – пълно главно или е достатъчно и непълно; последиците са свързани с това дали съдът ще приеме за установен или не определен, релевантен за спора факт, а заключението се прави след преценка на всяко доказателство поотделно и в съвкупност с всички останали. /В. решение №549 от 29.10.2010 г. по гр. дело №56/2010 г. на ВКС, IV г.о./. При действието на ГПК/отм./ становището на първоинстанционния и въззивния съд, че определени фактически твърдения не се нуждаят от доказване, тъй като страната на която се противопоставят признава същите, беше привременно и не обвързваше съда. По тази причина той можеше с оглед данните по делото да отмени определението си и да укаже на страната, че същите факти се нуждаят от доказване. При сега действащия ГПК когато първоинстанционният съд в доклада по чл.146 ГПК е приел, че дадено обстоятелство не се нуждае от доказване, то въззивният съд само при оплакване във въззивната жалба може да приеме същото за нуждаещо се от доказване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира жалбата на В. т. у. „В. К.” за основателна поради следните съображения:
Правилно въззивният съд е приел, че е налице реално съкращаване към момента на уволнението на длъжността на ищцата „специалист телекомуникации и мрежи за данни”. В нарушение на закона обаче е прието, че тази длъжност не е единствена, а е идентична със заеманата от друг служител длъжност „експерт телекомуникации и мрежи за данни”, поради което подборът между тях е бил задължителен, а не е направен. В разглеждания случай е безспорно установено, че трудовите функции за длъжността на ищцата „специалист телекомуникации и мрежи за данни” и за длъжността „експерт телекомуникации и мрежи за данни”, независимо от сходните им наименования включват съществено различаващи се трудови функции. Първата длъжност е изпълнителска, а втората – ръководна. На първата са възложени най-общо функции по подпомагане разширяването на телекомуникациите и мрежите за данни като изпълнява технически задачи по текущата поддръжка. На втората - функции по организиране и осъществяване изграждането и разширяването на телекомуникации и мрежи за данни, както и контрол по изпълнение на задачите по текущата поддръжка. Ето защо уволнението поради съкращаване на щата е законно, защото работодателят не е бил длъжен да извърши подбор.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение в частта относно исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. С оглед изхода на спора относно законността на уволнението обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ.
Според изхода на спора на касатора В. т. у. „В. К.”, [населено място], трябва да се присъдят деловодни разноски в размер на 420 лв.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №6501 от 09.10.2012 год. на Софийския градски съд по гр.д. №4427/2012 г. в частта, с която е отменено решение №II-67-4 от 27.01.2012 г. по гр. дело №38575/2011 г. на Софийския районен съд и са уважени предявените от Е. С. Д. срещу В. т. у. „В. К.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. С. Д., [населено място], срещу В. т. у. „В. К.”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на заповед №Р – 415/15.07.2011 г. на ректора на училището за уволнение поради съкращаване на щата и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист телекомуникации и мрежи за данни”, като неоснователни.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №6501 от 09.10.2012 год. на Софийския градски съд по гр.д. №4427/2012 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. С. Д., [населено място], да заплати на В. т. у. „В. К.”, [населено място], 420 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.